(на една приятелка)
Искам да те нарисувам,
     като дете.

(на добронамерения блогър)
Нека Здраве в Път и Сън те следват!
Нека Разум в блудни дни те срещне.

Разтеглям времето от мисли,
Завързвам го, когато страдам.
Развързвам възлите от спомени,

Закрещи Го,
     всичко Болно
И сложи го Там,

Измисли си Слънце,
     в Утрото ти да те гали.
Нарисувай облак,

Сън сънувах на събуждане,
       но с очи закрити бях,
И получих миг разбиране,

Не крия себе си от демони,
за да разкрия същността си.
Не търся любовта ти в шепоти,

Къщата е
   на върха
    на хълма

Най те обичам
   когато далеч’ си от мене,
      и чакам,

Мъгли за сбъдване
Изморихме лятото от слънце,
а то мъгливо се чумери,

Крачките ми стъпват
в стъпките на някой.
Някой мислите ми е изрекъл

(МалоВразумна преРазказка редактирана ДоброКрайЩастно)     
     Много си го обичах мой‘то миМиче, дет‘ работеше за една Приказка. А и всички си го обичаха, и тя си обичаше Приказката и всичко в Нея. И беше домакиня ...

     Така се обърках от дефиницията на Бели и Свободни стихове, че от самосебе си се сетих за Рапа…
     Разказах тази асоциация като коментар в един постинг където автора така спонтанно, откровено и безредно нареждаше мислите си, ...

     Започнахме един личен дебат с приятелка… и темата беше, Различните форми на Поезията и стигнахме до Белия стих.
     Аз лично съм от „споделящите мисли“, но се замислям и се старая да разбера как би трябвало да изг...

Всеки път когато трябва да публикувам или редактирам нещо в блога ми се свива стомаха от "психо-Captcha теста"...
Амииии чувствам се ТЪП, защото не знам на този ЗНАК дали ако се показва крайчето му в другото поле е ЗНАК и се взирам дали н...