като отговор на вицовете на Младен (missana) и Чу :-)))
   Току що осъзнах че и аз наистина възкръснах, но чак след като си направих силно кафе, за да осмисля жертвите на агнето и виното, които изконсумирах великденски :-)))
   Та, понеже...

ВосКресе!
Во Истину восКресе!
Подобие на Неговата Същност,

Тишината...
Всяко нещо от нея си има,
само чакам да свърши падежа,

Така те мразя...
скрила се от Същността,
на Любовта ни!

-------
    Така написах на един дъх като поздрав за празника Цветница на именниците и моите приятели. А „ОрФейско“ кръстих едно цвете, което само Феите и Търсещите го намират с любов.
   Но стиха си беше готова изповед за един...

---
   На една приятелка, чудеща се на тъмните ми споделени мисли,, докато се смея и радвам на всичко...
   Всъщност и на много други „приятели“, търсещи обвиняващо собствената си Морбидност, обладала Светлината и Любовта в тях...

-------------
Поздравявам Ви с две песни... една импресия на “Глупака на хълма”, и една „скитаща се“ в Празнотата... в изпълнение от Франк Синатра.
Пожелавам..., обичани, и на пук, и глупашки таквиз’ да сме ...

Следях те,
без да се оплаквам,
докато в Слънцето се взирам.

Със Себето ми
грозничко
аз нямам нищо

   Ами туй т‘ва стихо ще да би трябвало да бъде кластихизирано като „хумористишно любовно поесричане“... ако някой би се възнамерил тъй смело така да го нарече :-)))
-------
   Какво ме вдъхнови ли?