За Прошката, и как, колко и кога Сега е...
На душманите си всички ще простим на края
на Времето си, щом простим на себе си Сега. 

   И само понеже лилавите ми дават зор че искали да се изказват защото блога ги ядосал, Ви споделям какви ги плещят коментарно за начало... Ами защото мене блога не ме касае много, и си имам работа днес и пак много себична и лична... И м...

Не сказани сме, 
в свят от все и све сънуван сън, 
   а споделящи се! 

Жертва ще ти бъда, твоя дажба, 
и ще консумираш Егото ми мое, 
което ми е за продажба, 

Най-самотните души,
обитават светове илюзии,
нищо там не се руши,

Вярата ни чрез духовните ни сили, 
Надежда с възнамерните очаквания,
и Любов, ако в нея сме се посветили, 

Сънят на антиРазума все буден е, 
и в нощ зимна е съратен на терзания. 
С каквото Горе тъй най-Долу блуден е,

___________________________________________
   Вчера излязох да видя какво се случва в осмомартенска София, и дали какво се е променило след година и половина отсъствие.
   И разбира се посетих моя вечно свирещ приятел и и учител на гайда ...

Бъдувйте все бели и червени, 
здравейте все тъй чрез дух и с тяло, 
пролетувайте се вдъхновени, 

Небесни сме, колкото и Земята,
и страдащи я, астрално си мечтаем...,
цивилизовани, колкото в гората,

Пиянствата ми спомени за лудостта са,
докато трезва  любовта зимувахме.
Преражда се в безсмъртните ни небеса,

Осмицата ми край е на безсънности...,
повторена в катарзиси престорени... 
След Девет безкрайностни  съзнанатости,

Пристъпям тихо, да приходя,
но само с Бога в мен понеравен,
с Полязовден, пак да доходя,

Ще стана риба, и не ще говоря,
но мислите в хармония ще сещам,
и с моите на други ще повторя,

Емоции не чакат ни секундите, 
и тиктакат ежедневното ни бреме,
минутни мисли мерят ни заблудите,