Постинг
21.05.2021 00:46 -
С очи под шапката над маската
Автор: lexparsy
Категория: Поезия
Прочетен: 1902 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2021 02:53
Прочетен: 1902 Коментари: 8 Гласове:
20
Последна промяна: 22.05.2021 02:53
Тъй прикрити сме съзнателно съблечени,
че съвестта на голотата ни е срамна,
а с дух на предразсъдъци облечени,
с душевност сме за споделеност жадна.
---
Тъй с гологлаво блеснала мъжественост,
прилично на девиците ни коленца́та,
подхождаща на цветнокоса женственост,
сме скрили низша пошлост във сърцата.
---
Тъй нужна ми е напоследък шапката,
скрил чорлави коси с човешки помисли,
с усмихнати очи съм си над маската,
ефирно вгледан..., в любовта си спомнили...
-------
Спомних си за тази песен от този велик филм спонтанно, защото си помислих че това май трябва да направим с антиРазумът, (А ако не арестуват да се запознаем със съчувственици :-)), който си мисли че ни е обладал повсеместно и категорично, и че всички социални механизми, които са единственият негов способ, докато иска да "Разглобява" нашата Душевност, за да я изучава, за да я имитира и подчини, докато я търгува...
Всъщност замисляме ли се, колко излишни неща има на Масата ни, които си мислим че притежаваме, за да задоволим нашето Его, вместо да се споделим и да благодарим храната дадена ни, за да нахрани и тялото и духа ни, за да се споделяме и забавляваме естествено и по човешки... Ама това въобще не значи че ще ни бъде скучно и няма да имаме предизвикателства..., А и много. . много, не само неприпознати, но и агресивно жертвени за консумация естествените ни човешки споделени радости и съПриРодни ни забавления!!!
че съвестта на голотата ни е срамна,
а с дух на предразсъдъци облечени,
с душевност сме за споделеност жадна.
---
Тъй с гологлаво блеснала мъжественост,
прилично на девиците ни коленца́та,
подхождаща на цветнокоса женственост,
сме скрили низша пошлост във сърцата.
---
Тъй нужна ми е напоследък шапката,
скрил чорлави коси с човешки помисли,
с усмихнати очи съм си над маската,
ефирно вгледан..., в любовта си спомнили...
-------
Спомних си за тази песен от този велик филм спонтанно, защото си помислих че това май трябва да направим с антиРазумът, (А ако не арестуват да се запознаем със съчувственици :-)), който си мисли че ни е обладал повсеместно и категорично, и че всички социални механизми, които са единственият негов способ, докато иска да "Разглобява" нашата Душевност, за да я изучава, за да я имитира и подчини, докато я търгува...
Всъщност замисляме ли се, колко излишни неща има на Масата ни, които си мислим че притежаваме, за да задоволим нашето Его, вместо да се споделим и да благодарим храната дадена ни, за да нахрани и тялото и духа ни, за да се споделяме и забавляваме естествено и по човешки... Ама това въобще не значи че ще ни бъде скучно и няма да имаме предизвикателства..., А и много. . много, не само неприпознати, но и агресивно жертвени за консумация естествените ни човешки споделени радости и съПриРодни ни забавления!!!
Кой дърпа конците на света?
"Прочетох писмата ти от Пастух
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
"Прочетох писмата ти от Пастух
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
очите никога не лъжат! Това е една тяхна прекрасна неспособност. Очите са пресечната точка на душата и сърцето на човека. И когато кажем за някой: Личи си, че е добър /лош човек, ние правим това заключение на база на
това което излъчват очите.
Та, личи си твоят изключителен позитивизъм, чисътосърдечност и добродушност, които са проектират и във твоята поезия.
Пожелавам ти да запазиш всички тези нравствени качества, в което не се и съмнявам, и много поетични дръзновения! Бъди здрав и все така вдъхновен!
Златко
цитирайтова което излъчват очите.
Та, личи си твоят изключителен позитивизъм, чисътосърдечност и добродушност, които са проектират и във твоята поезия.
Пожелавам ти да запазиш всички тези нравствени качества, в което не се и съмнявам, и много поетични дръзновения! Бъди здрав и все така вдъхновен!
Златко
Наистина очите са прозорец към плитките локви, или безкрайните вселени на един човек... а хора които са "равноизмерни" се споделят и си комуникират ефирно и чрез поезия, или даже чрез просто споделяне с един поглед.
Неслучайно написах така защото днес докато си гледам от хоризонта на козирката, освен че получих неадекватна агресия на антиРазума, но и когато казах добре немерено в очите "Здравей, Добър ден", за хиляден път се убедих, че доброто отношение убива всички зли помисли..., когато го даваш а нямаш претенции че го заслужаваш...
И няма защо да се учудваме когато го направим и така ни се отвръща... Аз съм горд, че освен че получих днес пак голяма агресия от антиРазума, го постигнах няколко пъти... :-)))
Благодаря ти за размишлението и моите почитания за твоята хубава поезия, която ти пожелавам да не е нападната от Мразците, които изгониха от блога прекрасно пишещи хора, а останалите позитивни накараха да се страхуваме да се коментираме и споделяме даже... ! Аз лично престанах да се опитвам не от страх, а от това че си губя излишна позитивна енергия...
Напоследък се хващам че пожелавам на всички "Бъди усмихнат, позитивен и Себе си, и това замества всички ваксини на антиРазума" ... :-)))
Лекс
цитирайНеслучайно написах така защото днес докато си гледам от хоризонта на козирката, освен че получих неадекватна агресия на антиРазума, но и когато казах добре немерено в очите "Здравей, Добър ден", за хиляден път се убедих, че доброто отношение убива всички зли помисли..., когато го даваш а нямаш претенции че го заслужаваш...
И няма защо да се учудваме когато го направим и така ни се отвръща... Аз съм горд, че освен че получих днес пак голяма агресия от антиРазума, го постигнах няколко пъти... :-)))
Благодаря ти за размишлението и моите почитания за твоята хубава поезия, която ти пожелавам да не е нападната от Мразците, които изгониха от блога прекрасно пишещи хора, а останалите позитивни накараха да се страхуваме да се коментираме и споделяме даже... ! Аз лично престанах да се опитвам не от страх, а от това че си губя излишна позитивна енергия...
Напоследък се хващам че пожелавам на всички "Бъди усмихнат, позитивен и Себе си, и това замества всички ваксини на антиРазума" ... :-)))
Лекс
Светлосинята Светка пак ми поправи стихчето, защото нищо не съм бил разбирал от поетичния ритъм на римуваната изразителност...
Ама аз си я слушкам и си я уважавам, нищо че ме скандализира постоянно... А аз си записвам да я питам, защо всички Музи са от женски род, а всички жени все са низвергнати и си търсят правата... че чак даже са си измисли Еманципация, за да оцелеят приличайки подражателно на мъже... а мъжете правят мускули да се държат като бръснати... няма да казжа какво ми каза... :-))))
Надявам се че поне диалога ни споделен Ви усмихва... :-)))
цитирайАма аз си я слушкам и си я уважавам, нищо че ме скандализира постоянно... А аз си записвам да я питам, защо всички Музи са от женски род, а всички жени все са низвергнати и си търсят правата... че чак даже са си измисли Еманципация, за да оцелеят приличайки подражателно на мъже... а мъжете правят мускули да се държат като бръснати... няма да казжа какво ми каза... :-))))
Надявам се че поне диалога ни споделен Ви усмихва... :-)))
Маски, нарисувани тела, пластики и какво ли още не. Много са тези защо? Отговорът е само един. Аз задавам само два въпроса:
На кого? За какво? Добре е всеки да може да си отговори сам. Нали точно това е хубавото на този свят. Някои неща не желая да разбирам. Виждам ги обаче, чувам ги.Тъжно ми е, мъчно ми е и се обърквам на моменти, затварям се и ме боли, но продължавам да се усмихвам, да съм разпилени коси и широки дрехи, да ходя боса и да си пия кафето на стъпалата. Да, да до мен е масата, столчета, но аз сядам на стъпалата. Слушам птички, усещам светлината и се сърдя на вятъра когато уж случайно ми подхвърля листенце в чашата. Моята чаша и моето кафе.Бъркам с пръстче и ...продължавам да си пия кафето. Какво пък? Така ми харесва и е толкова просто. Съвсем, съвсем простичко. Мъничко, дребничко, но ми е кеф. Защо ли?
цитирайНа кого? За какво? Добре е всеки да може да си отговори сам. Нали точно това е хубавото на този свят. Някои неща не желая да разбирам. Виждам ги обаче, чувам ги.Тъжно ми е, мъчно ми е и се обърквам на моменти, затварям се и ме боли, но продължавам да се усмихвам, да съм разпилени коси и широки дрехи, да ходя боса и да си пия кафето на стъпалата. Да, да до мен е масата, столчета, но аз сядам на стъпалата. Слушам птички, усещам светлината и се сърдя на вятъра когато уж случайно ми подхвърля листенце в чашата. Моята чаша и моето кафе.Бъркам с пръстче и ...продължавам да си пия кафето. Какво пък? Така ми харесва и е толкова просто. Съвсем, съвсем простичко. Мъничко, дребничко, но ми е кеф. Защо ли?
но само тези които четат посланията, и под дъжда, и зад вятъра и жаркото ни Слънце, и в листото
паднал в кафето ти... А притежаващитв очи-прозорци към..., щях да кажа Оцелялата... но Бъзсмъртната им човешка душевност се разбират с очи...
И никой не може да бръсне чоралавите ни косми под шапката ни нарочно нахлупена... :-))) Хиля се, защото хейтърите много харесаха моята метафора, че всеки косъм е антенка към нашите възприятия за неподражаемите ни вселени за споделяне...
...
А това което сподели е тъй лежерно Простичко... и много повече от поетична изразност, Защото искрено споделеното е портал към необятните ни възприятия които имаме нужда да си споделяме.
А тогава даже и зад наложената ни маска, пак ще се усмихваме под нея, даже да изглежда зъбата... И даже когато се нахлупим пид хоризонта на козирката, пак ще се спрат до нас съпричастни и обичащи, холограмно разпознали би, и ще се споделяме с душевните си нужди..
Замислих се, как всяка нормална човешка изразност е изопачена до нейната противоположност... И ако кажеш на някой Простичко "обичам те", Даже вече и на човек който наистина обичаш, може да го възприеме като сексуална агресия...
Но антиРазумът е просто безпомощен Дид, докато ние сме тук...
Ще си седим на стълбите и ще тълкуваме посланието на дървото което ни е пратило листо в чашата за кафе... и когато се срещнем няма да се срамуваме да си кажем "обичам те" (без зомбираните ни вече от телевизора баби, да го свържат с интригите на турския си сериал:-))) а Обичам те значи Чувствам те съпричастен искам най-малкото да споделя и да изповядам съпричастно терзаднията си, ... камо ли да ги стпреживеем взаедно... А това не е никаква социална или духовна ангажираност...
Тъй че, "Обичам те Дид" , и това е достатъчно да си пожелаеш нещо което Господ да ти Сбъдне... Той си живее в тебе и си разговаряте... както и във всеки от нас,, с които все още се споделяме Ефирно!
цитирайпаднал в кафето ти... А притежаващитв очи-прозорци към..., щях да кажа Оцелялата... но Бъзсмъртната им човешка душевност се разбират с очи...
И никой не може да бръсне чоралавите ни косми под шапката ни нарочно нахлупена... :-))) Хиля се, защото хейтърите много харесаха моята метафора, че всеки косъм е антенка към нашите възприятия за неподражаемите ни вселени за споделяне...
...
А това което сподели е тъй лежерно Простичко... и много повече от поетична изразност, Защото искрено споделеното е портал към необятните ни възприятия които имаме нужда да си споделяме.
А тогава даже и зад наложената ни маска, пак ще се усмихваме под нея, даже да изглежда зъбата... И даже когато се нахлупим пид хоризонта на козирката, пак ще се спрат до нас съпричастни и обичащи, холограмно разпознали би, и ще се споделяме с душевните си нужди..
Замислих се, как всяка нормална човешка изразност е изопачена до нейната противоположност... И ако кажеш на някой Простичко "обичам те", Даже вече и на човек който наистина обичаш, може да го възприеме като сексуална агресия...
Но антиРазумът е просто безпомощен Дид, докато ние сме тук...
Ще си седим на стълбите и ще тълкуваме посланието на дървото което ни е пратило листо в чашата за кафе... и когато се срещнем няма да се срамуваме да си кажем "обичам те" (без зомбираните ни вече от телевизора баби, да го свържат с интригите на турския си сериал:-))) а Обичам те значи Чувствам те съпричастен искам най-малкото да споделя и да изповядам съпричастно терзаднията си, ... камо ли да ги стпреживеем взаедно... А това не е никаква социална или духовна ангажираност...
Тъй че, "Обичам те Дид" , и това е достатъчно да си пожелаеш нещо което Господ да ти Сбъдне... Той си живее в тебе и си разговаряте... както и във всеки от нас,, с които все още се споделяме Ефирно!
Да обичаш, да имаш любов. На всеки е дадено да обича така както го разбира. Ако я няма или си мисли, че я няма по-скоро, тогава лъже, защото не би оцелял и ден тук. Всичко друго е оправдания, точка.:))) А моята причина да се изразявам по този начин я знаеш.Това е личен избор и разбира се пример. Животът е твърде сложен за да го правим и ние самите още повече такъв. Факт е, че го правим.И за пореден път-всичко ни е дадено. Трябва само да се огледаме, да послушаме и да се наслаждаваме. Всички бързаме, живота ни е такъв. Обичам откраднатите минутки.Това са най-хубавите моменти. Спираш, слушаш, наблюдаваш и поемаш дълбока глътка въздух. Толкова, колкото ти е нужна до следващ път. Това е терапия, хихихихи.
цитирайАко се вгледаш в очите на човек ,
ще видиш блясък , извиращ от душата .
За тази светлина готов ли си ,
най-доброто от себе си да покажеш?
Пан
цитирайще видиш блясък , извиращ от душата .
За тази светлина готов ли си ,
най-доброто от себе си да покажеш?
Пан
panazea написа:
Ако се вгледаш в очите на човек ,
ще видиш блясък , извиращ от душата .
За тази светлина готов ли си ,
най-доброто от себе си да покажеш?
Пан
ще видиш блясък , извиращ от душата .
За тази светлина готов ли си ,
най-доброто от себе си да покажеш?
Пан
Поне се старая да го правя,а всички с непродадена и неоодвластна душевност се учим да се вглеждаме взаимно и да се споделяме и раздаваме, вместо да се консумираме...
А твоите споделени читатели сме убедени, че и ти така споделяш очите си.
Така слъчево и празничните дни да бъдеш!
Търсене
За този блог
Гласове: 7382
Блогрол
1. Моля, напиши ми стих!
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна