Попитах вятър мен" духовен,
който спомена за теб отнесе,
за къде така се е забързал,
и къде отвя и теб далече,
какво налага го да се пътува,
със спомени, които мен" тъгуват!

И дочух от ехо възглас:
- Налагаме налягането твое,
с грешно изречените чувства,
душевно премълчани бури,
в изразност с мисловни блудства!
Отекна още:
- Пътувам към покоя на духа ти,
и по пътя си те разпилявам,
и там оставям чисти спомени,
забравили те, както ти тях!

- Искам пак да ме отвеееш! -
креснах с духовета сила,
но той ме бе издухала вече,
душевно станал перушинка,
готова следващия повей,
да отнесе при теб покойно.
---
Така и вятър твой подухнал,
ще отнесе ни упокойно,
дух наш където скита се,
сред повей свой душевен,
и каквито ще се спомним,
преди чужд вятър да ни вее! 


-------
   Отбелязвам си за лични дневници, че така написах покрай променливите ветрове на мислите ми, и после може да го коригирам ако ме кацнат някъде пресмислено :-))
   А защо написах така ли?
   Причината е разговорът с моите си духовити ветрове, но поводът е коментарния ми апостроф на един стих на приятеля ми Младен (missana), в който дадох тази идея да попита чезнещия вятър накъде отпътува със спомените му, и дали ще се върне... () И за да не си забравя собствената идея, взех че си я откраднах. :-))
   Но всъщност ми се иска да послая, и всеки от нас да се разговори с ветровете на промените духнали го. А някои и всички нас...
-------
   И още откровено ще подухна Нам въпросно...
   Съзнаваме ли словом нравно,
   изречените бури нам отвели ни,
   далеч от споделена радост,
   на душевните копнежи!

   Затова поздравявам пак, уж тривиално музикално, но все още актуално със Scorpions - Wind Of Change

какъв ли вятър е отвял нечии програматорски знания, които друг вятър му е вдухнал, или този който ни ветрее в блога... за да ми се наложи, само тази сутрин десетина пъти да се логна, не само за да не съм анонимен но и да си публикувам или коригирам постинга!?
   И колко ли хиляди пъти ми се е наложило, с време издухало вдъхновението ми да се изкажа, и не само поетично!? Пък да не говорим за другите блогови ветрове, които ни духат даже и словесно...

А това направо ме отнесе:

"със спомени, които мен" тъгуват!"

Ефектно и точно попадение! Поздравявам те, Лекс!

   Точно тази строфа осмислено преправих, след като си бях публикувал постинга... :-) защото не съзнаваме колко излишни неща ни тъгуват и страхуват след като сме им взели житейските уроци вече. А те ни натежават, като мъртви корали, към които се прикрепят и мидено притворни чужди помисли... Тъй че, може и под водопад от чиста пролетна вода да се пречистим, ако такъв са ни оставили от прекрасната ни природа...
   И много ти благодаря, защото така се размислих като апостроф, към така душевно вдъхновените ти и размислящо проникновени стихове!

..., а след като сме се пречистили духовно ветровито, сами се учудваме, колко "неочаквани и оригинални", и за самите нас са и собствените перушинко-странстващи ни мисли..., и помисли даже. :-))))
   И всъщност се оказва че ние сме нещастни точно толкова колкото сами сме и доброволно сме си пожелали, а не колкото сме си позволили някой друг ден измени... И ми е чудно... Има ли смелост и доводи някой, да каже нещо прекословно!?

Здравей, Лекс. Като видях заглавието се сетиих за един израз, използван по корабие като пожелание: "Попътен вятър и 7 фута под кила". Може да се използва и: "Вдигам Добро- Живете- Норд на мачтата" при изпращане.
Поздрави!

Наистина ще ми трябва попътен вятър, за платната от мечти мен съкровени, на кораба Добра Надежда, за това мое духовито пътешествие... :-))
Хубаво е че така може да се плава не само в морската шир, но и сред пролетни простори...
Пожелавам и на теб попътни и вдъхновяващи душевни ветрове! :-)

Здрасти, Лекс! (hi)
Както винаги, аз отново съм със някакви странни асоциации, прочитайки стиха ти...
Присетих се за ония Брулени хълмове на Емили Бронте...
"От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи..."
... и перефразата на този цитат ...„Ще вървя натам, накъдето ме води собствената ми природа”, би звучала по ТонСън-овски ... Ще вървя натам, накъдето ме отвеят собствените ми бури и ветрове.
И Дано ветровете, които ни помитат не оставят само разруха , а променят и съграждат хармонията в душите ни..

   Защото само чрез личните ни ветрове, впрегнати в собственото ни въображение и асоциации, и предизвиквайки обветрено и Брулени Хълмове, на които да оставим нещо излишно, може да разберем че "от каквото са направени душите ни е едно и също"! :-)
   Но знаеш ли пък за какво се замислих..., че не брулените хълмове трябва да оставяме само уроците си, с които вече сме приключили, за да не ни вменяват излишна гузна съвест... И веднага отидох да потърся един цитат, който си бях записал:
   - "ако искаш да постигнеш нещо, не се опитвай да изкорениш всичките си недостатъци, защото това не е нищо друго, освен прахосване на енергия. Научи се как да се възползваш от тях. И знай, че ако успееш, в най-голям твой враг ще се превърнат собствените ти достойнства. За да не те погубят, научи се да ги обуздаваш!"
   Именно в това се състои контекста на Дългия дебат който водихме в твоя постинг... че най-важната религия или духовен път е този който ние самите сме осъзнали и вярваме и следваме...!
   Но аз даже и това не желая да проповядвам религиозно, а просто споделям, и много ти благодаря че и ти го правиш приятелю!
   Много вдъхновени твои ветрове, които да оставят в тебе само творческа и душевна красота ти пожелавам!