На всички наши приятели, избягали от битието ни непригодно тем, преди да разберат че зад думите изпаднали от ума, понякога се крият чувства непрочетени за обич. 
Можем ли да се научим да говорим споделено на езика на очите и сърцето!
Дали ще се върне някой обичан? 
Като зимните ни ябълки в килера!

   А по случай 81 годишнината от рождението на Висотский ви поздравявам с една любима песен –Лирическая.
   А също и тези избягали, но чули зова за Завръщане...
   Да споделя само. Преди време, освен че ме затрудни симултанния превод от руски, но и не намерих точните акорди за китара. А и уж е лесна мелодиката, но не съм чул още някой друг да я изпее вярно, камо ли с чувството и дикцията на Висотски.

 

Абе на мене ми отне по-малко време да напиша тъпото си стихче от времето да го публикувам...
В този блог има 5 страници бъгове, които съм сигурен че се поправят и от ученичка, и само IF->ELSE <message>.
Хе, а сега сигурно някой ще ми прочете 5 страници лекция дали и понеже и защото. Ами Защото те на некадърниците за това им плащат най-много... Празните приказки! :-))))

Стихът е ябълковолиричен, чуден и проникновен.
Но, аз не съм ;))
Иии- хууу

с дъх на канела, надежда и носталгия.

А зеленото не е ли неузряло, тоест бъдещо червено :)
Ех, това туптящо червено...

Наистина е лесно човек, който се губи в/поради/заради любимия/любимата си, - да се почувства беден. А всъщност това е най-голямото богатство. Нетленно, отвъдвременно и свръхценно съкровище. И (себе)намиране.

Красиво-споделена и усмихната да е вечерта ти, Лекс! :)

Ай, ама това Ленчето ли било бе... Аз си мислех че ми се усмихва, а тя ми се хилела.
Като ги заметка тез ябълки, че червен ми стана носа, и три цицини имам докат‘ избягам в гората с ръченичена стъпка.
Щом са с червени шапки, да им немаш вяра ей... :-)))
Добре че стиха не е любимата, тя е и по зла даже...

Благодаря че ме развесели Мисси. Да ти се връща дано!

https://youtu/ffAUr2h63HI

Копнеж и носталгия, но и надежда и любов са чувствата ми.
Но не само за „бягствата“ на любими, но и за децата и приятели също.
Хе, уж децата имаха неузрели зелени мисли, а сега пораснали и поучават зелената ми загриженост здравословно с червени бузки.:-)
Ами да всички обичани са си наше съкровище, нищо че всеки си бяга по неговите си овощни пътеки и си папка своите плодове.

Да ти се връщат пожеланията красиво споделени!

No more troubles
Благодаря ти. Нека и ти нямаш никакви тревоги, а само вдъхновения за впечатляващите ти стихове.

П.П. Линковете ако се поставят в заглавието не се развалят.
Защото иначе великите блогови програмисти любезно изтриват всичко от първата точка до първата наклонена черта в линка. Т.е. тук - „.be/”.
Колко ли са се трудили милите да измислят алгоритъма :-(((

Хареса ми стихчето, уютничко звучи...
А Висоцки е невероятен, светът много загуби с него!

Тъкмо бях тръгнал да се обърквам в лабиринта между себе и мене, но тутакси си спомних за нишката на Ариадна и налучках изхода. Единственото лошо е, че Ариадна се не види наблизо. Весел уикенд за теб!

Пъстроцветен е комплимент Младен. Благодаря. Особено когато сме заобиколени от сивотата на бита ни или от кичозната шарения.
Аз се радвам да контактувам с хора в различни нюанси. Както знаеш и в сивото има много :-) Но с хората, с които споделяш живота си е нужно просто да се съчетае подходяща красива картина. А за това трябва да я дорисуват заедно. Нали :-)

А нишката на Ариадна е добър пример за намиране на разликата между Аз, Мене, Себе... :-) Май трябва да си ги открием първо тези наште, и после да се рисуваме с други. :-)

Благодаря че пак ме размисли Младен. Това го можеш Приятелю!

Ами да, уютничко е да си мислиш край камината с чаша вино за обичани хора! Но аз предпочитам с тях.
А Висотски си е велик. Но аз се учудвам че срещам хора, които категорично заявяват че не им харесвали песните му. Смешно е. Той не е за слушане докато се забавляваш или всеки ден. Какво означава за някои хора, за които живота им е купон и забавление понятието Харесвам ?

И със стиха си, и с песента на Висоцки на въвеждаш в света на красотата и мечтите...
Благодаря за хубавия пост!

Защото всичко тъжно или носталгично е просто шарка на чергата на живота ни.
А бягствата са амплитудата на махалото на любовта :-)
„Тhere should be laughter after pain...“ харесвам тази песен на Dire Straits - Why Worry
Поздравявам тебе и всички приятели.
https://www.youtube/watch?v=_fNfTC6Mzzg

В една кошница имало 4 ябълки. 4 деца си взели по една ябълка, но в кошницата е останала една ябълка. Как е възможно това?

:-)))

   Ама че загадъчна задачка за тъпия ми сутрешен ум ми метна Рени!
   Ами сигурно едното детенце я е върнало ябълката, защото другарчето му предложило да си разделят неговата...
   Или някое от детенцата се било престорило на самата кошничка...
   Или я е върнало защото баща му казал, че майка му е сготвила агнешко с ориз, и не трябва да яде ябълка преди обилна вечеря...
   Или едното детенце е било Месията, или като този с кошницата и рибите... Но тогава трябваше да напълни кошницата с ябълки бе...
   Уффф, трябва да е нещо по-просто... Като пия кафе ще го измисля :-)

   Ха пих кафе и си спомних... защото видях кошничката с ябълката в килера. Ами аз бях едното детенце бе Рени... Благодаря ти за ябълката.
Може ли да си я разделя с тебе?

Аз пък ще ти кажа друга загадка.
Четири детенца си играели на полянката, но едното казало че си мисли да избяга, защото му е скучно. Но на полянката пак останали четири дечица...
Отговор с една дума.
Що е то?

В кошницата остава една ябълка, защото копнежът винаги вижда желаното като спомен или въображение, като обич, която винаги можеш да дадеш...

А не защото последното детенце си тръгва с кошницатА... Както твърди болната логика

Да де, нали аз бях детенцето дето е свило кошничката от лелката на пазаря бе. За това я скрих в килера, а ябълката ти я давам за благодарност и награда за поетичния отговор :-)