Да, децата тръгват на Училище, но попитахме ли ги какво мислят за този ден?
Дали се вълнуват и те и учителите?
Имат ли въпроси, или това е просто задължителна съдба?
Ще се научат ли да мислят и да задават въпроси, или ще зубрят Написаната им Система по подразбиране и за оценки?
Харесват ли и вярват ли на Учителите си?

Учителите…?!
Благодарности и  уважение за тези, които все още останаха в Училището, заради любовта към децата и Знанието и дават всичко от себе си за тях!
Но…!!! Родители, Пазете децата си, в Училище няма да ги образоват със сегашната, не само натрапена (щях да кажа от кой, ама…) и закостеняла „Образователна Система“, произвеждаща не-мислещи и не-интелигентен Продукт, Служещ на "Обществото"!

Научете децата да уважават даващите всичко от себе си учители, но ги пазете от останалите… и ако ги разпознаете…
ИМ СЕ ИЗПЛЕЗЕТЕ !
Защо ли???

***
Истинска Приказка за Свети Сисой

Преди много години имало един светия, който тогава не бил светия,
защото още не били гласували за светостта му.
Този светия се наричал Сисой.
Свети Сисой имал сестра, която била много праведна жена.
Тя имала няколко деца (не помня колко точно) и много ги обичала, разбира
се.
Грижила се за тях, въвеждала ги в божието слово, възпитавала ги с
божиите заръки, учела ги на всичко, което една праведна майка може да
научи децата си.
Незнайно как се случило, но един ден дяволътот мъкнал едно от децата й.
Минало се не минало време, дяволътот мъкнал още едно дете, и така докато на сестрата на Свети Сисой й останало само едно дете.
Едва тогава тя се сетила, че трябва да заключи портите на своята къща и най-грижливо да пази детето си от дявола.
Точно по това време светията решил да посети сестра си.
„Късно се сетил” – би добавил някой приятел, но за светиите никога за нищо не е късно.
Похлопал Свети Сисой на сестрината си порта, но отвътре се чуло само:
„Върви си по пътя, който и да си! Не отварям портите за никого.”
Светията извънмерно много се зачудил на негостоприемничеството на своята сестра.
Похлопал отново, но този път побързал да извика:
„Сестро, отвори ми, защото аз съм братти Сисой” – естествено и неумишлено пропуснал светейшеството си братът.
Сестра му въобще не си помислила, че брат й е закъснял, а просто се страхувала да не би дяволът да се е прикрил наоколо и да влезе скришом покрай бате Сисой:
„Никому не отварям, брате. Дяволът отвлече всичките ми деца, освен едно, и сега трябва да си го пазя (детето).” – провикнала се тя от чардака.
„ОК – казал светията – отивам да ги спася, но после да ми отвориш вратата! Чу ли?”
„Чух, само че къде ще го намериш дяволът?” – зачудила се сестрата на Свети Сисой, но той вече бързал към мястото на дявола.
Изправил се светията на брега на морето и се провикнал към дявола:
„Излез и върни сестрините ми дечица, дяволе!”
Никакъв отговор откъм морето не се чул.
„Излез, ти казвам, и върни дечицата, защото ще пусна въдицата” – заканил се вече много сериозно Свети Сисой.
Едва тогава дяволът се изсмял със своя дяволски смях:
„Ха-хе-хи-хо-хех…. никога на можеш да ме хванеш, и дечицата вече са си мои”
Това съвсем не ядосало светията, но той изпълнил заканата си и пуснал въдицата на дявола.
Естествено всеки ще захапе, когато един светия му пусне въдицата…
Дяволътсъщо захапал, Свети Сисой много изкусно му отпуснал малко, после направил едно не много дълго водене с леки контри и накрая така го засякал, че го закачил за езика. А дяволътни „хък” ни „мък”. Мълчи като извадено отморето дяволче, пред светията, и само очичките му молят за милост.
„Връщай дечицата!” – изкомандвувал му Свети Сисой.
„Ако ги върна, ще ме пуснеш ли обратно?” – почнал да се пазари дяволът.
„Ш’та върна – успокоил го светията – Какво ще да е това море без дявол в него. Давай дечицата!”
Тогава дяволът отворил голямата си уста и избълвал обратно децата на Сисоевата сестра.
Пуснал светията дявола обратно в морето, и му се заканил, че ако го види около сестрината си къща, ще му отреже езика, което е най-страшното (умъртвително) наказание за дявола. Дяволът както винаги обещал всичко, което му искат да обещае и далдисал обратно в морето.
Подбрал Свети Сисой дечицата пред себе си (за да ги надзирава) и право при сестра си.
Сестра му разбира се вече чула мълвата как брат и хванал дявола за езика и го очаквала пред широко отворените порти.
Яли те, пили (лимонада), веселили се и накрая сестрата попитала:
„Кажи ми бате, какво да направя ако дяволът пак започне да се навърта около децата ми?”
„О, не се занимавай с него, сестро. Само му покажи езика си, и той ще се сети.”
Оттогава когато някой искал да се подиграе на дявола (или да го прогони), му показва езикът си (плези му се), но по-късно това почнало да се ползва за обща подигравка, докато един ден било обявено за много детинско.
Сега само децата напомнят с тази мимика, за разправията („разправия“ значи че нещо се прави от раз) на Свети Сисой с дявола.
Та, това е истинската приказка за Свети Сисой.

П.П. Открадната от http://truden.com