Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09 01:22 - Утеха нивга ни самотна
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 137 Коментари: 2 Гласове:
12

Последна промяна: 20.09 05:34


Идва есен с предвещана зима,
а ние голи се споделяме,
дали не просто се разбрахме,
с думи неправилно облечни.

Листопадът ни страдалчески,
приемаме за тъжна дреха,
а споделени откровени си,
сме тъй красиви за утеха.

Утеха нивга ни самотна,
като взаимно се мечтаем,
в търсенето ни безропотно
да се подобно пребиваем  ...
 


-------
Уча се... да пиша без да се коригирам, и този път няма да споделя „Защо написах така“, и даже без илюстрация, и без клипче съпричувствено даже, за помисъл, търсеща си измеренията ни...
Еййй така пъъък, на пук на „блога“ и натрапчивостта Му от кой да сме харесвани, а само за „Лични Дневници“, но и за несподелено припознати :-)
-------
Имам един съществен Въпрос към  „поетите“, който ме размисля...
Дали, и колко сте „Мислили„ да напишете“... не само мислите си себеизразени ?
И Дрррруго много искащо да споделите... Дали след еди колко си Време..
И даже дали, и след 10 минути Помним какво сме казали на Другите, или написали...
И дали ние сме го... ? И дали даже сме го правилно сънували?
И Утрото ни помнили го?
И дали различни станали сме? И как?
И на къде самотно или взаимно тръгнали сме?
На какво се Учим, и от Кой Богум?
И Дали?




Гласувай:
15
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Поднесено с твоята оригинална словесна изказност.
20.09 08:25
Сякаш някой е допускал все верни грешки при написването. Поздравление, Лекс!:

"Утеха нивга ни самотна,
като взаимно се мечтаем,
в търсенето ни безропотно
да се подобно пребиваем..."

Много ми хареса!

цитирай
2. lexparsy - :-) Всички грешки са верни Младен :-)))
20.09 11:58
missana написа:
Поднесено с твоята оригинална словесна изказност.
Сякаш някой е допускал все верни грешки при написването. Поздравление, Лекс!:

"Утеха нивга ни самотна,
като взаимно се мечтаем,
в търсенето ни безропотно
да се подобно пребиваем..."

Много ми хареса!

Всички грешки са верни, и в словесната, и в душевната ни изразност, според мене...
Защото са отражение на душевната ни „пребиваемост“ :-)))
И защото все по-често споделеното ни „грешнословие“ е повече полезно от чуждото „вернославие“ :-)
Ще споделя себеаналитично, че така пиша защото чета едни дълги академични изречения, чиито смисъл трудно се разбира с много думи и чуждици на езика ни, докато смисълът е просто изразуем....
Как ли пък някои народи си нямат гласни в азбуката, на други азбуката е набор от Енигми, а някои си комуникират само с набор от руни, в зависимост от простият набор от житейски ситуации, които постоянно искат да ни ги направят адддски сложни, за да изпълняваме нечии инструкции...?
А аз искам да си докажа поетичащата теза че
„... поезия е споделената ни сричаност,
а страдалческа лирическата пошлост....“

Благодаря за разбирането и повода ми да се разприказвам, а се осъзнавам че закъснявам...
Чао, Бау, Мяу, и каквото поетичното ти гениално думословие снесе на ума даже, но с магията на позитивна възнамернатост Приятелю :-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 622851
Постинги: 319
Коментари: 2942
Гласове: 3034