Прочетен: 1559 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2019 06:37
===================================================================
И понеже докато се чудех какво клипче да пусна, случайно чух по радиото една песен "Roses are red. my love, Violets are blue. ", и се сетих за един стар постинг "С Хумор за Чувство …". ()
Цитирам част от него за пояснение:
Ако някой каже „Roses are red. Violets are blue. ..“, има предвид поета Нортър Уинслоу / Norther Winslow от филма „Big Fish”.
Всъщност има се на предвид, че за да споделиш нещо очевидно и просто като красотата на Природата или любовта към половинката си примерно, наистина не са нужни много думи :-)))
Поемата е:
The grass is green,
Skies are blue,
Spectre is realth great !
Тревата е зелена,
Небесата са сини,
Тоз‘ призрак е прекрасен.
и след дългогодишен поетичен размисъл завършва гениално:
Roses are red.
Violets are blue.
I love Spectre...
Розите са червени,
Теменужките са сини,
Обичам призрак !
Заб.: Всъщност думата Спектър (на светлината) идва от значението Spectre - Призрак. Така че може и да се замени в превода, като по-асоциативна. (Ще питам Веси :-)
да се сглобим като лего от две различности в една любов. Това не е точно идеята за половинките, а идеята за сглобката от неравнопоставености. Оценявам високо и те поздравявам!
А бе темата е и философска... но ми хрумна вчера като си догледах филма IO, и негъра разправяше че мъжа и жената, като били едно, били с две лица и четири ръце... и били много щастливи брат :-)))
И аз като си представих само, какво щастие е било... и се замислих, каква ли сложна операция е извършил Господ да ги раздели миличките... И им е разбъркал чифтовете, че да се търсят...
Та за това и се похилих сам :-)))
светът е 1\2-рен, :).
Поздрави!
20.05.2019 09:41
и прозрях -
светът е 1\2-рен, :).
Поздрави!
Ама не се сещаме че тя сглобката е духовна, а другата сама си пасва по подразбиране брат...
А някои са се вманиачили да се сексват за пробата само..., че и джендърски напоследък, да не би Господ да се е объркал нещо :-)))
Благодаря за усмивката и да си я носиш цялата ти вдъхновена седмица дано!
Душичка си ти,и моля те,ме извини,но времето ми е все кът,но с радост детска тук поспирам,
с настроение цветно се зареждам,и цветен става моя ден,с усмивка топла озарен!
Нека музата да не те напуска,Лекси!
Успешна и плодотворна седмица ти желая!
20.05.2019 11:15
Онази птица,
която остави пера за шапките ни
и пера за писане
никога не се обърна.
Птиците рядко се обръщат
към част от себе си.
Живеят на самия ръб на самотата,
където бряг и гордост ги пленяват.
Боледуват в огледалата на стихиите
и не стига за всичките изгрева.
Аз им връщам от кръвта си.
Слънчевите метастази ме държат.
Вечността е може би нарочна.
И земята е сърце.
А косачът избожда очите на
зеленото
и щурците поставят
пръст на устните си,
пазят тайната на вятъра ти.
Църквата, в която влизам
без шапка и без перо,
без идея за писане
е кошер за светулки,
онези които си опитомил
със сигурни дихания.
Не се обръщам назад
и на самия ръб на молитвата
признавам:
Чувствата не се възпитават.
***
Хубав и творчески ден да ти се даде, Лекс!
Толкова е ярък и слънчен,топъл и споделен този май от теб за всички нас,твоите читатели!
Душичка си ти,и моля те,ме извини,но времето ми е все кът,но с радост детска тук поспирам,
с настроение цветно се зареждам,и цветен става моя ден,с усмивка топла озарен!
Нека музата да не те напуска,Лекси!
Успешна и плодотворна седмица ти желая!
Всички сме и различни и иносказателни по своему когато се споделяме.
Ей, че готино, да си имаш „читатели :-) Всеки пише в блога за лична изповед и заради няколко свои приятели. По едно време бяха се разбягали (от обидите), но започнаха да се завръщат плахо. Надявам се „агитката“ от хора с красиви и позитивни мисли да расте!
Времето винаги стига да усмихнеш някой, на фона на това, за което си го губим.
Ето сега вече имам заряд със усмивки за седмицата :-)
Имаш го и от мене, а ако някой приятел му е паднала батерията, да свирка :-)))
20.05.2019 11:48
Поздравявам те за асоциациите, които ми предизвика и се сетих за нещо свое, доста старо вече, което ми се прииска да ти споделя:)
Онази птица,
която остави пера за шапките ни
и пера за писане
никога не се обърна.
Птиците рядко се обръщат
към част от себе си.
Живеят на самия ръб на самотата,
където бряг и гордост ги пленяват.
Боледуват в огледалата на стихиите
и не стига за всичките изгрева.
Аз им връщам от кръвта си.
Слънчевите метастази ме държат.
Вечността е може би нарочна.
И земята е сърце.
А косачът избожда очите на
зеленото
и щурците поставят
пръст на устните си,
пазят тайната на вятъра ти.
Църквата, в която влизам
без шапка и без перо,
без идея за писане
е кошер за светулки,
онези които си опитомил
със сигурни дихания.
Не се обръщам назад
и на самия ръб на молитвата
признавам:
Чувствата не се възпитават.
***
Хубав и творчески ден да ти се даде, Лекс!
Картинката ми я изпрати една приятелка с още по развихрено въображение, а вчера се сетих за нея... :-)
Страхотно е когато си споделяме асоциации и вдъхновения. (Де да можеше без да дразним хейтърите :-).
А твоя стих алегорично ни оставя и много философски размисли за подсъзнанието и поанта-гвоздей, за размисъл в последната строфа... Нали така Мислят поетите :-)
Още благодарности, и моля не спирай да даряваш вдъхновенията и усмивките си и тази, дано слънчева седмица!
Като ти погостувах и сред отбраните приятели чак започнах да се сглобявам. Една халтавост и скрибуцане да пооправя. Усмихната вечер!
Щом от едно смешно стихче, започнахме да се сглобяваме, ще трябва да отворим квартална работилничка бе Емелика :-)))
Ти винаги си добре дошла при всеки, на който ти самата пълниш душичката с неподражаемото си Дар-Слово.
И ти да имаш усмихната вечер!
И нека бъде седмица на споделените сглобявания! :-)
И едното не може без другото.
Много мъдра взех да ставам )))
Поздрави и от мен!
Ми, в търсенето е скрито намирането...
И едното не може без другото.
Много мъдра взех да ставам )))
Поздрави и от мен! !
И точно за едното не-можене без другото си имаме Любовчица, да си я търсим и сглобим!
Но ти си майстор и по красоти и по всякакви практически сглобявания покрай твоята цветна къща! Ще помагаш с идеи за сглобки :-)))
Поздрави и от мене, и спорни и цветни седмични дни да имаш!
Под зодия Близнаци се родих,
но зодията май излезе грешна:
Родината докрай обиколих,
а никъде близнака си не срещнах.
За да не ми е скучно, че съм сам
понякога се духом раздвоявах:
поел нататък, връщах се насам,
ту спирах се, ту крачки ускорявах,
ту в пътя си към простите неща
затъвах в лабиринти неизбродни,
ту в порива към висша красота
събуждах се в зловещи преизподни.
Близнак роден, близнака си не знам.
А дълго чаках го в среднощни бдения,
и сам - от самотата си пиян -
беседвах с призраци, целувах привидения.
Така я карах. И до края пак
така ще бъде - то се подразбира:
дори да е по зодия близнак,
човек се ражда сам и сам умира.
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна