Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2019 21:14 - Любовта ни с две лица
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 566 Коментари: 13 Гласове:
17

Последна промяна: 21.05.2019 06:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image
image

===================================================================
    И понеже докато се чудех какво клипче да пусна, случайно чух по радиото една песен "Roses are red. my love, Violets are blue. ", и се сетих за един стар постинг "С Хумор за Чувство …". (image)
Цитирам част от него за пояснение:
image
    Ако някой каже „
Roses are red.  Violets are blue. ..“, има предвид поета Нортър Уинслоу / Norther Winslow от филма „Big Fish”.
    Всъщност има се на предвид, че за да споделиш нещо очевидно и просто като красотата на Природата или любовта към половинката си примерно, наистина не са нужни много думи :-)))
Поемата е:
    The grass is green,
    Skies are blue,
    Spectre is realth great !
    Тревата е зелена,
    Небесата са сини,
    Тоз‘ призрак е прекрасен.
и след дългогодишен поетичен размисъл завършва гениално:
    Roses are red.
    Violets are blue.
    I love Spectre...
    Розите са червени,
    Теменужките са сини,
    Обичам призрак !
Заб.: Всъщност думата Спектър (на светлината) идва от значението Spectre - Призрак.  Така че може и да се замени в превода, като по-асоциативна. (Ще питам Веси :-)
image
 
 






Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Оригинално и свежо хрумване, Лекс,
19.05.2019 22:34
да се сглобим като лего от две различности в една любов. Това не е точно идеята за половинките, а идеята за сглобката от неравнопоставености. Оценявам високо и те поздравявам!
цитирай
2. lexparsy - Благодаря ти за добрия отзив на това хумористично стихче Младен :-)
19.05.2019 22:50
missana написа:
Оригинално и свежо хрумване, Лекс,
да се сглобим като лего от две различности в една любов. Това не е точно идеята за половинките, а идеята за сглобката от неравнопоставености. Оценявам високо и те поздравявам!

А бе темата е и философска... но ми хрумна вчера като си догледах филма IO, и негъра разправяше че мъжа и жената, като били едно, били с две лица и четири ръце... и били много щастливи брат :-)))
И аз като си представих само, какво щастие е било... и се замислих, каква ли сложна операция е извършил Господ да ги раздели миличките... И им е разбъркал чифтовете, че да се търсят...
Та за това и се похилих сам :-)))

цитирай
3. toti55 - Тази сглобка ми разбърка въображението
20.05.2019 09:24
и прозрях -
светът е 1\2-рен, :).

Поздрави!
цитирай
4. lexparsy - Ами да, Тоти, половинчести си ходим, и се чудим как да се сглобим... :-)
20.05.2019 09:41
toti55 написа:
Тази сглобка ми разбърка въображението
и прозрях -
светът е 1\2-рен, :).
Поздрави!

Ама не се сещаме че тя сглобката е духовна, а другата сама си пасва по подразбиране брат...
А някои са се вманиачили да се сексват за пробата само..., че и джендърски напоследък, да не би Господ да се е объркал нещо :-)))
Благодаря за усмивката и да си я носиш цялата ти вдъхновена седмица дано!
цитирай
5. hloris - Много цветно пишеш напоследък,Лекси,и иносказателно!
20.05.2019 11:04
Толкова е ярък и слънчен,топъл и споделен този май от теб за всички нас,твоите читатели!

Душичка си ти,и моля те,ме извини,но времето ми е все кът,но с радост детска тук поспирам,
с настроение цветно се зареждам,и цветен става моя ден,с усмивка топла озарен!

Нека музата да не те напуска,Лекси!
Успешна и плодотворна седмица ти желая!
цитирай
6. nimfodora - Идеята за очите и картината са уникално абстрактни!
20.05.2019 11:15
Поздравявам те за асоциациите, които ми предизвика и се сетих за нещо свое, доста старо вече, което ми се прииска да ти споделя:)

Онази птица,
която остави пера за шапките ни
и пера за писане
никога не се обърна.
Птиците рядко се обръщат
към част от себе си.
Живеят на самия ръб на самотата,
където бряг и гордост ги пленяват.
Боледуват в огледалата на стихиите
и не стига за всичките изгрева.
Аз им връщам от кръвта си.
Слънчевите метастази ме държат.
Вечността е може би нарочна.
И земята е сърце.
А косачът избожда очите на
зеленото
и щурците поставят
пръст на устните си,
пазят тайната на вятъра ти.
Църквата, в която влизам
без шапка и без перо,
без идея за писане
е кошер за светулки,
онези които си опитомил
със сигурни дихания.
Не се обръщам назад
и на самия ръб на молитвата
признавам:
Чувствата не се възпитават.


***
Хубав и творчески ден да ти се даде, Лекс!
цитирай
7. lexparsy - Така ме радват думите ти за моето уж хумористично стихче Хлорис :-)
20.05.2019 11:36
hloris написа:
Много цветно пишеш напоследък,Лекси,и иносказателно!
Толкова е ярък и слънчен,топъл и споделен този май от теб за всички нас,твоите читатели!
Душичка си ти,и моля те,ме извини,но времето ми е все кът,но с радост детска тук поспирам,
с настроение цветно се зареждам,и цветен става моя ден,с усмивка топла озарен!

Нека музата да не те напуска,Лекси!
Успешна и плодотворна седмица ти желая!

Всички сме и различни и иносказателни по своему когато се споделяме.
Ей, че готино, да си имаш „читатели :-) Всеки пише в блога за лична изповед и заради няколко свои приятели. По едно време бяха се разбягали (от обидите), но започнаха да се завръщат плахо. Надявам се „агитката“ от хора с красиви и позитивни мисли да расте!
Времето винаги стига да усмихнеш някой, на фона на това, за което си го губим.
Ето сега вече имам заряд със усмивки за седмицата :-)
Имаш го и от мене, а ако някой приятел му е паднала батерията, да свирка :-)))
цитирай
8. lexparsy - Истински подарък, и не само за мене е стихотворния ти отговор Нимфо на поезията :-)
20.05.2019 11:48
nimfodora написа:
Идеята за очите и картината са уникално абстрактни!
Поздравявам те за асоциациите, които ми предизвика и се сетих за нещо свое, доста старо вече, което ми се прииска да ти споделя:)

Онази птица,
която остави пера за шапките ни
и пера за писане
никога не се обърна.
Птиците рядко се обръщат
към част от себе си.
Живеят на самия ръб на самотата,
където бряг и гордост ги пленяват.
Боледуват в огледалата на стихиите
и не стига за всичките изгрева.
Аз им връщам от кръвта си.
Слънчевите метастази ме държат.
Вечността е може би нарочна.
И земята е сърце.
А косачът избожда очите на
зеленото
и щурците поставят
пръст на устните си,
пазят тайната на вятъра ти.
Църквата, в която влизам
без шапка и без перо,
без идея за писане
е кошер за светулки,
онези които си опитомил
със сигурни дихания.
Не се обръщам назад
и на самия ръб на молитвата
признавам:
Чувствата не се възпитават.
***
Хубав и творчески ден да ти се даде, Лекс!

   Картинката ми я изпрати една приятелка с още по развихрено въображение, а вчера се сетих за нея... :-)
   Страхотно е когато си споделяме асоциации и вдъхновения. (Де да можеше без да дразним хейтърите :-).
   А твоя стих алегорично ни оставя и много философски размисли за подсъзнанието и поанта-гвоздей, за размисъл в последната строфа... Нали така Мислят поетите :-)
   Още благодарности, и моля не спирай да даряваш вдъхновенията и усмивките си и тази, дано слънчева седмица!
цитирай
9. emelika - Напълни ми се душичката ,Лекс
20.05.2019 15:07
Като ти погостувах и сред отбраните приятели чак започнах да се сглобявам. Една халтавост и скрибуцане да пооправя. Усмихната вечер!
цитирай
10. lexparsy - :-))) Щом от едно смешно стихче, започнахме да се сглобяваме...
20.05.2019 15:34
emelika написа:
Напълни ми се душичката ,Лекс
Като ти погостувах и сред отбраните приятели чак започнах да се сглобявам. Една халтавост и скрибуцане да пооправя. Усмихната вечер!

Щом от едно смешно стихче, започнахме да се сглобяваме, ще трябва да отворим квартална работилничка бе Емелика :-)))
Ти винаги си добре дошла при всеки, на който ти самата пълниш душичката с неподражаемото си Дар-Слово.
И ти да имаш усмихната вечер!
И нека бъде седмица на споделените сглобявания! :-)
цитирай
11. vesever - Ми, в търсенето е скрито намиран...
20.05.2019 16:37
Ми, в търсенето е скрито намирането...
И едното не може без другото.
Много мъдра взех да ставам )))

Поздрави и от мен!
цитирай
12. lexparsy - Разбира се, че който търси – намира Веси!
20.05.2019 16:46
vesever написа:

Ми, в търсенето е скрито намирането...
И едното не може без другото.
Много мъдра взех да ставам )))

Поздрави и от мен! !

И точно за едното не-можене без другото си имаме Любовчица, да си я търсим и сглобим!
Но ти си майстор и по красоти и по всякакви практически сглобявания покрай твоята цветна къща! Ще помагаш с идеи за сглобки :-)))
Поздрави и от мене, и спорни и цветни седмични дни да имаш!
цитирай
13. lexparsy - Днес ме размислиха с един стих на Богомил Райнов,
21.05.2019 09:44
който ме подсети, че преди да търсим другата си половинка, трябва първо да „сглобим“ и собствената си цялост. Защото всеки има поне две в себе си. И живота ни е борба между тях...

Под зодия Близнаци се родих,
но зодията май излезе грешна:
Родината докрай обиколих,
а никъде близнака си не срещнах.

За да не ми е скучно, че съм сам
понякога се духом раздвоявах:
поел нататък, връщах се насам,
ту спирах се, ту крачки ускорявах,

ту в пътя си към простите неща
затъвах в лабиринти неизбродни,
ту в порива към висша красота
събуждах се в зловещи преизподни.

Близнак роден, близнака си не знам.
А дълго чаках го в среднощни бдения,
и сам - от самотата си пиян -
беседвах с призраци, целувах привидения.

Така я карах. И до края пак
така ще бъде - то се подразбира:
дори да е по зодия близнак,
човек се ражда сам и сам умира.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 705789
Постинги: 362
Коментари: 3326
Гласове: 3961