Здравей, аз съм,
знам че ме чуваш!
Обаждам се, Не да ти кажа…
Ти говори, мога да чакам,
и ако имаш Време,
всичко ще преглътна!
С тъй изнемощяло тяло,
на Вселена се престорих,
че и на Пъкъла дори,
да те слушам да разкажеш..

А аз пак ще помълча,
за да те разбера,..
как с мен‘ си споделена!
И пътят ни  е споделен,
Защото припознат и наш е...
А ти си някъде тъй скътана,
и не бягаш, и проглеждаш,
към безкрая припознат ни,
звездно програмирана,
за мене Тук‘, Сега.
А Някога Сега е…

Сърцето ми сега облечено в тъга е,
опърпано и в дрипи,
но живо и жадуващо.
Като светулки разстроени от мрака,
пак търсим се в сънища,
в наш дом под клепачите ми.
Когато изморен изстрадам мечтите си,
ще дочакам изгрева на слънцето,
че да заспя, 
че пак да те видя.

Така написах, защото по време на „Празниците“, толкова грешни Жертвоприношения на Духа ни,  сторени и от Нас забавно неосъзнато, но и от други нарочни, сторени чрез Страх и с близалки за ума ни сетих…, че всичко прозаично ми се струва СкверноСловено, а детската ми поетичност замлъкна…
Божееее, (прости, че Те зова чрез Име), 
колко се радвам че съм глупав… !
За Това се сетих да ти се обадя!
:-)))

 

Много е сладурско!
Хареса ми!

:-) Да бе Веси, оказва се че хората сме много сладурски същества , когато си кажем "Здравей", че и си поговорим, че и разберем за какво използваме думите че да си Кажем, че да смислим, че да сме съпричастни, че да имаме "време", че да намерим адекватни думи да си кажем, че да направим по-сладуски деня си...
Виж как твоите снимки радват всички без думи… а ние се правим на „изкуствен Интелект“ впрегнал целия си огромен потенциал да обработи Човешките Чувства…,
като в телевизионно състезание, дето „чувствата“ са Показ, а ние ги Класифицираме като овцете, според характера и качеството на вълната им, за коя кошара са …

Ей сега се погледнах в огледалото, и ако не ми беше припомнила че съм Сладур, нямаше да забележа :-))))

Пускам ти една песен пак на Leonard Cohen с лирикс, щот‘ знам че ще си преведеш…
https://www.youtube/watch?v=D97OxHZzBeQ
Добави „.com „ към „youtube“, защото ПРОГРАМИСТА на бЛОГА го изтрива сестро…
май нарочно е нает от евро-правителството да ни хаква споделянето и разбирането :-)))

"Като светулка разстроена от мрака,
пак търсим се в сънища,
в наш дом под клепачите ми."

Поздравявам те, Лекс!

Благодаря за позитивната поетична оценка Младен.
Знаеш че ценя мнението ти, но все пак този блог не е ТВ надпревара за поезия или примерно кой ще изтълкува новините по-оригинално...
Аз за това не пиша много тука, но често чужди настроения или информация ме стимулират за размисъл или дебат... но май не се получава на това място...

Когато има познаване/разпознаване, всеотдаване и посвещение, всичко се чува, дори тишината. Изгревно. И тогава се ражда пълното споделяне.
Поздрави, Лекс!