Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04 02:34 - Надеждата на Гларуса за моите Копнежи...
Автор: lexparsy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 325 Коментари: 1 Гласове:
19

Последна промяна: 06.04 23:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Копнежите ми всъщност бяха да си изям баничката, а историята е истинска от вчера, и синхронична с опита ми да споделя в постинг вкуса на баничката на Надеждата и с други...
   Забелязвам, че някои животни започват да придобиват манталитета от социалната среда на хората! Също като гларуса, който ме проследи как се качвам в колата с баничката си ми... ;) Кацна върху шибидака и започна да блъска с клюн по стъклото! Ама с намерението да го счупи бе човеко...!  А аз зяпнал, успях само да предъвкам няколко послания към рода му, и заблъсках по покрива, с надеждата да се изплаши, както аз от тътена на новините сред карантинната тишина.
   Постигнатият ефект беше, че той изви врат, и се взря в мене едноочно, с демоничното любопитство на крилато създание, дошло не от висините, а от дълбини неземни!
   За да му противостоя, излязох от автомобила, и без да ръкомахам,, си извадих най спиритуалния огнехвъргачен взор срещу подобни твари. А Гадюхата излетя с възмутен възглас - Гхааагх! - съпроводен от кикота на двама некарантинни клошари!  Вкамених ги със смразяващия си поглед, а единия изпусна шумно капака на кофата за смет! После събраха големите фасове наоколо, които допушват целодневно и целоГрадивно, и като че се разтопиха зад пролетния дъжд!
   И тука вече ми стана интересно, защото към кофата се приближава момиче, което не разбирам дали е красиво, защото е с чадър, маска, гумени ръкавици и кофа за смет. Отваря с ръкавици клошарската кофа за смет, и със същите изсипва своята кофа там. После я оставя и сваля ръкавиците си, които облекчените и нежни ръце изхвърлят в уличното кошче на спирката при фасовете, които клошарите ще подберат... А от прозореца и маха детенцето което си е изяла банана и чака да се върне кофата за да я отвори и да изхвърли обелката!
   Уффф, май и тези мои наблюдения са доста сложни за тълкуване, за министъра на здравеопазването, камо ли за споделяне с блога... :-)))
   Виждам, че съм заобиколен от врабчета, които кълват от натрошената ми баничка, която имам само празна Надежда да хапна... Единствено белият ми гълъб гледа от дървото, съчувствено на моята безнадежност!
   Усмихвам се на пук, влизам пак колата и отварям уста, с Надежда да отхапя от баничката, но гларуса разчел в усмивката ми моята наивност, пак каца, и ме съзерцава през шибидака... :-((
   С Надеждата все пак да отхапя баничка, излизам и се запътвам към навеса на пустото карантинна кафе. Но по пътя съм блокиран от полицаи които не ме познават! Отбелязвам го, защото останалите ме заобикалят, имайки за налудничеви моите доводи защо съм се осмелил да се разхождам под Слънцето. Следва реплика с артистичност, завидна за любимият му герой от сериала - Полиция! Не се доближавайте! Отидете под навеса! - прилежно поставяне на маска и ръкавици,  и разговор,  който интерпретирам в стил
"The Time has come... - the Walrus said..." от "Алиса в страната му..." , с което и пред него си заслужвам попрището на извънземен.
   Озовал се под заветния навес, където ме чака моя Бял Гълъб, споделям с него баничката си, безНадеждна за земният ми апетит.
   Край. (, но само на тази Надежда)

П. Признавам, че случката с клошарите и кофата е от преди няколко дни, но я вмъкнах разказвателно. А бе, всекидневно имам странни случки за разказване, но ще се сторят много извънземни за някои блогъри в блога, както за полицаите в държавата им...

image

из „The Walrus and The Carpenter“ от Lewis Carroll
"The time has come," the Walrus said,
"To talk of many things:
Of shoes--and ships--and sealing-wax--
Of cabbages--and kings--
And why the sea is boiling hot--
And whether pigs have wings."

Настана време – Моржа каза,
Да обсъдим много теми,
за обувки, кораби и вакса даже,
и за зелки, че и за крале…
дали морето пак ще кипне,
а тез" прасета имат ли криле... 

-------
Настана време - Гълъбът ми рече!
КОМЕНТАРИТЕ ДА СИ ОГРАНИЧИШ! 
Не ти ли писна бе човече,
със зелки да се противоречиш!
Ще полеТичаме с теб" междуОблачни,
без лачениобувки, със коронки,
без прасешки крила нарочени, 
за платна на плаващи дърдонки! 






Гласувай:
20
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Самокоментирам си се, защото всички питат Защо... !
05.04 15:48
   Защото и аз се питам, защо всички, които питат Защо, за Що и не Щяло, както и да им отговаряш, пак си питат Защо, без опит даже да ти осмислят Защотото, докато не се сещаш, че може би те мислят за новия си забавен  шут Щотко, по-забавен от Мразците му, защото поне по-различно им отговаря Защо... !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 773617
Постинги: 421
Коментари: 3753
Гласове: 4978