Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2018 18:55 - Колко реална е Реалността ни?
Автор: lexparsy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2834 Коментари: 8 Гласове:
12

Последна промяна: 27.03.2018 00:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Когато приключим и преосмислим спешните реални и важни неща, пак ни е нужна малко относителност и абстрактност  че мазохистично да си измислим нова „реалност“ :-)
   Всъщност това е присъщо на творческите, мислещи и развиващи се хора, докато се сетят какво и къде търсят :-) !

Таз реалност, тъй е нужна,
и тъй забавно  рационална!
А аз абстрактно, непослушно,
съм в относителност банална!

Май пак ме няма, а съм тук.
Чак ще се пипна да докажа!
За малко там бях, но на пук,
пак няма как да го разкажа! :-)

   Всъщност колко е реална нашата Реалност?
   Каква част от нея са някакви вменени, и чак наложени ни социални, морално-религиозни, политически , но неотложни за каузата на най-новата  социална доктрина възгледи и Правила, че и за личното ни опитомяване?

   Даже все още вярваме че имаме само пет сетива и сме вманиачени да ги задоволяваме и експлоатираме!
   Ами не се ли досещаме че точно тези реални неща, които може да видим, пипнем и докажем, са най-абстрактни и относителни и нереални?
   Постигнати или не те винаги изчезват в мъглата на нови, все тъй „реални“ предизвикателства от  идеи и мечти! А наши ли бяха и са, че все ги страдаме и пак сме изморени да потърсим реалните и нетленни не "Правила", а Принципи на Аза ни,  Съзнанието и Мирозданието?
А не са ли Те толкова прости и красиви, скрити, там където още не е Забранено да търсим?

Тъй изми битието ми,
тез всички въпроси.
Реки мисли измиха,
в тоз красив кръговрат.

Няма отговор върнат,
неразбран, но и вечен е!
Само с някой прегърнат,
го разбирам обречен!

Плахо, тихо, без думи,
посред росни треви,
само търся, къде си,
а до мене си ти.

***

А слънцето птици приветстваха,
то пък надникна през щорите.
Кои още там го посрещнаха?
С тях има май нещо да сторите! :-)))








Гласувай:
12
0



1. emelika - Иди високо там
26.03.2018 20:18
в планината, на върха на скалата. Извикай, изпей, прошепти всичките си въпроси. Каквото Ехото ти три пъти повтори , тя е - реалността твоя.
цитирай
2. missana - Браво, Лекс!
26.03.2018 21:54
Както е прието да се казва - хванал си бика за рогата! При това по артистичен начин, осъществявайки синтез между поезия и философски размишления. Лично моето мнение е, че Реалност обективно не съществува, а съществува нещо, което следва да наречем Оператор за реалност. Той ни създава усещането за "Cogito ergo sum". Измамното усещане за това, че живеем в обективна реалност се създава от факта, че приемаме за даденост, че този оператор е устойчив спрямо началните си условия. Това, уви, рано или късно, ще се окаже най-голямата илюзия! Да живеят Магьосниците! Или, както особено красиво звучи заглавието на една книга - да живее "Утрото на магьосниците"!
цитирай
3. lexparsy - За съжаление Младен, някои бикове са си болезнено реални
26.03.2018 22:26
защото сме се хванали или за Рогата им, или за Страха си...
а той Бика си мисли точно като нас.. "Къв си ти бееее... махай се и не ми се бъркай в Реалността...."... ама по-Обосновано си го мисли пича :-)))

А Магьосницители ?
ам те са служители на Боговете :-))) създават си Реалности и служат брат :-)нашата Матрица и им е дипломна работа ... ( нали се сещаш че ":-)))" означава "ХИЛЯ СЕ")
А за "Боговете" ли?
Все се сещам за книгата на Тери Пратчет "Малките богове". Ами и те са като нас... ако не се хранят с почитанията ни, може и един шут да им теглиш :-)))
А за Бог ли?
Амиии... тръгваме да го търсим.... дано не изберем пътя към безкрайната и интересна Реалност, а другия, тъй скучно красив - към Него в Себе си!
цитирай
4. cinderellathespy - Реалност Vs Сакралност...
27.03.2018 22:27
Алекс,
с интерес прочетох разсъжденията ти! Напоследък доста чета книги за квантовия преход. Любопитството ми непрестанно нараства. Ровя в подсъзнанието си и се опитвам да се прочета, да надникна зад завесата, да разбера какво става когато затворя нощем очи и се зарея свободна в безвремие. В реалността сме оковани според мен - от социума, от правилата, от съзнателно избраните семейни задължения, от контактите си със заобикалящия ни свят. Бавно и сигурно се изчерпваме енергийно и инстинктивно търсим вечният източник на презареждане. Имаме нужда от повече светлина в мислите на първо място, а после и в действията. Само така основната цел на реалността ще бъде изпълнена, ако не на 100, то поне на 99 процента - да натрупаме опитност, която ще направи жизнената ни енергия по-силна, по-устойчива, по-съвършена част от цялото. Вярвам, че преди да слезем на Земята ние подписваме духовни споразумения с висшите учители и там предварително сме запознати с жизнения план. По тази причина смятам, че не трябва да се оплакваме докато вървим по пътя в реалността, а със сила и готовност следва да посрещаме трудностите, да успяваме да извлечем най-полезното от тях, да оставяме тези ситуации да ни правят по-силни и по-балансирани! Крайната цел на всички ни е свързване с първоизточника, а това което той най-вече изисква от нас е всичко, което правим в реалния и сакралния свят да го правим най-вече с Любов!
Написах и две стихчета, докато четох твоите анализи и слушах парчето от любимия ми филм „Коса”.
Оставям ти стихчетата. Винаги ми е по-лесно да изкоментирам стихотворно... :))))))
Живеем в Епохата на Водолея. Епохални събития ни чакат. Най-важно е да се съхраним здрави и емоционално чисти! Другото само ще дойде. То е част от Божествения план!

Ели

_________________________________
Реален...

Боли от някаква полуреалност,
боли от някакъв копнеж,
затваряме се във сакралност,
прегърнали един стремеж.
Боля те тихичко отвътре,
болиш ме в дните и в нощта,
предречено е нашто утре
на изток в родните поля.
Ще бъдеш вятър, стих и облак,
ще бъда кротка светлина,
преглътнал сетния си залък,
ще ме стопиш сред тишина.
Две птици ний ще сме в простора,
монети две на вечността,
надеждата на много хора,
че е решима тленността.
Когато в тебе аз изгрея,
когато в мен се въплатиш,
свободна аз ще се зарея
а ти реален ще блестиш.

27.03.2018г.
Елица

**********************************
Енигматично...

Безмислена е тази смърт.
Една енигма е живота,
във този земен водовърт,
ний търсим пламенно кивота.

Гори във мен един въпрос -
къде ще трябва да се дявам,
а отговорът много прост,
ми казва как да оцелявам.

На теб ти давам светлина,
да те предпазва от тъмата,
а после с ангелски крила
се стрелвам бяла в тишината,

защото там – накрай света
е скрито нашето прозрение,
че дадените сетива
са просто начин за спасение

на всички атомни мечти
измислени от ветровете,
а в тях сме просто аз и ти –
творения на боговете.

27.03.2018г.
Елица

Hair – Aquarius
https://youtu/N9oq_IskRIg

цитирай
5. lexparsy - Толкова неща ме размисли твоя коментар Елица,
28.03.2018 03:34
че ще споделя само спонтанното Сега на езика ми…
   Освен благодарна съпричастност, пак приемам споделянето и стиховете ти като поучение…
   Размислих колко начина има да използваме Думите правилно… май само един е… Взаимно разбиране и споделяне!
   Толкова хора пишат стихове, че да споделят абстрактно за себе си или за мирозданието или за тъй енигматичната Любов… но тяхната Благодарност е споделянето на мига Сега в тази Реалност, без да търсят „благодарност и награда“ от други… (че да си на първа в „блога“ или за стихосбирка)
   Аз се уча как може да мисля и споделям естествено и спонтанно в стихове… и май… не е сложно толкова, когато Пожелаваш, Казваш и Забравяш…Това е Магия, за която са горили на кладата тялото, но не и Духа…
   Син на мъдър каза че „Реалността ни се определя от Желанията и Страховете ни“, и когато си спомним че сме над тях се намираме Свободни!
   От абстрактното сънувано слагаме само откъслечни записки и понякога сглобяваме друго… заради Сега… и разбираме Времето… Реалното :-)

   П.П. За четенето на „духовни и мъдри“ книги… моля не приемай казаното като съвет, а по-скоро като свидетел на изстрадалите жертви на някои от тях…
   По-голяма част от писанията са чужди пътища, и все повече са духовни капани именно за Търсещи души… Приемай и вярвай само на това, на което намериш отражение във вътрешния си мир… Аз така изгубих време голяма плява да изхвърля че да различавам… и разбрах че когато четем една книга, имаме директен контакт с Автора… аз винаги проверявам кой е!
   Това е само мнение…

цитирай
6. cinderellathespy - За книгите...
28.03.2018 16:21
Аз се радвам, че си намерих добър съветник и събеседник по въпросите кои книги е необходимо да бъдат прочетени за да си обясня много неща случващи се с енергийната ми субстанция. Когато си готов, учителите сами се появяват, а аз моята везничка приятелка я възприемам точно като духовен ориентир и много мъдър учител за своите 25 години! Относно вярата ми в написаното, аз винаги всичко прочетено пречупвам през моите измерители и ако не вибрирам в една тоналност с написаното, не стигам до края. Обикновено, обаче, всяка книга която си купя ми пасва. Нямам нищо излишно в библиотеката си и така е още отпреди години. Пълна съм с книги на Кибея, които ми бяха психологичен ориентир след 2000та година. Сега съм ориентирана повече към космическите тайни на несъзнаваното и развиване на енергийната ми квантова субстанция. :) Аз имам силно развита интуиция, като един типичен водолей. Тя ме води в земния лабиринт и вярвам, че ще ме изведе до щастливия изход!
"Реалността ни се определя от желанията и страховете ни" - това изречение ме впечатли. Много. Според мен реалността ни се определя от степента ни на способност да обичаме ближния и самите себе си, като се абстрахираме от повиците на егото. Това което не харесвам е себичността и самовлюбеността в хората. Такива качества и афиширането им ме дразнят. Смятам, че те държат душата в ниските вибрации, а все си мисля че стремежа трябва да е към висините – там където се цени скромността и самовглъбеността. За съжаление тези посочени по-горе негативни отражения на егото ги срещам често в разни хора. Уча се на толерантност и търпение по отношение на това. Очевидно, че това е част от моята програма за израстване и моделиране на собственото усещане за Аз-а и светоусещането като цяло. Благодарна съм на знаците от обективната ми реалност, които разчитам безпогрешно. Те ми помагат да се ориентирам правилно и да напредвам бавно и последователно в предопределената посока. Колкото до времето - считам че най-голямата грешка на хората е да смятат, че сме ограничени от времеви предели. Всички живеем в неосъзнато безвремие и само от самите нас зависи да се събудим за този факт. Границата между зримо и незримо изтънява. Наблюденията ми са такива. Когато някой ден квантовата ни памет се отключи ще успеем да осъзнаем най-пълноценно живеенето като процес и съществуването като постоянно последователно трептене на енергийните ни (бойни) единици без начало и без край.
Поздрави и хубава вечер,
Ели
цитирай
7. radostinalassa - Даже не се опитвам да коментирам
30.03.2018 16:52
Опитах се да измисля стихове и не се получи нищо. Не става и да има смисъл, и да има рима. Ще отнеме много време.
цитирай
8. lexparsy - Опитах се да измисля стихове и не се ...
31.03.2018 15:48
radostinalassa написа:
Опитах се да измисля стихове и не се получи нищо. Не става и да има смисъл, и да има рима. Ще отнеме много време.

Ами съвсем добронамерено ще се опитам да обясня Радостина...
Просто сме свикнали да контактуваме чрез "Език" вчрез който експлоатираме, цитирайки дуалистично Думите без Разбиране... а когато ги Опитоми, а и Те нас чрез мъдри хора... ами те сами идват при нас бе Радостина...
Като кокошките, кат се наканиш просо да им хвърлиш :-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 705889
Постинги: 362
Коментари: 3326
Гласове: 3961