Предразсъдъци от страхове
крадат ни сетно вдъхновение,
а единствено то ни зове, 
към творческото проявление.  

Но когато си ги помълчиш,
пред огледалото на съвестта,
и способен си пак да твориш, 
си съпричастен и чрез Любовта...

-----------

Само Любовта е Вдъхновение.
Всичко друго - без значение.
Взаимността, Хармонията, Чувствата...
са Майсторите, правещи Изкуствата.

Винаги съм благодарен и вдъхновен от твоето присъствие!

СЛУЧВА СЕ, ДА СЕ РАЗКОЛЕБАЯ, Ч НЯМА ДА УСПЕЯ- АКО СЕ ВЪРНА- НО ТОВА Е НЕСЕРИОЗНО

Ако използваме библейски метафори Адам (Кадмон) сам е избрал с единия крак да напусне Рая, като е хапнал от ябълката на познанието за Добро и Зло (подкукоросан от змията Лилит... :-())
Това е една чудесна библейска метафора...
Затова винаги балансираме на ръба на острието чрез дуалистичното си "извоювано" наследство...
Но човек никога не е лишен от право на избор и аз вярвам в това!