На дъжда си примирено изповядвам... 
Пролетта ми споделена го предсказва! 
За лехи от мисли мои пак и трябвам,
че с мечтани цветности да ме възрадва.

На капки дъжд, паднали с мен" време меря,
и за колко в брой се мерят с мен" в годините...!?
След дъжда си зреещ плод пак ще намеря,
през лятото ми слънчево в градините

-------
Защо написах така ли?
   Аммм, просто си разговарях с един обикновен дъжд, като един нормален обикновяващ човек, от вида си оцелял,  с Надежда, че Съм и Богом Виден!
---
   Пак поздравявам, с един  дъждовен спомен, на уж разделени, но сред дъжда си само, танцуващи и радващо се споделени... "Singin" in the Rain", и един спомнен разказ под дъжда, на Фред Астер... :-)) 

   
    Щях да забравя... С белият ми гълъб,  Ви черпим по едно свежо сутрешнокафе,, в извън карантиннотоиви барче., с пожелания за будни слънчеви мислипрезс седмицата.! 






-------
  Поради това ми валежно настроение, си спомних и една друга моя "Валежна песничка", хрумнала ми спонтанно, заедно с мелодията, но като позитивно бягство от едни мои валежни мисловни депресии, и стимулирана от едно валежно стихче на Софи.  И понеже я открих, пускам линк и тук към нея (), и за още един усмихнат поздрав за приятели. :-) 

Поздрави. ПРОНИКНОВЕНО !!!

Сега му е времето. Дъждецът ги нека полива. И нека е позитивен урожаят. Негативното така и така се е наваляло навсякъде.

Страхотно дъждовито настроение!
Този песенен танц на Фред Астер винаги ми повдига настроението. :)))
А това е словесен шедьовър:

"На дъжда си примирено изповядвам...
Пролетта ми споделена го предсказва!
За лехи от мисли мои пак и трябвам,
че с мечтани цветности да ме възрадва."

за , разлика от някои апартаментни хора...
Но трябва човек сам да си подбира семената, от вещи баби на пазара, защото и цветята и зеленчуците нещо са изродени и не са като едно време ина мирис вдъхновяващи. И сме сигурни че се дължи на някакви киселинни дъждове но и мисли такива... Същата работа е и с мисловните семена напоследък, както всички забелязваме...
Затова е важно да си ги дъждуване с позитивни мисли, за да могат да красеят цъфнало, и да вкус е яд като узреят.
Добре че най-накрая сУчените доказаха на милите хора, че растенията чуват какво им говориш, ло и сами могат да го правят! Хората винаги досега са го знаели и Сигурен съм че и ти Емелика.
Поздравявам теб и твоите растушки с дъжд от позитивни настроения :-)

Здрасти, Лекс!
А пък аз се размислих, за това, че Земята е един жив,чувстваш и мислещ организъм. А ние сме нейните деца, които я нараняват по всякакъв начин, опитвайки се да клинчат и лукавстват на неин гръб. И всичко това, което ни се случва... пандемии, природни бедствия и катаклизми, са "шамарите" на майката Земя, която се мъчи да "осефери" собствените си деца.
Само че, като всяка майка и тя тъгува за болката, която изпитват децата й и дъждът са нейните сълзи, с които тя се опитва да облекчи болката ни, да измие "греховете" ни, да ни прости и да помогне на "цветните мисли осветени от позитивизма и добротата" в главите ни да покълнат, разцъфнат и направят света по-добро място за живеене.

:-)) затова пуснах този клип че Фред Астер, да ни даде пример, как се разговаря с един дъжд... Весело си спомних че едно време се бях записал за малко в школа по степ. И сега като опитвам под дъжда само с полицаите ми се получава етюда :-))))
   А словесният ти комплимент, особено от теб, ме стимулира още да поетичам, и не само под дъжда...
   Но за поседнали позитивни размисли, те поздравявам, както и всички приятели с Kiss the Rain - Yiruma

   Да, Земята е жива и свещена, и човек винаги и е отдавал почит и благодарност, затова че е обитава! И по-скоро, отколкото и въпреки че не помним, камо ли децата ни, нашето отношение към нея е толкова жестоко и надменно.
   С един пречистваш пролетен дъжд Земята ни лекува, както и с хиляди още нейни дарове! И негативните ни мисли може да излекува даже! Но как да се справи с ядрените ни, пластмасови, и всякакви други вредни отпадъци, и с 5G и HARP инсталациите и с останалите психотроники, които някои нечовеци са ни вменили задължително?
   Връщам се към вчерашните ти размисли и твърдението ти, че не разбираш от теософия и религия! Ами точно хора като тебе които разсъждават се причастно като тебе, и не само за Земята, са едни от най духовно вещите бе човеко... :-)
   И пак ще повторя, да не би да са ми били малко думите, че единствената вярна религия е тази на личния ти духовен път и търсене. И не проповядването, а споделянето с други твои спътници е важно!
   Бъди благословен под дъжда си от позитивни емоции и настроение, които ни споделяш и в блога!

И ти несъмнено си доказал това, Лекс, с поетичните си редове.

Весели празници!

   Аз си мисля, че на духа человечески е дадена дарбата да разговаря с живите еманации на Природата! А след такива споделяния, няма начин да не се изразява поетично, изненадан даже и от себе си... :-))
Искрено пожелавам красиви срещи с природата, и на твоята поетична дарба, и непременно да споделяш и красивите й и позитивни надежди.
   Вдъхновена пролетна седмица да имаш!

Чиста проба диалектика - философия и поезия в едно!
Само позитивните мисли покълват в лехите на пролетта, за да се превърнат в горещото лято в прекрасни плодове. И това взаимопроникване с дъжда - вълшебно е!
Поздравления, Лекс!

   :-) Усмихвам се защото съм благодарен на Зора (oia) , че припомни тази хубава българска дума - Проникновено. Което трябва да значи че човек е вникнал, и търси същността на една споделена изразност... :-)) Пак се усмихвам защото се сетих да добавя "търси" в дефиницията си..., защото ако каже че е разбрал, няма да е Проникновено... :-))) Егати колко ми е досаден разсъдъка, че не мога да го понасям понякога :-)
   След като се опитах и тебе да усмихна, ще ти благодаря за правилното тълкуване на мислите ми, и за комплимента, който си самовнуших за самочувствие!
   Но веднага ти го връщам като поздравление и за твоите хубави постинги, които винаги провокират проникновеност, търсеща вълшебства!
   С нетърпение очакваме новите ти споделяния!

Много валя, добре напои и изчисти Земята....хубаво е.
А сега Слънчо напече и пак е хубаво и свежо. Доматки ще садя и пипер...
Една смешка да ти кажа. Моите роднини от Варна един ден ми се оплакаха, че нямат дъжд...обещах да им пратя. Него следобед чак до вечерта работих на покрива и опитах да им пратя дъжд...а късно вечерта ми писаха: Благодарим ти за дъжда, Веси )))
Цяла нощ и при тях валало и им напоило градинката. зарадвах се, че съм успяла.
Ми, какво повече да иска човек/
Дай Боже свежи и добри дни и нощи за всички.
Поздрави, Лекси.
Малко занемарих блога напоследък, ала ще го освежа скоро )))

   Ами то това му е работата на дъжда, да напоява и освежава! Само не трябва да го ядосваме, че да се бури, или да го натъжаваме, че да хлипа мокрещо по три дена... :-)))
   Знам че и ти си говориш дъжда, но моя е голям шегаджия! От малък още като си вземе чадър, се сърди и не вали, и ме кара да го забравям или губя някъде... Защото знае че обичам да ме вали, и да си джапам по локвите му като Фред Астер :-))
   А тази история с викането на дъжд, я приемам направо сериозно, защото съм свидетел на дарбата ти да си поръчваш времето! :-)) Аз пък се занимавам с другото Време, но все още ме надбягва... :))
   Дано си намерила хубав разсад за домати, които не са силиконови! Нъл знаш, че те не обичат много дъжда като краставиците, но искат да им подстригваш листната прическа за СлънчоРастие...
   Да ти даде и на тебе Боже, още добри дни и нощи, подобаващи на мислонравието ти!
Пу, пу...
   И поздрави на Карлсон, и му предай да кацне за малко да си побъбрим, че съм при едно море и нямам под ръка покрив... :-))