Прочетен: 15520 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2019 16:36
Феята орисла любовта ми,
приятелка е на баща ми.
И той предсказал е, не Тя,
кога е Времето за Любовта.
Помолил я любезно да услужи,
с вретеното на мисли чужди.
Знаел е че ще поспиш любовно,
докато скитам се бездомно.
---
Мистериозна птица лека,
прелитна тилилейската пътека,
непроходима за герои,
освен тоз‘, който твой е...
Отвориха се драки и шубраци,
на любовта последвах знаци...
А ти престори се на спяща,
но скокна, гушна ме любяща...
Съживиха се легенди оцелели,
предметно любовта си не успели.
Защо били сме толкоз тъжни,
ма Любовта ли бяхме длъжни... ?
-------------------------
Пак се замислих... за мистичните тайни на Любовта. Примерно защо даже и когато сме най-обичани и сме прегърнати... се умълчаваме и пак търсим нещо още по-красиво което ни убягва...
Може би Любовта е обидена че сме и посветили ден да я празнуваме, че и да я приемаме само като връзката ни между мъж и жена. А тя иска да си е вечен празник бе хора...!
Проблема е че ние грешно все Я търсим!
Може би Любовта е Красотата на цялото Божествено съзидание и то не разказано... а Тя е Сега... в този момент!
Защо тези, които най добре разбират любовта искат да се скрият някъде да си я потъгуват? Моля Ви! Намерете ги и ги прегърнете, без нищо да им обяснявате.
Не може да имаме цялата Любов, защото е Божествена мистерия. Но може да я споделяме, колкото я имаме с други и то Сега Веднага. Така само се увеличава. Тогава Тя сама ще ни търси и намери!
-------
П.П. А на мене ми е ту весело, ту тъжно, защото само се досещам защо :-)))
А само тези, които не знаят и са решили днес да си потъгуват още може да прочетат и това:
И моля не ми се сърдете! Защото статия завършва с:
Започнете деня пред огледалото с едно: „Обичам те, невероятно, неземно същество!“. И когато го казвате... го повярвайте! :))
13.02.2019 20:04
там е истината!
Видях, и се сещам че баш това си е съвременното "вретено" на орисницата, дето приспива Любовчицата ни миличката :-)))
"Защо били сме толкоз тъжни,
ма Любовта ли бяхме длъжни... ?"
Поздравление за поредната оригинална творба, Лекс!
С червените обувки нацъках паркета на дупки, нека ти. Трябва да ги запълниш само с шоколадови бончета. И три подаръка, и пет букета!
а я завършва като птица в кафез. Вероятно оттук се поражда и тъгата:
"Защо били сме толкоз тъжни,
ма Любовта ли бяхме длъжни... ?"
Поздравление за поредната оригинална творба, Лекс!
Любовта постоянно ни прави тъжни, защото не си я споделяме с нашата естествена радост и красота. Затова все ни е виновно вменена.
Искрено я пожелавам и на тебе и на приятелите ми, такава си каквато си е. Волна птица!
Днес съм сърдита на всички (и на пинчера), утре ще обичам.
С червените обувки нацъках паркета на дупки, нека ти. Трябва да ги запълниш само с шоколадови бончета. И три подаръка, и пет букета!
Ами събуй ги тез червени токчета с метални подкови бе Мисси...!
Благочестиво ще предложа да ти изцикля паркета и да го полирам с паркетин. ;-) А докато се отмирише ще те поканя на ресторантстване. Не знам къде, защото напоследък всички сервитьори ме дразнят бееее... В мен ли е проблема? С конкурс за „Несподелена адекватност“ ги избират май :-)))
И с цветята имам проблем... Ами не знам защо в Цветурниците все ги обличат целуфанчесто? А аз трябва после да ги събличам шумолейки в автобуса че да си намеря някоя едничка подходяща роза с дълга дръжка, че и да си я почистя за хващане. Отде да знам с какво приспивателно ги намазала някоя зла фея :-)))
Да бееее Бунбоните... Обещавам да ти ги възстановя всичките! И с най валентинчестите целуванчести опаковки даже...
А за пинчера дето ме захапа не се притеснявай! Натъпках му устата с карамелени бонбони и му залепнаха зъбките... безвреден е вече. А собственика му не може да го познае. Мисли че съм го омагьосал нещо :-))))
Любовта със сигурност се върти! Но би трябвало Ние около нея. Да Знаем :-)
Само се питам... защо някои иска да ни Я подменя с няква си там джендърска...?
А и при условие че не сме сигурни вече дали Земята е кълбеста или плоска, и дали се врътка, около каквото да си е, и каквото там си...:-)
Само Красотата и Любовта ни, каквито са ни останали са критерий... :-)))
Понеже си ги имаш ти пожелавам да продължаваш да ги споделяш!
Не може да имаме цялата Любов, защото е Божествена мистерия. Но може да я споделяме, колкото я имаме с други и то Сега Веднага. Така само се увеличава. Тогава Тя сама ще ни търси и намери!
Условностите на егото винаги натъжават Любовта.
Но тогава „Безусловна“ трябва Господ сам да си е споделя... :-)))
А ние неотървими от Егото си можем само да тичаме, както срещу дъгата с мечтата да минем под нея :-)
Шегувам се... Защото може би и смеха е част от подражанията на Любовта ...
И на тебе ти пожелавам споделено любовно тичане, в този уж нарочен за това ден от целогодишното ни любуване :-)))
19.02.2019 20:11
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна