Сънят на антиРазума все буден е, 
и в нощ зимна е съратен на терзания. 
С каквото Горе тъй най-Долу блуден е,
и в ден пролетен на радвани мечтания.  

А Богът на душевността в нас търсен е,
и през залез есенен на разочарования. 
С каквото Горе тъй най-Долу бъден е,
за изгрева ни, с летни ни боготворения.

Духът на антиРазума все скверен е,
и престорен огледално за Познание..., 
Кой образ  Богом Горе-Долу верен е, 
различаваме чрез мъдрост по призвание! 


-------
  Уфффф, измъчих и Музата си даже с моите съждителности... и то само от мързел браточка... Ами защото се ужасих, като си представих колко дълго би трябвало да бъде моето есе, за да каже същото което съм казвал и в постинги и в коментари... А АнтиРазумът все ще намери някоя фраза от отражението си най-Долу, за да обезличи посланието на контекста, отрежение за разбиране от Горе..., докато ние сме Тук, и най-вече Сега... 

     Да..., ама аз пак установих че най-добре се вършат Неща,, когато ги съждуваш и духуваш едновременно... Ами защото като се задръстиш с  едното си почиваш с другото... а Музите и "Светките" през това време са ти приготвили отговора за предишното...
     А докато си пишех съждителното стихче, и си радвах и страдах разни други неща, си разучавах да свиря на дудук една песен на Prem Joshua - Saroja - Stardancer. Затова поздравявам приятели с нея.

  П. Прем Джошуа  (Prem Joshua) имаха концерт в България преди няколко години... Една приятелка дългогодишна, с която сме родени на една и съща дата и година ги покани и го организира. Не питах как бяха изнамерили и един български гайдар, който им акомпанираше... Това им е стил..., Свирят с музиканти, танцьори или хора на изкуството в страната която посещават... И оттогава съм им голям фен!

---
... е все пак може и да допиша очевадни съждителности, 
в някое после от времето ми, ако прозаичната  Муза ми досажда сънуването... :-))