Имало едно време...




Имало едно село.
В предбалкана, където е тучно, живописно, зелено..





Където животът тече в своя равномерен, тих ход, следва ритъма на природата, кукуригането на петела, звънците на овцете на паша, шумът на вятъра в шарената сянка на ореха...
и разбира се едно любопитство към случващото се наоколо...





Където оставаме, оставаме.. понякога така...





и нищо, че не е есен...





Все пак се питаме
-  ще дойде ли някой..





Да му разкажем за нашите дни...





Да го нагостим..





Да развърти колелото на герана.
Да пие студена вода...





Да види колко са наситени цветовете в полята... и да попие от аромата на розите..




 
И да ни помни понякога, понякога така, с усмивка, без тъга...

дадете ли?

На цървулкьовците няма защо да им се дават... Те са си родени с тях и цял живот си ги носят, дори и когато си въобразяват, че "се реят между звездите..."
А за всички останали може да бъде само чест, да обуят цървулите и да стъпят здраво на земята и да не позволят вихрите на реалността да ги направят въздухари, като цървулкьовците.

Не агитирам никой за нищо.
Всеки си живее както иска/ може.
За мен просто е малко тъжно, когато нещо си отива.

Чудно местенце!! снимките сa майсторски, автентични
красота, покой и непостижима пасторалност, омайва от всеки кът.
И аз искам да си купя такава къщичка
Има ли наоколо някакви оферти?
...

Носят у себе си Надежда красота оптимизъм
Благодаря ти Бубе
/ на ухо ,агитирам се пише с “и“
като агитка

Резултат от отнетия поминък. Ела да видиш в нашето село, че няма помен от някогашните пасища и ливади. Целите са завладени от папрат, с височина два пъти човешки бой. Горите приличат на мрачните Тилилейски гори от приказките. А горските обитатели се разхождат там, където до преди десетилетие играеха деца, събираха се хората на раздумка, минаваха стадата с кози и овце... В махалата са останали 3-4 обитаеми къщи... Народа се е изнесъл по големите градове да търси поминък...
Мнооого тъжна гледка... Много..
А за селата-призраци няма да споменавам.
Казваш снимките са от Предбалкана.. И моя разказ е от там...На около 30-тина километра от Троянския манастир...

Имаше нещо респектиращо в хората с цървулите, които съм виждала като дете, бяха добри хора, свързани със земята и много човечни... :-)

А иначе дано да имаме повече корени, като гледаме към звездите. :-)

Благодаря, простичките неща са хубави. :-)
Ами предполагам ще излязат оферти, ако нещо видя ще споделя.

Така е, типо.
Мерси, поправих го. :-)

Ех, Tonsun, много добре разбирам за какво говориш. Живота в България се концентрира в 6-7 града. За съжаление това е вече действителността в по-малките селища... замират и е адски тъжно, когато помниш дадено място кипящо от живот как постепенно глъчката замлъква...
Искам да запазя хубавите си спомени, колкото се може по-дълго.. и някак се надявам, може би не близките години, но все някога кръговрата да се завърти, да се позаселят, да има препитание и да се раждат деца и в селата..
Троянско е много китно, живописно, чудно ... ходя от време на време натам.. Троянския, Соколския манастир.. а "моето село" е северозапада, посока Враца.. the wild, wild west :-))

Прекрасно село. Ама има ли интернет?

има нет и там! ;-)

Хубава вечер, Ваки :-)

"Където животът тече в своя равномерен, тих ход, следва ритъма на природата..."
Някак в това изречение си събрала цялото съвършенство на съществуването, защото какво остава след цялата човешка суетня...?

Хубав ден! :-)