Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2017 08:40 - Сутрешна изповед
Автор: lexparsy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1011 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 20.12.2017 04:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Този постинг беше деактивиран три дена... Но след като току що прочетох думите на един по-мъдър човек от този блог реших пак да го активирам...
     Защо го деактивирах ли? Откровено казано се изплаших...
16-ти ми беше един слънчев и усмихнат ден и завърши с позитивен и конструктивен диалог в блога, докато не се наложи да чуя едни грозни думи... с необосновани вменявания на качества към автора на постинга и мене...на които трябваше да се отвърне и достойно и толерантно.. как се съчетават не знам...
     Изплаших се че след този по-скоро спомен за сън някой ще ми вмени опит да умра или че съм в неадекватно психическо състояние....А аз съм един позитивен и усмихнат човек, ама на пук...
     Колко от нас могат да разкажат сън? А колко могат да го осмислят....А колко смеят да споделят.... Питайте някой последовател на Юнг дали сънуващите че умират са самоубийци... или луди...може пък и да споделят чуждата духовна смърт...
   
Та аз се засрамих че съм се изплашил.... а и трите коментара са от същата сутрин...
     Благодаря за разбирането!
     20 .12.2017                   04:25 ч.

__________________________
    
17. 12.2017                   07:35 ч.
Тази нощ имах диалог с Приятел…
и му завидях че може да споделя, с визии и сънища…
Поспах малко май, а сънувах изживотна изповед…
Опитах се да си спомня… да разкажа…
Но пак се събудих само с равносметка…
Записах, както беше, на портата…
където разбирането, може да се превърне в думи…

***

Човек най много се радва
на живота тогава, когато му трябва,
и иска да умре…
нищо не е смислено и…
когато престанеш да мислиш…
всичко ти идва с копнеж за живот…
Като последно предсмъртно дихание…
като изповед…
като последното, което си пропуснал да кажеш…
без да обвиняваш други…,
само себе си…
Тогава един малък стон…
издаден предсмъртен вик,
те връща…
И  пак не се чудиш…,
а просто те е яд че не си успял…

Сега разбирам какво е Успение….
Преди да си отидеш,
да успееш да простиш…
тъй лесно на другите…
но най- трудно на Себе си…
Тогава чак си разбрал…
смисъла да си Бил..
И всички безсмислени…,
но и не чак и колко как,
и до малкото или много,
себе–борби с  някой или с нещо…

Жал ти е че си ги водил…,
и си изгубил толкова много Време…,
можно да споделиш с малко даждение,
и споделено с други…

И разбираш че си още жив,
когато разбереш,
че не те е било страх да умреш,
и вместо вик на агония,
си започнал да се хилиш като идиот…
Не че… да го е...било е било нарочно…,
ама пак си минал през дверите…
Защото нямаш време да се прераждаш…

От страх, че нямаш Време до Края…,
за който ти трябва още малко…
и все още мъничко…,
че да си пак жив и на пук….

Не им завиждам на Безсмъртните…
Обречени и прокълнати са Миличките…
Аз ще си живея,
и ще си умирам, и ще се раждам,
когато си поискам..
Смъртно жив съм!
Добро Утро Живот…
Ей ме на…
На пук!

17. 12.2017                  
08:00 ч.
LexParsy

П.П. Откраднах тази музика приятел, докато напиша :-)






Гласувай:
9



1. cinderellathespy - Вместо утринна изповед...
17.12.2017 13:43
Здрасти, Лекс!
Обичам да се моля и изповядвам на ум. В най-неочаквани моменти. Например вчера се помолих в киното, докато гледах „Междузвездни войни”. Помолих се всеки Бен да открие своята Рей и тя да го мотивира да се бори и промени така, че в противоборството между тъмната и светлата страна, винаги да има превес светлата! Докато четох твоята изповед и при мен се подредиха едни думички. Оставям ти ги като коментар. Труден е пътя на джедаите, но да се надяваме че имаме добри шансове да си върнем изгубения Рай...

Усмихнат неделен ден от мен,
Ели

Вместо утринна изповед...

Отхапах пак от странния си сън,
и дълго бях в космична необятност,
събудена от светъл страстен звън,
сърцето ми потрепна с непонятност.
И пак забързах в този коловоз,
отвеждащ ме към теб и ветровете,
а във ума ми все един въпрос -
дали и ти вървиш към бреговете,
на общата ни чакана земя,
забравена във края на небето,
където властват други правила,
заключени в прибоя на морето.
Усещам те и ти натам вървиш
и чакаш оня миг, за да ме срещнеш,
през времето неистово туптиш
и някак си безгласно пак ми шепнеш,
че още си във моя страстен плен,
побрал безвремието в своята зеница
и твоя дъх от моя дъх спасен,
е пак вълшебна бойна единица.
Прегръщаш ме невидимо с тъга
и всяко разстояние стопяваш,
във огъня на общата съдба,
от песен пак магична ме създаваш.
Ний пак сме двама слети във едно -
невидимия страж на световете,
а древното ни каменно стъбло,
превръща във усмивка страховете.
Не е далече звездния ни час,
когато пак крилете ще разперим,
към силата стаена вътре в нас,
ний пътя си отново ще намерим.
И всичко ще се случи като стон,
отронен от вселенската матрица
и в неговия цветен полутон,
ще се отвори не една вратица,
към стария изгубен Рай
и птиците от нашите копнежи,
отново във свободния безкрай,
ще се досбъднат нашите стремежи.
И всички неизречени мечти,
забравените атомни посоки,
ще ни завърнат в нашето Преди,
при извори вълшебни и дълбоки.

17.12.2017г.
Елица
цитирай
2. lexparsy - Толкова е хубаво това Ели. . . Няк...
17.12.2017 14:27
Толкова е хубаво това Ели...Няколко пъти го прочетох и после пак ще ми трябва...
Няма да мога да го понеса просто като коментар към моя постинг...
Моля те ... Публикувай го, защото много хора имат нужда и заслужават да се научат и да могат и да го правят... Да се Изповядват и да се Молят... поне пред себе си!
И не с научени молитви а пред... сетих се пак за "трите храма", даже забравих кой ми говори за тях.... Мястото (а и Църквата и твоя Ум), Тебе самия (разказващ Съвестта си) и Душевния ти Мир (Вярата ти), че ако ги няма слети в едно, и Молитва и Изповед нямат смисъл...
цитирай
3. vesever - Тези усещания и пориви са ми по...
17.12.2017 17:11

Тези усещания и пориви са ми познати. Но никой човек не съм направила съпричастна, а само моята скала, тя знае всичко, защото съм й го изплакала и тя го е понесла.
Да търсим да уловим доброто и светлината и да ги разпръскваме, където можем, за мен това е смисълът на Живота.
Поздрави, Лекси, и Ели!
цитирай
4. vesever - Радвам се, че пусна постинга, Ле...
20.12.2017 11:24
Радвам се, че пусна постинга, Лекси!
Както и друг път съм казвала, според мен на злобните и агресивни хора просто не трябва да се обръща внимание. Подминаваш, все едно не съществуват.
И друго, което съм казвала, вечче съм за модерацията тук, защото не е редно да позволяваме на някакви комплексирани хора да си излизат негативната енергия на наша територия.
Това бих казала и на автора на другия постинг, където е станала разправията, за какво му е да си товари душата?!
Нека си гледаме приятелите и доброто общуване, а злото да бъде шкартирано. Така мисля аз.
Поздравявам те с много любима мелодия от Амели Пулен, тази мелодия ми е някак ....за полет...неземна ми е, и много силна.
https://www.youtube.com/watch?v=2W_G3xmSGfo
цитирай
5. vesever - П. П. Не мога да си събера мислите ...
20.12.2017 11:35
П. П. Не мога да си събера мислите днес.
Мисля, че когато сънуваме, влизаме в други светове, където ги няма нашите, земни ограничения.
Наскоро сънувах, че вървя по едни много високи скали, бяха две една до друга и аз ги прескочих като детска игра, а в реалността няма как това да стане, бяха огромни. под тях, бездна.
Кой каквото иска да си вменява, но аз мисля, че да сънуваш, че умираш, не е признак на лошо психическо състояние, а тъкмо обратното. Винаги , за да се роди нещо ново в нас, старото трябва да умре, така е и естественият ход на живота, старото умира, за да бъде заменено от ново...а дали точно умира, или преминава в други измерения, за да може в реалността да дойде новото...
Какво е реалност? Нима сънищата не са реалност?
Аз периодично получвам сънища-предупреждения и предсказания за неща, които ще се случат в реалността...
Ха де, коя е първичната реалност, нашата или "отвъдната"...
Защото аз смятам, е сънщата са от отвъдната реалност, от света на т. нар. мъртви.
Ала всъщност те не са мъртви.
Моите починали близки често идват в съня ми, виждам техния свят. Там са жизнени, млади, сияещи...
Ха, де, смърт ли е смъртта или ново начало...в Рая, който на Земята в голяма степен е изгубен.
Аз се мъча всячески да го върна...
Може много да се каже и да се разсъждава, обаче ше прелитам отново днес, като Халеевата комета, из Търново града голяма, при това ще се наложи да го обходя надлъж и нашир, от една дестинация, до друга, че до трета....и довечера ше се кротна за релакс :)
Слънчево да ти е, приятелю!
цитирай
6. lexparsy - Пак благодаря за разбирането Веси
20.12.2017 13:50
и за музикалния поздрав помагащ за разбиране:-)
vesever написа:

... старото умира, за да бъде заменено от ново...а дали точно умира, или преминава в други измерения, за да може в реалността да дойде новото...
Какво е реалност? Нима сънищата не са реалност?

Сънуването е любима тема и и на мъдри и "всезнайни" философи...
Аз егоистично си подбирам тези, които помагат на позитивното ми разбиране:-)
Ето например една такава твърди че извън границите на времето сънуваме реалността на наши духовни двойници и така те ни споделят и помагат, както и ние на тях... Готино нали...
vesever написа:

Наскоро сънувах, че вървя по едни много високи скали, бяха две една до друга и аз ги прескочих като детска игра, а в реалността няма как това да стане, бяха огромни. под тях, бездна.

И аз и други са споделяли подобни "летателни способности"...Но отдавна ми ги няма :-) Забравени са или са вменени други?
vesever написа:

Аз периодично получавам сънища-предупреждения и предсказания за неща, които ще се случат в реалността...

В сънищата не винаги помним, но в реалността постоянно пулучаваме Предупреждения... мене ме е яд все като напук не съм им обърнал внимание.
Ще споделя.. баща ми ме научи като малък още... докато си майстори и му трябва нещо дет го няма.. все викаше перефразявам по мое му "Живота е куест на Богаовете! Винаги това, което търсим е до нас! Намери го!" и винаги го правеше :-)
vesever написа:

Ха, де, смърт ли е смъртта или ново начало...в Рая, който на Земята в голяма степен е изгубен. Аз се мъча всячески да го върна...

Кажи сега случайност ли три събития в едни минути споделени...
Ако питаш за стремежа ни къде отвежда.. Ели се запита същото... А аз донаписах следващия си постинг с несподелен намек че трябва да сме едно спрежение прочетено универсално!
Бъди все така споделяща и помагаща на другите да правят Веси
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1364255
Постинги: 484
Коментари: 4222
Гласове: 7375