С привкус на купешко вино,
и с пожълтял от фаса показалец.
Пак търся ретроспекция,
       но без резолюция!

Освен че ги Намислих тез Неща,
Преспах ги и ги сложих настрана!

А Приспах ги, защото мислех за Теб,
     а не за Тях,
а Те сами се подредиха…
Като аптекарски шишета,
и място си намериха на рафта…
 
Опитах всяко от тях и знам…
Как да отровя Себе си перфектно,
     та да страдам и боли ме,
а Теб знам как да те предпазя,
      излекувам и с любов наричам…

Ще те повикам Спешно,
     и ще те помоля..
     Счупи ми таз Аптечка…
          не ми е нужна вече…
Лекарството, което нужно Ни Е
     пак е там и под-ръка…

Ще потърся Слънцето на Утрото Ни,
и ще запаля свещ да си Го спомня…