Минавали дни, после месеци, а накрая и година. Никой не влизал в Черната гора. Нямало самоуверени принцове, разглезени принцеси или заблудени дракони. Нямало кого да прокълне, наругае или омагьоса. Животът бил пълна скука! Такива черни мисли налегнали баба Яга, по-черни и от самата й душа. Невероятно, но вещицата изпаднала в депресия. Самотата се опитвала да я подлуди. Ето нейният розов храст цъфтял напразно, а листенцата му капели тъжни заради неоценената им красота.
- Това е безобразие! Къде са всички?! Да не би светът да е загинал без да имам принос? – сумтяла вещицата. Накрая решила да действа.
В тъмна доба, когато луната показала жълтото си око баба Яга яхнала метлата.
Решила да посети най-близкото кралство. Щяла да направи собствено разследване.
Царството било потънало в мрак и гробно мълчание. Нямало хора по улиците, весели викове, смях , наздравици и музика. Кръчмите били затворени с тежки катинари. Докато вещицата се разхождала по улиците заръмяло. Студеният вятър, тишината и безмълвните къщи засилили съмненията й, че има някакъв проблем. От една пресечка внезапно се появил бездомник. Миришел на нещо мръсно и прокиснало. Вещицата се зарадвала. Решила да поговори с него. Дрипльото се разкашлял, разкихал и накрая повърнал отгоре й. Явно бил болен.
- Ти не си мой проблем. – промърморила вещицата и побързала да го подмине. Ролята на добрата фея не била за нея.
Поотръскала изцапаното си наметало, яхнала метлата и се върнала в Черната гора. Впечатленията за тази нощ й стигали. Трябвало да помисли.
Някой блъскал упорито по прозореца на къщата й. После го отворил и до слухът й стигнал познат до болка глас:
- Могъща господарке, доведох известен лечител при вас. По-късно ще ми благодарите. – заграчил гарванът.
– Аз не съм болна. – промърморила сърдито вещицата, но никой не я чул. Това бил шепотът на нейното его. Задушавала се. Чувствала как я облива пот и потънала в безкрайна мъгла.
– Спаси я, спаси я – заграчил гарванът над главата й.
Тя така не разбрала на кой говори, но не я интересувало особено.
Изминали седмици. Едно ранно утро баба Яга отворила очи. Чувствала се изморена, като че ли се е върнала от отвъдното. До леглото й стоял дядо Яго. Въпреки големият му нос тя видяла загрижените му жълти очи. Явно старата любов ръжда не хваща. Романтичните им взаимоотношения от миналото били живи.
- Спаси ти живота... той ти спаси живота. – изграчило щастливо глупавото пиле и развалило мигът между тях. После изпърхало над главите им и излетяло навън. Трябвало да разнесе радостната вест из гората, че вещицата ще оздравее.
- Не разбирам. – прошепнала баба Яга.
- Беше много болна. Хванала си някакъв човешки вирус. Целият свят е пламнал от него. Има много жертви. И аз го преболедувах...
- Да, за стара приятелка бих направил всичко. - усмихнал се дядо Яго. По бледото му лице се изписала добродушна усмивка.
Вещицата притихнала. Била забравила какво е някой да се грижи за нея. После заспала успокоена от думите му, че най-страшното е минало и скоро ще оздравее. Че повече няма да боледува, защото има антитела. Вещиците били силни и безсмъртни.
Изминали месеци. Баба Яга седяла пред къщата си с кокоши крака. Идвала пролетта. По поляната жълтеели нарциси и жълтурчета. Великденчето било нацъфтяло, а птичките нежно чуруликали. Усещал се пулсът на възраждащият се живот. Вещицата била тъжна, сляпа за всичко около нея.
- Господарке, как сте? Какво ви има? – завъртял се около нея гарванът –вестоносец. Бил се отбил, за да я осведоми за клюките в гората, но май и от тук щяла да изскочи клюка.
- Болна съм. – изсумтяла вещицата.
- Невъзможно е. Дядо Яго ми каза, че повече няма да боледувате. Какво ви боли?
- Боли ме сърцето, душата, нямам апетит, не мога да спя, мъчно ми е...
- Да не би да мислите за вашият лечител? Той се върна в своята гора при любимата си нимфа.
Баба Яга замълчала, но го изгледала толкова злобно, че за малко да му подпали перата.
Разбрал какъв е проблема, гарванът литнал по-далеч от нея. Когато бил на безопасно разстояние заграчил:
- Господарке, вие сте влюбена. Вашата болест се нарича нещастна любов.
Вещицата скочила ядосана и се опитала да го хване, но напразно. Щяла да му оскубе всичките пера. Глупавото пиле се издигнало високо в небето и закрещяло с пълно гърло:
- Чуйте всички най-прясната клюкааааа ..баба Яга е влюбена...нещастно влюбена..
И грачейки се изгубило в гората.
Вещицата отново седнала, но в очите й горял пламък. В каква каша се била забъркала!Направила грешка, но... Гарванът бил глупав и никой не го слушал. Ами че тя е най-силната и горда вещица. А дядо Яго е грозник! Някой ще повярва ли? Никой и никога. Никога!
Специалният представител на ЕС за Южен К...
Хумор, сатира и забава
Повече думи по темата няма да пиша. Ти си ги написала.
Поздрави и хубава вечер!
Написах го леко хумористично и не искам да натъжавам никой.
Сърдечни поздрави!
И аз ти благодаря!
Поздрави!
Я веднага да се връща дядо Яго при баба Яга, където си му е мястото )))
Не може да страда вещицата, и тя душа носи!
Много интересна и актуална приказка, Кати!
Прегръдки от мен и моята гора...)))
Ами той дядо Яго е малко заблуден, но ще се ориентира. Все ще ги събера двамата в някоя друга приказка. Родени са един за друг.:)
А ти внимавай кой ще срещнеш в твоята гора. Дано не е баба Яга.:))
Благодаря ти.
Голяма мечешка прегръдка от мен.:)
Бях си я оставил за прочитане, но трябваше да бъде преди заспиване, за да сънувам мъдрото и много актуална послание на приказката ти.
Бабите винаги са разказали за децата приказки, чиято поука те Сами трябва да разберат, за да следват живота си естествено.
Така че някой ако схване посланието на твоята приказка ще разбере истинската пандемия която ние обсебила.
А думата Вещица пак ни е нарочена да я възприемаме като скветна такава. Защото ВЕЩ, значи знаеш и мъдър. А ЯГа означава огнена, както думата оГън на български. А турците са ни наричсли пОГанци, защото сме разбирали, не огъня който унищожава, а "огъня отвътре"... Ха... сетих се че има такава книга и на Кастанеда... :-)))
Уффф, светлосинята ми Светка пък се разприказва.. :-))) Искаше да каже че всички сме болни вещери и вещици, но и безсмъртни баби и дядовци Яги... :-))) А даже и гарванът знае..., но си върши своята работа да разнася клюките...
Нека си пожелавам да разнесе клюката, че ние се осъзнаваме, че сме творчески, обичащи се позитивни и здрави и самолекуващи се по Божие признание... Само трябва да си спомним!
Лекс
А баба Яга наистина е жена-огън. Тя никога не се предава, плаши и бяга. Харесвам я, а като дете се страхувах от нея.:)
Приятна вечер и успешна седмица ти желая!
27.03.2021 12:53
Нека творческата искра на духа винаги гори в теб!
Благодаря ти.
Поздрави!