Тъй жал ми е, като ме нараняваш
нечовешки, там, където ме болиш,
безсмъртен съм, недей да се съмняваш,

Извини, че днес за теб" бях грозен,
но пак  така ми бе угодно,
на себе си да съм си сложен,

Боговете светове си сътворяват,
а ние служим в страх и благовейно.
Съдбините ни преначертават,

Човек продал душрвнлст, дар от Бога,
срещу дарът за безумни творчества,
чуван* продукт на Мрака от чертога,

Камъните древен разум имат,
чрез харта съхранила мъдростта,
знания призвани те взаимстват,

Прозрял познания в безброй уроци,
на крачка от Твореца в твойто време,
без жал се гмурна в сетните пороци,

Светът съвсем не е такъв...,
в какъвто взирам се самотно,
страдалчески вменен ни блъф,

Спомнен сън в пробудния ми ден,
с лъч нов, от изгрев мен повтарящ,
сети ме, че пак съм вдъхновен,

Азът Буквено Ведически,
Глаголно Доброван Е Житейски,
и Земно, И на Йота Както,

Къде, когато творно ме обичаше,
сега е тук, където с Тебе сещам!
Там нявга,  мен с Любоов обричаше

Там..., на междина между съзнатости,
разсилни времето безпомощни,
между гравитиращи реалности,

С усмивки, симетрични на очите ти,
с лицето в синева, с чар слънца сияйни,
смехът ти с повей на платна от  устните ти,

Скрил Светлото в душевната си същност,
в Тъма нам Земна, но с живи копнежи,
и под гугла неразбрана изразност,

    Понеже не ми се пише стихче, за лични дневници си разказвам.
   Седя си аз скандално на една каменна пейка в градинката, с биричка, която все още не съм си разлял, и си пиша усмихнат коментар на bven...
   Но ме доближава жена на сре...

 Подражано е единствено държание,
припознато на душевните ни Принципи,
различавайки Познание от знание,