Тъй да ми се иска ти да си обичана,
че в мен" да си се влюбила пак да си мечтая,
и да си те мисля, на любов обречена,

   Къшш от тук беее!, Марршш бегом да ви няма! Това е частен постинг, и не се допускат неканени, които влизат първо в кенефа, и после с миризливи лепкави ръчички ти преаранжират и оценяват интериора, за ужас на гостите, на които им кориг...

Сега простил греха ти, вече те забравям,
сред вълни, в терзания на свойто време,
Благодарих търпимостта си те оставям

Космите ми в лиги са, и в бодлив ме пясък,
докато с кучето на плажа си играех, ,
На бирата ми чипса бе отмъкнат с крясък, 

   Зад воала на тегобно обладание,
   прониква предсказание за радост.
   и докосва ме красиво осезание,

   На Пук не четете този постинг, ако не знаете с какво отношение пиша в блога от 3 години, откакто Съм Тук.
   На Пук не го четете, ако се забавлявате добре в блога, и не знаете колко хора са поругани и тенденциозно изгонени, а  засегна...

Ще те видя, в мой си сън сънувана,
звездно предсказана и припозната,
в утрото, когато си забравена,

Както тихата вода на бряг се моли,
на вятър милостта, дърво благодари,
Слънце дъжд в небето, с дъга благослови,

                        Изпратено и на електронната поща
  Мисля че е време да вземете мерки, господа собственици и модератори на този блог! Или да бъдете съдени, ако не от непризван Вам морал, то от  закони, които все още го съобразяват,...

Помниш ли ефирната ми ласка?
Пак бях аз,..., ти просто помълча
в дълбините ни пробудени,

Лети́..., с надеждите на твои си простори,
над свои, земни си, душевни дълбини.
Твори́..., сред ветрове, чрез свои си устои,

Олеквам от прехо́дни знания,
с разлъка от ненужни спомени,
и черна дупка съм, с призвание

Луди са красивите ти мисли! 
Словопад под слънчеви лъчи,
под дъга от думи цветолистни,

Без нужда стъпките ми следват
път свой, към никому ненужен.
нерадостен, нито пък тъжен,

 Живота на чия съдба последвам,
и нуждите на кой ме обладават,
красивото на кой така харесвам,