Боговете светове си сътворяват,
а ние служим в страх и благовейно.
Съдбините ни преначертават,

Човек продал душрвнлст, дар от Бога,
срещу дарът за безумни творчества,
чуван* продукт на Мрака от чертога,

Камъните древен разум имат,
чрез харта съхранила мъдростта,
знания призвани те взаимстват,

Прозрял познания в безброй уроци,
на крачка от Твореца в твойто време,
без жал се гмурна в сетните пороци,

Светът съвсем не е такъв...,
в какъвто взирам се самотно,
страдалчески вменен ни блъф,

Спомнен сън в пробудния ми ден,
с лъч нов, от изгрев мен повтарящ,
сети ме, че пак съм вдъхновен,

Азът Буквено Ведически,
Глаголно Доброван Е Житейски,
и Земно, И на Йота Както,

Къде, когато творно ме обичаше,
сега е тук, където с Тебе сещам!
Там нявга,  мен с Любоов обричаше

Там..., на междина между съзнатости,
разсилни времето безпомощни,
между гравитиращи реалности,

С усмивки, симетрични на очите ти,
с лицето в синева, с чар слънца сияйни,
смехът ти с повей на платна от  устните ти,

Скрил Светлото в душевната си същност,
в Тъма нам Земна, но с живи копнежи,
и под гугла неразбрана изразност,

    Понеже не ми се пише стихче, за лични дневници си разказвам.
   Седя си аз скандално на една каменна пейка в градинката, с биричка, която все още не съм си разлял, и си пиша усмихнат коментар на bven...
   Но ме доближава жена на сре...

 Подражано е единствено държание,
припознато на душевните ни Принципи,
различавайки Познание от знание,

Невежество не ще да поучаваш,
що  свой грах сторен е, а ти си жертва,
тъй любовта си своя оскверняваш,,

Попитах вятър мен" духовен,
който спомена за теб отнесе,
за къде така се е забързал,