Изморихме лятото от слънце,
а то мъгливо се чумери,
в мъгли забулило копнежи,

Любовта си само имитираме,
разказана ни в притчи и легенди,
и с ноти с бедни забавления,

Когато дълго си тъгувал,
а с мислите окови кални,
катрана само си спестил,

Идва есен с предвещана зима,
а ние голи се споделяме,
дали не просто се разбрахме,

И с Вяра и с Надежда в Любовта ни,
три сестри от Мъдрост вдъхновени,
рождено от Софѝя посветени,

В Кръстовно Божие подобие ни,
с ръце протяжни към Небесното,
с център Негово подобие, дали,

Песъчинки звънкащи в стъклата ни,
след есенно несподелено слънце,
натрапен спомен са за времето си,

Когато в тишина се сторим,
и с търпимост извоюваме,
сме в място си за помълчаване,

Бих споделил сума ти тъжни истории от всекидневието си градувано, но прецених че поне вчерашното може да Ви усмихне, ако не за споделените ми размисли :-)
Коя е баба Наца ли? (така се казва).
   Ами една баба, която се оказа 30-ти набор, т...

Тъй несподелена поетичност,
затворена в самотна визия,
не пошла даже е епичност

Имена на тайни уж вам скрити,
отключих разпилени с дрънкане,
разочаровах клюките прикрити,

Категорията "поезия" вместо „забавление“ после приписах на Вашата, споделена!  ;-)
Обичам те толкова,
   колкото от земята до небето,

   Те Джуджонките всъщност са много готини, и на тях може да се разчита, ако си от земният вид създателности..
   Те обичат да мразят, само защото всички им се подиграват на ръста и грознобрадието... Но и защото човешките високомислия все...

Предначертани спомените пожелани,
ни предричат битието неуморно,
но щом Страхуване прегърне Любовта ни,

Съзнателни тревожности са вятър,
в пейзажа на душевен мир,
ако на платно им се престорим,