Причината да пишем в този БЛОГ „психолозите“ го наричат Бягство... Тоест да избягаш някъде където да оставиш излишния несподелен психически и емоционално „багаж“!
   Някои го правят като ползват другите като душ...

Чрез Думи с Реч споделяме,
а тя на Нас престорва се,
и Любовта порочно срича,

Вътрешен глас е човекът,
чрез който сам се създава.
Когато не можем да спрем го,

Вътрешен глас е човекът,
чрез който сам се създава.
Когато не можем да спрем го,

Не съжалявай ме сега,
после ще дойда,
след като взра се в думи

Тъй изморена от тъга си,
себегледно нарисувана,
но тъй мечтано вдъхновена,

Всъщност как си представяте една Пухена Възглавница?
Най-вероятно че е мекичка и се адаптира за главата ви като си я нагаждате...
А тя е пълна с Пухххх :-)))

„Не мога да говоря по-високо,
и не мигайте ми, аз съм глух“,
противоречно гневен съм защото,

Яве да сънуваш Себе си,
е припознаване на Същност,
и по Право път ни даденост,

Красивото спонтанно споделено,
истинско за нас което е....
В Стразиз ли прогодно Вярваме?

Ако за грозна още мислиш се,
плахо само ще погледна те,
и после погледа ще скрия си,

От друг съзната ни Реалност,
творческа чрез наша същност ни,
е примирена тривиална,

Слушането е риторика,
а мислите сами говорят,
сами избират си Творение,

Бял гълъб, от други подозиран,
а сред тях  кълве си своеволно.
Дали съзнат е за послание,

Матрицата е предсказуема,
и тъй умело консумира ни,
че може само да се радваме