Спасителят сам себе си сега съм,
в ръжта прорасла прежди време в орис,
сред семена посях и себе си сам,

Изкуства за духа са вдъхновения,
но чрез свободни дарби за творения,
с подобие на Свисше еманации,

Духчета дошли от други царства
на не мисловните познания,
в свят свой  от творения израстват,

Ни  кукувичи сродни мисли ще снеса,
ни кат" сврака блеснали ще крадна чужди,
ни папагалски цветно фрази ще крещя,

      Искаш ли,
да те  желая,
да те рисувам в стих,

Мънкащ си Молитвено...
С харизма търсех мироздано място,
самотно морен, или с ум премерен,

Защо тъй дълго синьото тъгувахме,
а в розово сме кратко вдъхновявани,
в зеленото приспахме се възлюблени,

 Откраднах си заглавието за отговор на моята приятелка Зора (oia), защото ми се стори коментарно дълъг...
http://oia.blog.bg/drugi/2020/01/03/za-molitvata.1690228  
Много сбъдна за твоите  одухотворени промисли година да имаш Зора! Пропове...

Мълчахме есен мислопадно,
простили лято незабравно,
зимно делим си обич радно,

С вдъхновен взор взрени сме в звзди,
а черногледи сред пристранства,
но Мир вгледан в нАз ни преоткри,

Зящо ли пак така разказах,
но предсказуем те усмихнах,
а ти с две думи ми предсказа,

В Бог вярваме се по призвание,
не с извоювано причастие!
Нуемуподобни в съпричтие,

Творчество когато ни дарено е,
припознато ни за съзидние,
то не усилие за смислянe е, 

Сту̀ден вятър проповедно духнал,
в шумки стъпкани шептящи нас ни,
с пукот клечка в крачка блуднала,

Мястото е храма първи,
осветен от Дух чрез Бога,
тих и към Светът с прозорци,