Днес пак повиках те ефирно,
а ти ме хвана за ръка,
докат" се шляем  карантинно,
целунах те, на пук така!

- Какво ще ми разкажеш? - питах.
- Ти кажи к" во виждаш! - каза.
И аз глупашкк се опитах,
а тъй смешно се оказа!

През маски всички ни се пулят,
как с теб лудичко се смеем.
Завиждат ли или се чудят,
как днес с тебе го умеем?

За Лека Нощ приспах те после,
с моя си приказка без край!
Светът ефирен наш познат е,
там тебе пак ще чакам, знай!


-------
   Ами днес хич не ми се пишеше стихче, защото всичките ми записки са тъжноСрични или страхоУмни... Затова ми хрумна да те поканя на карантинната ми разходка. Добре че те подсетих и ти да хапнеш две скилидки чесън, че да не вземат да ни прегръщат завистливите намръщеняци...

 ---
   Само да ти доразкажа...! На връщане долетя белият гълъб, , да ми съобщи набързо коронованите и други новини.


   После гледам, кучето Фирчо се шляе по магазините да ме търси... Така го кръстих защото ефирно ми чете мислите и всичко ми разбира, за разлика от другите магазинни псета. - Идвай с мене да ядеме бе! - му викам. И си приказвахме по пътя. Там се паркира защото ми обясняваше че просяците се правели на инвалиди... Излапа вчерашните ми дробчета с лук...


   А ето ги и магазинните бездомни сВирчовци! Мързеливи и нахални са, като местното население! Добре че Мурджо лежи отпред да ги контролира, както и маскираната опашка от хора!


   Айде чао засега, и ще ти звънна пак по ефира кога да се видим. 

В подобни разходки съзирам нещо много романтично, Лекс. Даваш идея на много хора да се запасят със скилидки чесън и да започнат да ти подражават. Викам романтичната двойка на бис!

   Модата  на такива ефирно споделени разходки, ще бъде сигурна профилактика към ширещата се зараза в една много по-глобална пандемия - ментална и духовна.
   Не знам дали чесъна ще изгони коронавируса но съчетан с чистосърдечни усмивки ще докара до депресия плановете на някои короновано заразни особи!
   Затова аз призовавам към ефирно, но позитивно споделяне, и дистанциране от организираните заразни мероприятия, и налагане пълна карантина към коронясани те особи които го възпрепятстват!
   Пожелавам и на тебе Младен, но с онази твоя дарба да пишеш романтично и позитивно за приятелите си.

   Отново спонтанно съм предупреден, че някой анонимно си позволява интригантски коментари, подписани с моето име в блога!
   Причината да се подписвам така е, че от година, само минутки след като съм се логнал, излизам "анонимен", което е една от позволените благови зарази!
   Ако питате кой, то е все едно да се чудите, Кой Пак е бръкнал с пръст в тортата, и после гледа тъпо и невинно, докато вие любезно си водите диалог с него и се забавлявате! Докато постингите ви са опорочени, обидени и страхувани за коментиране, а Вие сте забравили контекста на написаното...
   Ако не разпознаете явно примитивната им изразителност, слагам три интервала на абзаците и пред името си!
    Благодаря за ефирното ми подразбиране :-)))
   Лекс

   Отново спонтанно съм предупреден, че някой анонимно си позволява интригантски коментари, подписани с моето име в блога!
   Причината да се подписвам така е, че от година, само минутки след като съм се логнал, излизам "анонимен", което е една от позволените благови зарази!
   Ако питате кой, то е все едно да се чудите, Кой Пак е бръкнал с мръсно пръстче за черешката на тортата Ви, и после гледа тъпо и невинно, докато вие любезно си водите диалог с него и се забавлявате! Докато постингите ви са опорочени, обидени и страхувани за коментиране, а Вие сте забравили контекста на написаното... А аз декларирах, че се дистанцирам постинги, допустими за подобни диалози!
   Ако не разпознаете явно примитивната им изразителност, слагам три интервала (непозволени от програмиста) на абзаците и пред името си!
    Благодаря за ефирното ми подразбиране :-)))
   Лекс

П. П. за Показно Припомняне, няма да изтрия предходният си коментар, защото и него писах в отделен файл и се логнах наново за да го публикувам с минута забавяне и Надежда да не съм нарочен за"анонимен", от явно малоумният анонимен благов (но и Ваш) Програматор... :-(((

ефирничко да се пошляем.
Пък аз за тях нехая и с кучето си през гората тичам, в хамак полягвам под черещата и с книжка, присядам край поточото бълбукащо да си говорим, намигам на петимата тибетци под яблъчния цвят, от чашки цвят росата пия, в прозорецът ми се саморисува залезът...

   Все забравяме, че ако мислите ни са в синхрон в Ефира, няма граници за разстояния и време. Там споделяме не езиково, а чрез Слово, чуто от любимите, природата, и петимата тибетци даже... :-)))
   Усмихнах се на последното ти изречение, защото се сетих, че като те прочетох за първи път ти рекох: - Абе защо не натискаш "Enter" от време на време, че да става на поезия? :-))) - Хайде де!
   Ще очакваме твоите ефирни споделяния и с нас Емелика!
   Лекс

П. Само не допускай на блоговата си полянка от онези гарги и оси, които изяждат меда на мислите ни... Поне докато не им подрежем крилцата, че да останат да си пълзят сами в хаотично илюминирания си мрак... :-)