Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2018 13:14 - Изветряла бира, микровълново кафе и градски палачинки (с облачност променлива…)
Автор: lexparsy Категория: Забавление   
Прочетен: 657 Коментари: 4 Гласове:
13

Последна промяна: 05.08.2018 15:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Вижте, аз нямам нищо общо… само предавам разговора между Смехурко и Лекс, щото се мотаех наоколо… 
  Ама да знаете само… Смехурко е решил да му подражава, а он‘я да има странно чувство за хумор… та се притесних сестро… има нещо гнило, да знаете… Чуй само…

-----
- Добро утро Лекс! Вчера си изпил бирата и пак се успа май…
- Кво утро бе..? Бирата си я оставил отворена докато ми причаше вчера, и я сипах на охлювите в градината. Те я пият бавно и систематично.
- Не беее, нали не им се заканваш пак да ги готвиш с ориз… уауууу :-)
- И с бира…, ама изпих цялото кафе сутринта… понеже ми бяха подредени мислите и ги сортирах за боклука…
- Хич ли не остави бе…егоист !?
- Има малко студено, сложи го в микровълновата да хаотира, че да разбърка и твоята подредба… бжъзззз…
- А ти кво гледаш пак облаците бе?
- Ами уча се да мисля бавно и разнообразно променливо…
- Иначе добре ли си?
- О, „Благодаря съм“ вече, а и как ли пък не…
-----

   А бе тия двамата как си съжителстват… не знам…, ама я да си хвърля окото, да видя какво е писал он‘я  кат‘ е изхабил бирата и кафето…

Тъй безредно, и с тънка усмивка,
ми разказа роман от съжал.
Обстоятелствен, с малка преструвка,
изразих свойта кратка печал.

В толкоз строфи тъй дивно изпети,
цитираш мечти тривиални.
А без скрупули с жест са познати,
тез емоции скрито потайни.

Колко влюбено пак ненавиждаш,
а безсрамно пак търсиш любов.
Тъй безизразно аз те провиждам,
а пък чувства крещя с апостроф.

Колко видни са твоите тайни,
с мечти уж за други прикрити.
Тъй самотно оставаме явни,
но парадно уж преоткрити.

-----
Чек‘ че тука има разлято кафе… ама на другия лист… май е прозирнал нещо…

Зад пердето света ни изгрява,
неприкрито захласва нощта.
Нова утрин безмълвно забравя,
в закрещяна от нас суета.

Нека сам там светът е нещастен,
с присъща за всички вмененост.
Ще измислим днес друг тъй пристрастен,
Към нужната нам съкровеност.

Непринудено пак ще откликнем,
с очи на въпроси-преструвки.
Колко малко ни трябва да свикнем,
с привични спонтанни добрувки.

Пак на халост споделяме мисли,
тъй съзнати по важност за нас,
в съвпадения странно орисли,
радосмислости, прости, без глас.
-----

   Лелеее, да не е гледал турския сериал през нощта тоя, щото си приказваше дълго със съседката…
- Хей Лекс, успя ли да подредиш облаците? Лелеее, май ще вали!
- Споко, ще вали към два и кусур, за 20-тина минути, аз тогава ще се разходя да си разтоваря статиката…, Бях се ядосал че пропуснах к‘во са решили да хаотират докато забъркам палачинките… Аха, забравих… във фурната ги прибрах…
- К‘ви палачинки бе…? От твойте ли… Все се чудя как ги правиш таквиз пухкавелки:-)
- Амииии, то е тайна!... ама понеже знам че ме харесваш само зарад‘ палачинките, ще ти кажа, че да не ми досаждаш и да ми се махнеш от главата…
- Е… казвай де…
- Чек‘ бе не ме юркай…, и после ще ме оставиш ли на мира …
Добре де…тайната е „природно-химическа“ и ще ти кажа само част от нея… Проблема е в шакания ти миксер!
- Що бе? Яйца, брашно, мляко… -  бъжжж.. олио, тиган – палачинки…
- Не бе… проблема е в отношенията между кокошката и кравата…
- Що бе? Нали са си нарисувани на картинката, дето си живеят в хармония на двора на село…
- Добре де… приеми че зародиша на пилето не харесва храната на телето, и като се джуркат с миксера се жмъгосват и стават жилав бъркоч… Аз слагам кисело мляко да мине номера, иначе ги бъркам с кравето с вилица на 8 херца, ама ако е пуснат телевизора или някой ме дразни, зомбирам ритъма и пак стават жилави…
-  Добре де… нема да те дразня… ама от къде намираш яйца и мляко….
-  Ам нали затова спах до обяд мааа… имам един ранобуден старец приятел на пазарчето, и на връщане си вземам бира, че ми писна от кафе…
------
   Наистина се опитах да разбера бе… ама направо ми уби детската образователна прагматика на така добре планираното ми и щастливо битие… Уж завърших психология, но да анализирам кокошки и крави не ми се отдава… ама виж филма „Анализирай това-оновамай го разбрах… не знам де …
   Ще хапна палачинки и ще бегам, че закъснявам за работа в училището…

   Ааааа, забравих да се представя… Викат ми Психотрака (ама гаджето ми вика Психомила).

П.П. Само да кажа клюката… много се обичахме с Лекс, но не го харесвам, откакто ми каза че „не искал да е виновен че се шматка по-бързо от доброто ми отношение!“…
Ттттолкова се обббидиххх… Ама всъщност… к‘во ми пука…




Гласувай:
13
0



1. missana - Оригинален и непредсказуем, както винаги!
05.08.2018 14:07
Свежа струя си в този сайт, Мислителю Лекс.

цитирай
2. lexparsy - Докат' съм му на компа да отговоря...
05.08.2018 15:36
missana написа:
Свежа струя си в този сайт, Мислителю Лекс.

А бе палачинките са му свежи, ама ти наистина ли мислиш че той мисли смислово бе Младене ? Абе вие си знаете… И да внимавате ей…
Психотрака съм !!!
цитирай
3. vesever - Да, много оригинално и забавно е, и ...
06.08.2018 20:40
Да, много оригинално и забавно е, и на мен ми хареса!
цитирай
4. lexparsy - Привет Веси :-)
06.08.2018 21:47
vesever написа:
Да, много оригинално и забавно е, и на мен ми хареса!

   Кво значи „оригинално“ бе сестро ? Тоя малоунмник е като няколко оригинала извадени от музей на абсурдите… А забавно май не е да ти забавят мисленето, а уж аз съм Смехурко :-(
   А бе трябва да го изведем някъде на природа да се опитоми, че иначе си приказва с някви неудошевени предмети… да знаеш… ама не му казвай че съм ти казал…
   Ама като гледам май и ти си комуникираш с всички инструменти за преобразяване на бърлогата ти. :-) Като за днешния празник ти желая, дано да стане „дядова ръкавичка“ но само за приятели преобразяващи всичко в красиво и позитивно, като тебе…
Смехурко съм…
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 705789
Постинги: 362
Коментари: 3326
Гласове: 3961