Особено упорит в споменатото предаване беше ст. н. с. д-р Петър Добрев от БАН, , който непрекъснато досаждаше и на другите участници, и на зрителите с пробутването на своята бактрийска теория. Която почива на общо взето една легенда. Ще я споменем обаче, тъй като е свързана с Александър Македонски, който пък има отношение към сегашните спорове между гърци, македонци, българи и сърби за името (и не само) на днешната държава Македония. Защото пък, както казва Хегел във „Философия на историята” (том. І, „Духът на Изтока”), „правейки обзор на миналото, колкото и велико да е то, имаме работа само с настоящето.”
Та, Бактрия се предполага, че е била някога на територията на днешен Афганистан, докъдето достигнал известният знаменит пълководец около 330 г. пр. Хр., тогава едва 26-годишен. При похода му обаче, като стига земите на бактрите, у Александър Македонски настъпила някаква промяна. Някои я обясняват с факта, че среща силен и достоен във военно отношение противник. Но не е само заради това, а и понеже от войник, решаващ проблемите със силата на оръжието, той се превръща и в дипломат, водещ преговори с местните. Така се стига до сватбата с приказно красивата Роксана, каквато била обичайната тогавашна, а и по-сетнешна дипломация. А на сватбеното тържество, според легендата, той и младоженката разчупват по местен обичай питка хляб – обичай, добре познат и у нас.
Прочие, Александър престоял в Бактрия около три години. След което се оттеглил до смъртта си във Вавилон. В Бактрия обаче оставил гарнизони, а също и администрация, която непрекъснато се попълвала с хора от Балканите. Създала се смесена Македоно-бактрийска империя, която просъществувала повече от два века, след което се разпаднала, давайки началото на множество княжества
Едно от тези княжества било кушанското, което се смята за доминирано от българи и което също прераства до силна империя, след чието вече разпадане започва преселване на населението към Европа. В резултат на което северно от Черно море, на територията на днешните Украйна и Южна Русия, през 632 година се появила и Старата (или Велика) България с предполагаема столица Фанагория и владетел хан Кубрат. Където, всъщност, се събират мненията на повечето историци. И откъдето, както знаете, един клон от тези българи, оглавяван от Аспарух, се насочва към земите отсам Дунава побеждавайки през 680 година византийския император Константин ІV Погонат и узаконявайки година по-късно, чрез договор с Византия, Първата българска държава.
Но да се върнем на бактрийската хипотеза. Какви са доказателствата за нея? Общо взето никакви, освен че в днешен Афганистан името българин, най-вече сред пущуните, било „свещено”, което вероятно е последица от памет за Македоно-бактрийската и по-късно Кушанската империя. Последица, каквато след 2300 години е най-малко несериозно да се предполага, затова по-важно ни се струва да приведем тук мнението на Хегел за ролята на Александър Македонски в гръцката и световната история.
„Ахил поставя началото на гръцкия свят, а Александър го завършва”, коментира Хегел във „Философия на историята”, том ІІ, „Гръцкият свят”. В същото време обаче, „към великата световноисторическа фигура на Александър е неприложим съвременният мащаб за добродетел или моралност, с който се опитват да го измерват най-новите филистери-историци. И ако, за да омаловажат заслугите му, споменават това, че не е имал приемници и не е оставил след себе си династия, то именно гръцките държави, образували се след него в Азия, са неговата династия”, обяснява Хегел. Добавяйки, че „освен това, под властта на гръцките управници процъфтявали Македонското и Тракийското (простиращо се отвъд Дунав) царства, Илирийското и Епир”.
Така или иначе, няма как да не прави впечатление, че в чужбина десетилетия наред свързват територията на България с траките. Нещо естествено, предвид желязната завеса, зад която 45 години пребивавахме без нормални връзки с нормалния свят. Свят, който познаваше Спартак, но не познаваше Левски. Затова, когато бяхме прекръстили няколко спортни клуба на „Левски-Спартак”, в чужбина смятаха, че Левски е малкото име на Спартак. Необяснимо от научна гледна точка е обаче защо и сега много наши пишман-историци продължават да развяват идеята за тракийския произход на българите? Защото единственото смислено обяснение на това залитане към тракедонизма са само политическите рецидиви от сепаратиската тактика, зададена някога от Коминтерна и следвана до ден-днешен от плеяда исторически мухъли.
Въпреки че актуалните исторически извори в това отношение са повече от категорични: че поне три века преди Аспарух да завладее римската провинция Мизия тракийските племена вече са погълнати от Източната римска империя, а остатъците им са преселени в Мала Азия. „Според картата на Св. Йероним от 4 век (правена според по-старите карти на Евсевий 270-338 г.) на мястото на Мизия е посочено България; същото е и с "Равенския космограф" (660 г.), където е посочено директно: "В Мизия, Тракия и Македония само българи живеят"! Т. е. българите са по тези земи векове преди идването на цар Аспарух”, твърди професорът от Калифорнийския университет Отто Дж. М. Хелфен (1894-1969) в издадената след смъртта му книга „Светът на хуните” (1973, Бъркли, Лос Анджелис).
„Нито един автор от античността и средновековието не споменава за някакво заменяне на местното население на нашите земи, обитаващо ги от най-дълбока древност, с някакви новозаселени народи със съчинени от „историците“ названия, като келти, славяни или прабългари, за каквито няма сведения в нито един единствен съвременен исторически извор – категоричен е към днешна дата проф. Асен Чилингиров (1932), който работи в Берлин. – Противно на това измислено сведение, писмените исторически извори съдържат много стотици свидетелства за преселване на население – но не от север и североизток на юг, а от нашите земи на североизток, север и северозапад. С пренасяне на произведения на местната материална и духовна култура – чак до бреговете на Атлантическия океан и Балтийско море, а дори и отвъд тях.”
Много днешни нашенски историци се оплакват от липса на достатъчно писмени паметници, свързани с нашата история. Оказва се обаче, че по българските земи се срещат няколко писмени системи – освен кирилицата и глаголицата, още готската писменост, пренесена тук с християнството през 4 век, както и все още неразгаданите т. нар. дунавски знаци, датирани от новокаменната епоха. Дунавските знаци предшестват с около 2000 години клинописното писмо на шумерите в Месопотамия, като през 6-ото хилядолетие използването на символи в района на река Дунав става все по-интензивно. А сред откритите доказателства за такава писменост е и съд с надписи от Градешница, Врачанско. Освен това, с идването на българите по нашите земи се появява и българският вариант на средноазиатските тюркски руни. Надписи на тази малко позната писменост се откриват из цяла Северна България, като руните спират да се използват чак през 11-и век с падането на страната ни под византийска власт.
В заключение трябва да кажем, че поради липса на достатъчно (изследвани) извори, освен историците, с произхода на българите напоследък усърдно се занимават всякакви, в т. ч. и генетици. Като в генетично отношение най-меродавни са изследванията на доктора по микробиология акад. Ангел Гълъбов (1939). Според когото, най-близко до протобългарите (с проби от 8-10 век) са българите, след това – хърватите, унгарците, северните италианци и румънците. Малко по-далеч са чехите и северните гърци. „Турците са много далеч от нас генетично”, категоричен е акад. Гълъбов. А що се отнася до траките, „те са по-отдалечени от древните и днешните българи, но са по-близо до тях, отколкото са гърците.” (Защото гърците имат претенции, че траките са гърци.) Относно славяните пък, според данните, ние сме близо, но и „встрани от тях”.
Основаване на българската държава
Римската власт в днешните български земи...
Да бъдеш готов да служиш
доц.В.Вацев:На прага на важна война сме....
Поздрави!
Но той пропусна да каже, че тези Българи в Афганистан нямат местен произход !Че името им значи народ отвъд планината Че се боготворят, а се боготворят не местни хора Че са бели, синеоки, русокоси,което е огромна разлика от местните-смугли, чернооки!
Подминава се факта ,че Александър иска да създаде хомогенен имперски народ той се гърчее ,но не е грък!
За Бактрия заминават стотици хиляди от Балканите-администрация и войници Столицата и става най-големия град в света тогава Десет пъти по- голяма от Атина
Тези ,които се определят за Българи сега в Афганистан рядко стъпват в смесени бракове Затова са се запазили
Идеята е, че Българите не са се зародили там, те са хора от Балканите !И по пътя си обратно са създавали държави! Защото имат опит в държавността от Кушанската империя! Оттам идва и объркването-согди, перси, кавказци или някакви други са! Аспарух не прекосява Дунава случайно! Местни хора са , от Балканите-Българите Може да идват с името си ,получено в Средна Азия, но по произход са Балканци!
Това е мое мнение, не задължавам никого!