Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08 23:00 - Душевният ми двойник
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 545 Коментари: 1 Гласове:
13

Последна промяна: 04.08 19:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Пребродените наши тайни знаеш,
и които даже съм забравил,
не  съдиш ме, не молиш, не прощаваш,
не благодариш, но вдъхновяваш ме.

С депресия увяхваш с мен" цветя,
или с лист зелен край пътя радваш ме, 
припяеаш мойта песен от деня,
или моторен шум с мен" преживяваш.

Взрял се тъжен, ми намираш камъче, 
разказващо ми смешни радости.
Възрадвал пошлост, нас забравил,
препъваш ме за изповедности. 

Вгледани във взаедното време,
спирално животворно търсещо ни,
диференцираме се в интеграла,
на обща ни съзната същност.
---
Ще помълчим пак време наше,
в миг достатъчен от нужност,
да бъдем в наша ни съзнатост,
и припознали в обща цялост.

image

-----------
   Разбира се ми се искаше да размисля и усмихна приятели с мислите ми относно "душевният двойник", но се досещате че в този блог вече е невъзможно, даже и с моята смелост за лични споделяния.
   Ами защото няма начин да прочета всичко за да разбера как няколко психопата с голямо усърдие вадят цитати от постингите ми и ги обясняват на приятелите ми по странен начин. Опрели безпомощно и до похвата да си правят постинги озаглавени с прозвището ми, за да обясняват какъв съм и какво мисля.
    Не бе не съм педераст! Защото това е предаденото  ви послание  на това  скромно лично стихче. Много е вероятно да не съм и такъв, какъвто ме заплашват, че щели да ме разкажат пред вас, ако не престана да пиша, без да чета камоли обиждам това което не ми харесва или някой в този блог, и даже без претенции да бъде популярен и четен  от всички!





Гласувай:
14
1



1. lexparsy - ФСБ - НЯМА...
04.08 00:06
Музика: Румен Бояджиев, Константин Цеков;  Текст: Живка Шопова

Няма сила, няма жажда, няма съвест...
Има край!
Няма рана, няма спомен, няма болка.
Има рай!
А дали така далече,
дето всеки стрък горчи,
ще те търся и обречен,
ще призная как простих...
с обич!
Няма думи, няма жажда, няма сила...
А дали е така?

Всичко рухва и се губи,
в неизбежен ритуал,
щом от смисъла на всеки си раздал.
Опустяло е платното...
Вчера бяхме! Днес простих,
със надеждата да ни провърви.

Няма рана, няма спомен, няма болка.
Има рай!
Няма близост, няма горест, няма обич...
Дали е така?
А дали така далече,
дето всеки стрък горчи
ще те търся и обречен,
ще призная как простих...,
с обич!

Няма думи, няма жажда, няма сила.
А дали е така?
Няма думи, няма жажда,
няма сила, няма вина, няма рана.
А дали е така?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 821103
Постинги: 435
Коментари: 3844
Гласове: 5265