Срамуваш се от мен,

не съм ти Богоравен,

кориш ме всеки ден,

това е факта неподправен!

Крещиш, обиждаш ме,

при тебе да не се завърна

нима във себе си реши,

че аз ще ти отвърна?

Нима не сме деца на Бог

и двамата сега дошли,

от звездния чертог,

от светли висини!

Целувам те в нощта,

в която все се будя,

в съня повел те за ръка,

в живота ти полуда!

Срамуваш се от мен,

не съм аз твоят Буда,

във материалният ти плен,

във твоят свят- Заблуда!