Намерение:
Ще сетя маската ти на душевен израз!
Ще взра под нея Дух на друга  твоя същност!
Ще търся спомен твой в човешкия ти образ!
Ще спра се на вменена мен, неземна грешност!

Ще моля Бог с дар мой от теб" да защитя се!
Ще имаш взор към теб" с къс от моята душа!
Ще сторя грях чрез съвест твоя да простя се!
Ще искаш ли срама твой пред Бог да разреша?

Ще дириш до забрава Дух на същността си!
Ще молиш спомен от душата да се връща!
Ще искаш с прошка да лекуваш тленноста си!
Ще бродиш с теб подобни, с жалост неприсъща!



Послание:
Нека спомним си душата ни извечна!
Нека търсим светлината чрез духа и!
Нека пазим я от Мрака необречна!
Нека борим се с порока на греха и!

Нека взрем се и на ближните в Душата!
Нека браним се от липсата И в други!
Нека търсим Я чрез своя път в съдбата!
Нека Богум възкресим Я, щом изгубим!



===========
   През страстната седмица, Музата ми позволи, с такава нейна си изразност, да допиша обещаното ми Намерение.
   Но после ме сръчка че трябвало и Послание!
   Защото рече, че човека като Син Божи, има Правото на Избор, освен как да изживее съдбата си, но и дали да потърси и възкреси душата си!
   Уточнявам си, че ще събера, коригирам или допиша това молитвено намерение но когато му е времето! 

   Нека всеки по свой избор да посрещне празника. Но аз пожелавам на всички, да започнат с Прозрението му и прошката си, и чак тогава със задължителното му забавление ;)

=======
   П. После може и да допиша  за лични дневници и за приятели, но ще реша дали и какво.