Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2020 02:22 - Спомените бивали ни сбъдно
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 890 Коментари: 7 Гласове:
18

Последна промяна: 22.02.2020 22:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Дали тъгуват ме, или ме радват,
тез" спомени изстрадани в реалност?
В кое от времената с мен" играят,
на минало и бъдеще в сегашност?
---
Дали в любим нам и съдбовен филм сме,
в Сега от сцена телом с дух подвластни,
на миналите спомнено дивим се,
а бъдни помним само съпричастни.

Щом тоз" филм гледаш, глупав или мъдър,
смешно е Сега, или тривиално,
а минало от лентата е кадър,
за бъдеще предсказано банално!
:-)) ---
В светлинно време, ефирно спомнена,
избухва там сега звезда свръхнова,
в минал спомен на джудже престорена,
за сбъдната мъглявина готова.
---
Не съизмерен е с Бог-Време спомен,
но тук сега, когато ни е нужен!
От минало понякога отронен,
е сбъднат и припомнено възможен!

През кръговрат на време и пространство,
сега с Дух волен спомен си избираме,
от минало припомнено с достойнство,
за бъден, с Тем подобно му разбиране.

Чрез битка в нас, с Дух от Творец на спомени,
сега печелим негови човечно,
помним победители предсказани,
а зарад" нас Светът не свършва вечно!
;-)))

На дъщеря ми Сани, с пожелания за...не предПознати, а предПролетни слънчеви спомнени!
image
-------
   Не знам защо за поздрав ми се лепна спомена за песента "Shine on you crazy diamond".  Може би защото си спомних, че за да сбъднем най-светлите си спомени, ние самите трябва да заблестим като диамант, но отразяващ само достойно и красиво спомненото, от Творението наречено Светът на Живота ни!
   Ами ако някой ни каже че сме луди? Споко, това само значи, че светлите ни спомени се подразнили уютния му Мрак! ;-)))






Гласувай:
18



1. tonsun - https://www.youtube.com/watch?v=vmtlpgq0EeU
22.02.2020 21:22
Стихът ти толкова ми прилича на...

....Спомен,
Сам самичък на лунната светлина,
Усмихвам се на отминалите дни
Животът беше красив тогава..
Спомням си времето, когато знаех какво е щастие
Нека споменът да заживее отново...

... Музиката сама зазвуча в главата ми докато четях строфите..
Адмирации, Лекс!


цитирай
2. lexparsy - Благодаря за правилният прочит и интерпретация Тонсън!
22.02.2020 22:38
tonsun написа:
Стихът ти толкова ми прилича на...

....Спомен,
Сам самичък на лунната светлина,
Усмихвам се на отминалите дни
Животът беше красив тогава..
Спомням си времето, когато знаех какво е щастие
Нека споменът да заживее отново...

... Музиката сама зазвуча в главата ми докато четях строфите..
Адмирации, Лекс!

А щом и музика е звучала, добавя адмирации към силата на красивите спомени, послани с нови Надежди.!
Надежда?
Тя е разковничето, даже е магия, но разбрана правилно !  И може би не случайно kalinanikol ме накара да се размисля защо.! Ще се цитирам:
Много иконословно и езопорочно сме я изопачили Надежда, милата сестричка на Вяра и Любов!
Тя не притежава страдалческите качества на несбъднатите желания от спомените на Егото, нито даже вярата и любовните ни спомнени мечти, които обаче стискаме силно и не ги споделяме, вместо просто да пуснем, като птици готови за полет! А, не  да ги затваряме в клетка, като Свидетели на нашето самосъжаление..

А човек като се самонаблюдава, започват да му идват синхронично нужните спомени и даже събития!
Вчера докато си оформя стиха прочетох и една странна статия за това, че времето не съществува, а само е илюзия, подхранвана от последователността  на нарочените ни съдбовни спомени.
Хе...!!! Ами тогава не можем ли сами да си подбираме правилните спомени и да диктуваме сами живота и съдбата си???
Та това удължи и измени цялата ми стихоплетна теза :-)))

Добавих поздрава ти с  EPICA - Memory към постинга.  И текста е хубаво послание.
Пак благодаря Тонсън за повода да се размисляме и споделяме!
И дано си извоюваме правото, за да се облагороди малко този .... уфф, нема пък да си спомням...;)))))
цитирай
3. missana - Много интересно стихотворение поднасяш, Лекс.
22.02.2020 23:06
"Дали в любим нам и съдбовен филм сме,
в Сега от сцена телом с дух подвластни,
на миналите спомнено дивим се,
а бъдни помним само съпричастни."

Какво да кажа - тук си ударил в десетката! Поздравявам те!
цитирай
4. lexparsy - Надявах се че ще ти допадне идеята Младен, и ме радва че хареса тази алегория
22.02.2020 23:57
missana написа:
Много интересно стихотворение поднасяш, Лекс.
"Дали в любим нам и съдбовен филм сме,
в Сега от сцена телом с дух подвластни,
на миналите спомнено дивим се,
а бъдни помним само съпричастни."

Какво да кажа - тук си ударил в десетката! Поздравявам те!

Всъщност и в останалите строфи визията ми е за пясъчния часовник и Сега!  А не можем ли преди да го обърнем да пресеем песъчинките си?  Тогава ще са нужни и нови и няма да ни е скучно поне! ;)))
А по-теософски,въпросът е дали можем да се ползваме от правото ни на Свободна Воля, и да Творим и собственото си подобие?  А то е това което преобладава в нас.
Хе...,  Ами няма ли да е по-лесно, отколкото с "припомнените ни спомени" на проповедни религии и магически езотерики??? ;)))
Извини за тази обяснителност Младен, но и твоите стихове ни хвърлят в сложни дилеми и енигми,  които ни раздвижват и ума и духа.
Ха, връщам ли ти го сега? ;))))
Лека нощ и слънчева неделя да имаш!

П. И нека пречистим и простим спомените ни за мъртвите по Задушница.
цитирай
5. lexparsy - Днес като си погледнах постинга, едвам си спомних че аз съм го писал ;)))
23.02.2020 12:50
и допълвам асоциациите си за записки и бъдни спомени...
Само отбелязвам че моите разсъждения не са житейски мироглед нито някакво верую, теософско научно и камо ли религиозно...
Та,  преди време противно на навиците ми, изгледах в първите серии от един сериал (Westworld), защото  една от главните роли беше на Антъни Хопкинс. Там той е съавтор и сценарист на един увеселителен парк където житейските сцени се подпомагат от програмирани биороботи,  един от който... , аммми не ще да си спомня само едно и също... ;)))

Ааа,  и специално Извадих един цитат на фантаста Дейвид Едингс:
"Имали ли сте някога странното усещане, че това, което става, се е случвало и преди? Една от причините да се чувствате по този начин е, че това наистина е така. Прекъснатото Предопределение на вселената е блокирало всичко в едно положение. Времето и събитията започнали да тъпчат на едно място. Това би могло да помогне за обяснението на тези „повторения“, за които често говорим ... Аз обаче не само имам чувството, че нещо се е случвало преди, но често съм спохождан от доста по-различното усещане — че нещо предстои да се случи отново."

  Благодаря за търпението на прочелите, и хайде чао, че си имам и други прагматични спомени да си върша,  докато отличавам андроидите, от истински забавляващите се...;-)))
цитирай
6. kalinanikol - Винаги си имал невероятен вкус за музика
23.02.2020 20:36
Редовно се блъскаме във времената,
учим ги да ни разбират,
учим ги да ни помнят,
особено когато сме загубени
в своите липси и страсти,
учим ги да ни съживяват,
реални в нереалното
и неболящи...
Споменът е време, пренесено през времето с присъствието ни
с усещане за невъзможна святост.
Хубава вечер, Лекс, реагирам сега, защото сега пеочетох.
цитирай
7. lexparsy - Така ме зарадва конентара ти Калинко...! :)
23.02.2020 22:10
kalinanikol написа:
Винаги си имал невероятен вкус за музика
Редовно се блъскаме във времената,
учим ги да ни разбират,
учим ги да ни помнят,
особено когато сме загубени
в своите липси и страсти,
учим ги да ни съживяват,
реални в нереалното
и неболящи...
Споменът е време, пренесено през времето с присъствието ни
с усещане за невъзможна святост.
Хубава вечер, Лекс, реагирам сега, защото сега пеочетох.

   Еднаквите вкусове са като еднаквите спомени за невероятно красивата хармония от света на живота ни! ;) Но все пак, Pink Floyd е evergreen вкус, а втория клип го предложи Тонсън ;)

   Удиви ме,  как с толкова малко думи, поетично сложи  невероятна поанта в контекста на постинга!  Повтарям го с мои думи за да го запомня:
   Да, когато сме в хармония и синхрон с Времената, може и ние да ги Учим, да ни разбират и помнят! За да ги питаме и ние,  особено когато сме изгубени, те са научени "да ни съживяват, реални в нереалното и неболящи... "!  За да присъстваме с временните си спомени във Времето, "с усещане за невъзможна святост."!
   Пожелавам... благословена, споделена и чута да е поетичната ти емпатия...!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1363816
Постинги: 484
Коментари: 4222
Гласове: 7375