Изморихме лятото от слънце,
а то мъгливо се чумери,
в мъгли забулило копнежи,
скрити в дефилета от тъги.

А облак взрял ни за надежди,
смилява се с пролука слънце,
и радваме го за последно,
мъгливо тъжни за мечтите.

А слънцето ни вечно там е,
но иска своя равносметка,
да стоплим сбъднатото лято,
с тъга мъглява през комина.
---
Но в есен, следващ свое слънце,
в планината сред мъглите си,
дано изгубен да се сбъднеш,
до Авалон дори да стигнеш...



---------
    Мисси е виновна... да знаете! Защото като реших уж за минутки почивка да и драсна отговор на стихчето (),то това излезе :-)
   Пожелавам на всички, преживели екзотично слънчевото си лято, да го осмислят в една красива цветна есен, част от която са и мистичните ни мъгли. За да посрещнем и зимата, край топлото огнище, в дом, намерили себе си със споделени...

да ми е готино, че съм вдъхновила това :)))
Време е да се мъглясваме на MAX. :p

Мъглясването е купон на Макс Мисси, особено ако си спомняш ходени слънчеви летните пътеки :-)
Аз днес се СмогНах градувано и се замъглих гладно с една биричка... Защото чипса си го натроших за следи в градската възНамереност... Проклети гълъби ;-)))

П. П. (После Просташки) Иначе лелейй, не си признавай с неправилни метафори в Блъга, защото личност със сМъгълско прозвище (нещо като) „СеНаака“, изрази съмнителни духовности, че и съчувствени сексуално :-))) И от опит, за блога и „бързото време“ :-)))
Хиля се защото този дет‘ сега ме занимава (на MAX) ангажирано със сериозни философско-риторически размисли се казва Макс, а аз в Блъга си почивам, както днес за пол. час да си напиша стихче... И сега пак си почивам...
Егати как мъгливо се оправдавам :-)
Весело мъглуване ти пожелавам Мисси!

Невъзпитаните елементарни мъглявини имат статуквото да се натрапват. С една дума-досадни са. Нямат съзнание да го осъзнаят и налагат ограничената си визия, като нещо свръх, мулти, хипер, гениалистично.

"Но в есен, следващ свое слънце,
в планината сред мъглите си,
дано изгубен да се сбъднеш,
на Авалон дори да стъпиш."

Красиво поетично развихряне!

Хубаво е когато неочаквано се вдъхновяваме и споделяме, но без натрапчива злоба и ненавист и простотия :-)

Отклонявам се в разсъждения...
Учат ме че е добре е да прощаваме и да забравяме „демоните“ си.. Но аз твърдя че е добре преди това предупредително да ги накряскаш, но еднократно само... защото като си добричък пак идват да грабят обиждат и кряскат победително... :-)))
А ти брат само си хабиш енергията да ги подмамваш нехраносмилателно и за приятелите ти... Честно ;-)))

Ще споделя спонтанно че тази цитирана поанта на стихчето ме вдъхнови от спомена за книгите на Марион Зимър Брадли – „Мъглите на Авалон“, които четох преди... около... 30 г. Препоръчвам, защото те са една много интересна интерпретация на сагата за Крал Артур през погледа на Трите Жени...
Хубав петъчен ден и тези, които социума ни нарича почивателен уикенд ти желая :-)))

П. Извини, ама коригирах стихчето като го прочетох сутрешно :-)