Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09 21:50 - Песъчинки
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 161 Коментари: 11 Гласове:
15

Последна промяна: 10.09 22:02


Песъчинки звънкащи в стъклата ни,
след есенно несподелено слънце,
натрапен спомен са за времето си,
с очи прозорци, в пясъчен часовник.
===
Като пясък примирен след бури,
кат‘ съчки сбрани в мисли за огнище,
дали ще взрем се в есенното слънце
топлещо ни зимно споделени?

-------
Заради Тонсън извадих и още едно съмислие.... :-)

Песъчинки сред пустинност взряла ни,
срещаме с очите си притворни,
газим ги, очаквайки провиждане,
през сълза от някоя ни сторена.
--- :-)
Тогава може принц да срещнем,
край самолет разбил мечтите му,
а той в пустинята отглежда си,
лисичка споделила спомени...
:-)))
и още цитирано от Тонсън, но нахално преиначено да си пасва в 11 :-)))

Песъчинки дращещи в душите ни,
завихрят Времето в пустинен вятър,
вдишани опърлиха сърцата ни,
с поглед споделихме си видения...

-------
Заради коментара на
Valeska добавих

Щом песъчинка сториш си се взряна,
и от черупката намираш изход,
вместо в бисер сам да самострадаш,

съпреживей си с мидата морето...
 
:-)

image
-------

Защо така споделих кат‘ се ядосах на Музата ми ли?
(За лични дневници си споделям...)
Ами забелязах че съм си нарочил последният файл за писане на поезия казващ се „Песъчинки“, но там си пиша скромните коментарни споделяния брат, а е станал... 13 страници :-)))
А споделените поетични записки са една страница, от които си направих миниатюра, а допълнителното си го нарочих за есенно послание. Другото си го нарочих за други бръмкащо НИ, песъчинкови размисли..ако  Смеем...да си споделим :-)))

П.П.П.  (Песъчинков Поетичен Проблясък)
Публикувам в раздел „поезия“ докато се уча. А после като Дела и много други можещи, даже и с проза ще се класифицирам другаде :-)

-------
Ами поради тривиалността на страдащата ми Муза напоследък, си нямам друга идея за поздрав, освен Канзас, и
Dust in the Wind...
А разбирането на текста си е само за тези, които нямат нужда им да се превежда душевното им битуване :-)))

------
Благодаря ти за клипа Тонсън... наистина си трябва да се включим в контекста заедно, даже и музикално...:-) А това става само чрез Споделяне!
Пускам твоят клип изместил samo-страдално осъзнатите ни песъчинки на Канзас :-)

 












Тагове:   песъчинки,


Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Песъчинките никога не са за подценяване.
09.09 22:13
Особено след онова епохално изчисление на Архимед от древността! С помощта на пясъчния часовник те се превръщат в символ на времето и в негова метафизична еманация. Чудесно си предал това усещане в поетичния си текст, Лекс! Поздравявам те!
цитирай
2. lexparsy - За благодарност на коментара, и за споделена почивка за сънуване ще споделя... :-)))
09.09 23:10
missana написа:
Песъчинките никога не са за подценяване.
Особено след онова епохално изчисление на Архимед от древността! С помощта на пясъчния часовник те се превръщат в символ на времето и в негова метафизична еманация. Чудесно си предал това усещане в поетичния си текст, Лекс! Поздравявам те!


Винаги съм обогатен от метафорите на размислите ти Младен.
Защото „поетичността“ никога не е свързана с Размисляне за нас и други, чрез някакви си думи...
Споделянето СЕГА на „песъчинките“ в „миг от мигване“ (с духът и очите ни попаднали там) е цената на споделена поезия...
Останалото е Плява...

Понеже си почивам от някакви си „академични размисли“ четени в контекста, споделям спонтанно... (пиша го добро-споделено и за мой приятел...)

Освен Архимед, аз зачетох много древни цитати, които са владеели Риториката с Цел (темата) „Управление на Възприятията“. Но с не с Цел да ни Натрапва Възприятия, и да ни Манипулират, а с добронамерено отношение да ни Обогатят Духовно.
---
И понеже си чета и мисля симултанно..
Истинското Разбиране никога не изпада в крайностите си на порочното Управление...!!! То винаги е Съпричастно и Споделено!

Когато го „анализираме“, ако е „научно“, ще трябва и да го „синтезираме“...
Уффф , за по-близко разбиране на болната ми тема Духовност... Нито „чистата Вяра“ , нито изопаченото ни Гностично (научно) изопъчено „Знание“ ще ни доведе до истинска Духовност.
Тук сме да Различаваме и да се предизвикаме, Духът ни да съчетае „Златната Среда“...
Много работа имаме брат :-)))
Уффф стига ми толкоз почивка ;-))))
Надявам се че не „затормозих“ никой толкова чак, че да страда :-)))
Лекс
цитирай
3. tonsun - https://www.youtube.com/watch?v=G2lQK7DqCqM
10.09 00:27
Стихът ти, Лекс, ме пренесе на една пустинна планета, сред сухите пясъци, където се добива една изключително рядка и скъпа подправка, отваряща съзнанието на човека, който я взима и предлагаша му видения, кото не всеки може да изтърпи..

— Пресявал ли си някога пясък през сито? — запита тя.
Шибащият като камшик въпрос заостри вниманието му. Пясък през сито. Той кимна.
— Ние от "Бин Джезърит" пресяваме хората, за да открием човеците.

ДЮН - Франк Хърбърт 1965г.


Странно нещо е съзнанието човешко:) И странни аналогии създава.. Все Избрания дири.. За своя
Куизъц Хадерах се оглежда, който баланса във Вселената ще достави...
А за музикалното оформление на стиха ти имам по-добро предложени...Линка по-горе;)


цитирай
4. valeska - ....
10.09 08:45
Човекът непрекъснато се опитва да пробие черупката, създадена от обществените норми и да излезе на въздух. Да излезеш на свобода означава да схващаш света само със съкровеното, а стане ли така, няма начин да не усетиш себе си като песъчинка.
цитирай
5. lexparsy - Така засрамено ме усмихна Тонсун...
10.09 10:57
Защото твоята прозаична изразност направо спестява излишността на останалите ми записки за Песъчинност, и „пустинната“ им принадлежност.
Прав си че даже и Пустинята, състояща се от толкова много омразни ни слънчево нагрети песъчинки, ражда и нещо ценно... А може да е и „подправката“ която точно сега ни е нужна... :-)
Добавих към поетичността си каквото ми хрумна спонтанно от коментара ти :-)))

Песъчинки сред пустинност взряла ни,
срещаме с очите си притворни,
газим ги, очаквайки провиждане,
през сълза от някоя ни сторена.
--- :-)
Тогава може принц да срещнем,
край самолет разбил мечтите му,
а той в пустинята отглежда си,
лисичка споделила спомени...
:-)))

Нека да има такива като тебе и Нас, които се вдъхновяваме Тонсън :-)))
Лекс
цитирай
6. lexparsy - Поетично разбиране споделяш Valeska
10.09 11:19
valeska написа:
Човекът непрекъснато се опитва да пробие черупката, създадена от обществените норми и да излезе на въздух. Да излезеш на свобода означава да схващаш света само със съкровеното, а стане ли така, няма начин да не усетиш себе си като песъчинка.

Ще добавя само импровизирано..

Когато песъчинка сториш се,
от черупката намираш изход,
вместо в бисер да се страдаш,
съпричувствай на морето...
:-)

Благодарим и за споделеното в твоите вдъхновени постинги Valeska :-)
цитирай
7. tonsun - https://www.youtube.com/watch?v=mCjtUXRJ57o
10.09 11:42
Викаш... Пустата му Проза! Отново съсипваща...
Амииии ...да го дам и аз малко поетично;)...

Песъчинки дращещи в душите ни
завихрени от пустинния вятър на Времето
чието дихание опърли сърцата ни
и погледа ни премрежи от несбъднати видения...

Не ме бива много в стихоплетството, ама ... музикалният ми избор ще покрие и прикрие поетичните ми несъвършенства и изцепки...;)
цитирай
8. lexparsy - ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕгати блоговото нахалство брат !!!!
10.09 12:42
Не стига че постоянно съм „анонимен“ че да се подписвам с „Лекс“ но написвайки коментар в СОБСТВЕНИЯТ СИ ПОСТИНГ получих Уведомителност
„Коментарът ви бе изпратен успешно.
За да бъде показан, трябва авторът на блога да го одобри.“

Явно чипа на програмиста в който Блъга е инвестирал е много прегрял брат...
цитирай
9. lexparsy - Предизвика ми прозаически откровения Тонсън :-)))
10.09 12:43
tonsun написа:
Викаш... Пустата му Проза! Отново съсипваща...
Амииии ...да го дам и аз малко поетично;)...

Песъчинки дращещи в душите ни
завихрени от пустинния вятър на Времето
чието дихание опърли сърцата ни
и погледа ни премрежи от несбъднати видения...

Не ме бива много в стихоплетството, ама ... музикалният ми избор ще покрие и прикрие поетичните ми несъвършенства и изцепки...;)

Преди повече от 2 години аз си немах никакво въображение че може да съм бил някога си поетичен...
Ограничената ми представа за поезия и сега е нарочена в Канони..
Примерно даже и това което съм написал го следя дали е в 11 срички... и ги броя... че да става за тривиална песен...
Егати колко тъпо копеле съм... а чета Музика написана несвързано и в поезия, но и много често в чиста проза...

Недей да пробваш... страдалчески е брат... А аз съм мазохист да ти го принача така стихчето... (пак в 11-ста песенност :-))))

Песъчинки дращещи в душите ни,
завихрят Времето в пустинен вятър,
вдишани опърлиха сърцата ни,
с поглед споделихме си видения...

Егати, колко е страдателно да се учиш на поезия брат :-)))
цитирай
10. vesever - Привет, компанията! И аз съм само ...
10.09 21:30
Привет, компанията!
И аз съм само на музика напоследък, обаче малко хард. Нали си обичам Таря...
Ето и от мен поздрав, като става дума за песъчинки, те не могат без океана, ...))
https://www.youtube.com/watch?v=VYu2EnCG2Ww
цитирай
11. lexparsy - Ти винаги си била част от компанията ни от позитивни и пишещи „поезия“ само със споделеното си Веси :-)
10.09 22:35
vesever написа:
Привет, компанията!
И аз съм само на музика напоследък, обаче малко хард. Нали си обичам Таря...
Ето и от мен поздрав, като става дума за песъчинки, те не могат без океана, ...))
https://www.youtube/watch?v=VYu2EnCG2Ww

Песъчинки сме, когато сме смели да сме малки частици от Океана, свободни, но и част от Него, както всъщност сме част от това, което „религиозно“ наричаме Господ :-)
На пук... на Мразците...
Аз много смешно си припомних един детски изразен жест... амиии нещо като да си покажеш лакътя, да го потупаш и да кажеш „Нъцки-Нъцки...“. Не помня кой като дете ме научи, но сега се смея че си е полезно :-)))
„Музиката е в Нас, и ние сме в Музиката“ :-)
Егати как перифразирах Апостола (не онзи от блога :-)))
Благодарим за твоя музикален поздрав и пак те очакваме да ни се споделиш Веси...
На пук и Нъцки-Нъцки :-)))
   Лекс
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 599864
Постинги: 305
Коментари: 2823
Гласове: 2872