Постинг
28.06.2019 17:53 -
СамоПосяване
Автор: lexparsy
Категория: Поезия
Прочетен: 809 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2019 04:36
Прочетен: 809 Коментари: 4 Гласове:
11
Последна промяна: 29.06.2019 04:36
Семе паднало с Желание,
в суха почва от Страдания,
приспива дух за Оцеляване,
докато Буди се за Даване!
Отдадено покълва с Взиране,
в почвата със Примирение,
с корен и стебло за Търсене,
с листа, надежди за Споделяне!
Сподели със Слънце Радост,
разцъфна в своя Екзалтация,
плодът му прероди се в Щастие,
и в Семе, Само́, в Реализация!
------- Послеписно...
И пак, и пак, Своя Път си Следва,
Път, в изборът си на Подобие,
Грехом, ил" с Дух във Съзидание,
гръмком, ил‘ тихом с БогуСлавие!
===========
Какво ме вдъхнови ли?
Последователност от мисли от един постинг... ще го разделя на три части:
1. Заглавие „Да накажеш себе си“
2. Цитат:
„Да не вземеш онова, което ти е дадено от Небето, означава да накажеш себе си. Да не действаш тогава, когато дойде подходящото време, означава да погубиш сам себе си.“
Чански афоризми
3. Цитат:
„Който каквото си направи сам, то и най-големият му враг не може да му направи.“
Български лафоризъм
-------
Амми, стихчето е „бонбончето“, скрито в бурканче със спомени, за бъдни размисли, които си записах и в „Лични дневници“... Някой ден ще си го смуча, че да си спомня :-)))
Егати колко тъпо е „поетите да се обясняват“ !
А аз се чудя дали пък баш в този „блог за споделяне“ да го сторвам! Но днес страдах достатъчно от това... Ще помисля, има ли на кой!
Контекста? Нека бъде гатанка! :-)))
в суха почва от Страдания,
приспива дух за Оцеляване,
докато Буди се за Даване!
Отдадено покълва с Взиране,
в почвата със Примирение,
с корен и стебло за Търсене,
с листа, надежди за Споделяне!
Сподели със Слънце Радост,
разцъфна в своя Екзалтация,
плодът му прероди се в Щастие,
и в Семе, Само́, в Реализация!
------- Послеписно...
И пак, и пак, Своя Път си Следва,
Път, в изборът си на Подобие,
Грехом, ил" с Дух във Съзидание,
гръмком, ил‘ тихом с БогуСлавие!
===========
Какво ме вдъхнови ли?
Последователност от мисли от един постинг... ще го разделя на три части:
1. Заглавие „Да накажеш себе си“
2. Цитат:
„Да не вземеш онова, което ти е дадено от Небето, означава да накажеш себе си. Да не действаш тогава, когато дойде подходящото време, означава да погубиш сам себе си.“
Чански афоризми
3. Цитат:
„Който каквото си направи сам, то и най-големият му враг не може да му направи.“
Български лафоризъм
-------
Амми, стихчето е „бонбончето“, скрито в бурканче със спомени, за бъдни размисли, които си записах и в „Лични дневници“... Някой ден ще си го смуча, че да си спомня :-)))
Егати колко тъпо е „поетите да се обясняват“ !
А аз се чудя дали пък баш в този „блог за споделяне“ да го сторвам! Но днес страдах достатъчно от това... Ще помисля, има ли на кой!
Контекста? Нека бъде гатанка! :-)))
на себереализацията, Лекс. Впечатлен съм!
цитирайда кажа и аз като Младен какво дълго пътуванеи лутане на семенцето,но....важното е постигнато,щом е осъзнало,че мисията на всяко едно нещо на този свят е себерелизацията....
важното е да я откриеш,и след това успешно да я изведеш от идея в нещо реално оползотворено.
Истината е в това пътуване,а удовлетворението е в това,което си изградил,постинал по пътя ти,отреден ти от горе.
цитирайважното е да я откриеш,и след това успешно да я изведеш от идея в нещо реално оползотворено.
Истината е в това пътуване,а удовлетворението е в това,което си изградил,постинал по пътя ти,отреден ти от горе.
missana написа:
Само в 3 куплета поднасяш цяла поетична философия на себереализацията, Лекс. Впечатлен съм!
Защото за краткия стих на Софи „Дух“, (деактивиран и активиран и пак го няма) аз кратко и откровено казах че така могат да пишат само добрите поети...
Но аз само се престорвам на поет, защото този контекст си беше готов след дъъълги празни мисли за Самореализация, за да се избистри чисто Аналитично. Което е поетично страдание брат... А поетите пишат кратко пеперудно и щастливо :-)
Може и да поразмисля за допълнение по-късно...
Защото много ‚задачки“ за мислене и четене ми дадохте и ти и Дела и други :-)))
Жестоки сте беее! Дано не ви се връща, на Вас Поетите! :-)))
Понеже ходих да си купя метафори за съботна готварска поезия и хапнах от вчерашната... ще си пологорействувам малко...:-)
Само Себе-Реализацията!
Всъщност това трябва да е поантата, защото Съзнанието на Духа, Само и Само (с ударение), се Реализира!
Тоест... Никой не може да Го научи на нищо извън неговия си Път. Може само да бъде вдъхновявано или подсещано, за съзнат път или грешност.
Та, ако се върнем на тривиалната болна тема за Психопатите (хейтърите), моята теза е че, те не са виновни, защото са празни пионки в една йерархия нагоре, до... сещай се Кой! Не можеш да ги Научиш или излекуваш по никакъв начин!!! Даже е грях да го сторваш!
Трябва да се дистанцираш просто физически и психически. Но ако Социума (в който участваме) не може да го стори, както е очевидно, пак ще натрапя моята си теза... Чуйте я поне бееее!
Всяка провокация за имитация на маниерите Им, с които уж се „борим“ с Тях е само капан, който в Тях ни превръща! (представи си че е подчертан текст :-)))
И друго, което се върти в „ефира“ пак цял ден, както и в постинга на Дела...
Помирението между Духа и Ума (съзнанието)... Всеки, който си ги има да си го Себе, Само Реализира брат... :-) Туй то от мен, че се изморих!
П. Аха, забравих да те разсмея, докато си противореча за пример... таквиз‘, кат‘ Апостола на Апостолите, ми пишат кратки коментари като „Дедовата усуканица“. Преставаш ли си брат колко им е дедово усукан Духът на Ума? Как можеш да го разплетеш? :-)))
hloris написа:
Хубаво си го излял в стих това самопосяване...
да кажа и аз като Младен какво дълго пътуване и лутане на семенцето, но....важното е постигнато, щом е осъзнало, че мисията на всяко едно нещо на този свят е себереализацията....
важното е да я откриеш, и след това успешно да я изведеш от идея в нещо реално оползотворено.
Истината е в това пътуване, а удовлетворението е в това, което си изградил, постигнал по пътя ти, отреден ти от горе.
да кажа и аз като Младен какво дълго пътуване и лутане на семенцето, но....важното е постигнато, щом е осъзнало, че мисията на всяко едно нещо на този свят е себереализацията....
важното е да я откриеш, и след това успешно да я изведеш от идея в нещо реално оползотворено.
Истината е в това пътуване, а удовлетворението е в това, което си изградил, постигнал по пътя ти, отреден ти от горе.
Ще си се пооправдавам поразсъждавайки, с надежда за споделяне, ако не за „лични дневници“ :-)
Повтарям последните ти думи „пътя ти, отреден ти от горе“, а също и цитата „...Да не вземеш онова, което ти е дадено от Небето, означава да накажеш себе си....“
Всъщност това ме размисли, и аз ти споделих че това, както се обосновах в единствения си коментар може да е и пътят на един „принцип“ от начина на живот на циганите, даже и на крадците.
Но... ние всъщност сме в една борба на Духа ни, съобразена с херметичният Принцип „Каквото Горе – това и Долу“ И обратното!
Има много, даже хиляди (но пътища) да бъдем едно с Горе, за да ни бъде Дадено. Тогава е грях да не го вземем.
А това, което сме се приучили да вземаме на Готово, защото ни е дадено „свободно“ е грях да го вземем.
Тогава се сетих за една индийска поговорка че „желанията са единствената причина за страданията ни“. Но... проблема е в многото ни желания, които не са удовлетворени!
Уффф, че е тривиално, да цитирам Дон Хуан, но ще рискувам... Перифразирам:
Правилните Желания се наричат Намерение! Отличават се по това, че ги възнамеряваш, но и Духът ти не се съмнява че ще постигне!
Според мене, защото се наподобяваш на „правилното“ Горе (Небе), което чак тогава ти Дава, и тогава е Грях да го подминеш. Както Ние правим, пропускайки го, докато имитираме поведението на тези, които ни мразят...
Та... за това се престорих на самотно Семе, с Желание... и какво изживява докато извърви един път на СебеПосяване...
Ще се опитам да допиша стихчето... ако се сетя...
Търсене
За този блог
Гласове: 7380
Блогрол
1. Моля, напиши ми стих!
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна