Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2019 20:27 - Щастие, точно край тебе...
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 555 Коментари: 8 Гласове:
12

Последна промяна: 28.04.2019 13:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Тишината...
Всяко нещо от нея си има,
само чакам да свърши падежа,
на крещящо на Нищото щастие...
Щастие...
тичащо тъжно зад мене,
а дали пак бързо не тичам,
избягвайки вечно проблема...
Проблема...
той сам е тичащо щастие,
напяващ за тихичко взиране,
в Щастие, точно край тебе...


   Това стихче пак е многопластово, родило се от натрупани нужности за написване. Ще разконспирирам прагматично разбираемите поне.
   А нуждата да разкажа идва от неразбраното ми „Омразно хайку“, с което малко хора размислих, но и чак „приятели“ ме нарочиха че за тях съм го бил написал. А никой не попита даже, дали пък както обикновено се шегувам предизвикателно в опозиция на Омразата, търсеща Любовта... А баш човек, от който не очаквах ми цитира Георги Константинов... И замлъкнах тихо... :-)

   Та... стана ми хоби да разследвам думи с преиначен за консумираното ни страдание контекст...
   Думата „проблем“ буквално се превежда като „задача“. А защо ли една Задача нарочена от Господ за споделяне и усмивки ние приемаме като страдание?
Размислите над тази мистерия ми внуши моя баща, който освен че беше художник, обичаше да си ремонтира човъркайки някакви съоръжения. От него помня поуки изречени с добронамерената смисленост на само една фраза... Един ден ровичкайки се в личното си чекмедже от разглобени чарколяци, търсещи пригодност ми рече...
   - Щом ми трябва, със сигурност ще е някъде около мене.- И си го намери!
   А аз превърнах тези думи в цяла житейска философия, която хилядократно си я доказах.
   Хе, за пример скорошен само... на една възрастна жена докато и поправям Нещо, я попитах къде е шкафа и с инструментни джунджории.  А докато тя притеснена пита какво търся, аз викам – И аз не знам точно, но търся Нещото... тука е! И го намерих! А тя ме сметна за луд, независимо че и поправих Нещото :-))))
   Припомних си едно есе написано от посланика от Изтока на Запада Парахамса Йогананда, прочетено още като тинейджър, озаглавено „Как да разговаряме с Бога“.
кратко напомнящо че Той постоянно се мъчи да разговаря с нас, обичайки страдащ, но и смеейки се като ни задава Проблеми...
   Ами смее се, защото решението винаги е някъде близо до нас... А ние си губим времето да страдаме и себе си и околните, крещейки, обиждащи се и отлагащо го за „по-добри времена“...
   Та покрай това се сетих и за Дон Хуан (по който всички са експерти, прочели една книга на Кастанеда), който казва че разказването на „Истинска история“, и сега, е по-поучително от хиляди мухлясали в книгите цитати.
image
А Посланието се скрило между тях изплашено да се покаже на Яве...
image
Или пък сме пропътували безбрежни тъмни води в самотната си лодка, но и с гордото си благородно самосъжаление... А Свраката, знаеща и искаща да ни разкаже същността на проблема ни следва и ни се чуди...
image
А толкова е просто... да седнем край Свраката на жицата, и да бъдем актуални и интересни даже и за нея... че и на Господ даже :-)))
image

   Та за пример ще разкажа един само от многото „проблеми“ в четвъртъчния ми ден.
   Седя на пейка в парка с обедна биричка, толкова нежелаеща да я пия, че накара една топка да я разлее!, А аз просто и си търсех ненамерената тишина на мислите, даже сред омразните гълъби искайки гуткайки техни си обичащи си неща...
   А въпросната детска топка продължаваше да  се търкулва към мене... И опитвайки се да я намразя, накрая я хванах, а пред мене цъфнаха две момиченца с ръце на кръста да си я искат :-) А представете си грозната ми муцка, с престорена „омраза“ на нея, и им викам:
- Ако искате пак да ви я дам, вие какво ще ми дадете?
   Наистина ми беше много любопитно и интересно какво ще измисли един детски ум!
А едното момиченце просто се огледа за най близкото нещо, скокна и откъсна едно листо от дървото, и ми го даде... А всички хаотично мислейки проблемите си наоколо се разсмяха искрено :-)))
   Колко лесно било по детски...А представям си ако попитам някой от хейтърите в блога така, колко ще се радват на „проблеми“, които да си страдаме :-)
   А един човек на който споделих спонтанно, ми вика – Ами просто е трябвало да има сделка... И топката престана да се търкаля към тебе, нали?... и си умряхме от смях :-)))))

   А и друго ще споделя от опит. Когато се опитваме да разрешим „проблема“ на някой и ако разсъждаваме Как, ако той постоянно повтаря „Няма проблеми!“ Беееегайте на далече! Тези хора живеят с проблема си, искайки и Вие да сте в него! Обикновено проблемите им са телевзизорно съпричастни! А ако им ги отнемете, направо може да се гътнат, и на съвестта Ви да лежат. :-))))

-------
   Толкоз за днес... но може и други „проблемни“ Истински истории да си разкажем... Ужасно хиляди са :-)
---------

П.П.П.П.П.П. (Понеже После-Проблемно и Празнично Пак се Подсетих :-)
   Понеже имам нарочено за страдание, жертвеност (и омраза даже към миличките Юда и Пилат и други герои), „празнично“ време, ще разкажа още една история от същия ми ден... Само за усмихнати приятели :-)
   Минавайки през портала на едно тролейбусно съоръжение, което не е ясно защо още се движи по специалното за него предназначение квартал Люлин, все едно попаднах в друго време и измерение и сред различни извънземни... :-)))
   Уффф, извинете за излишната краткоцветност на разказването ми!
   Та след като си реших рутинния проблем за пребиваването ми в квартала, реших пак да се опитам да си взема биричка и да се скрия в междублоковите пространства, не знам защо наречени градинки, камо ли детски площадки.
   Там имаше четири все около 2-3 годишни дечица с мамите си, а на единствената свободна пейка имаше чанта. Баш на нея седнах с тенденция да се извиня за нахалството.
   Ами биричката ми пак не искаше да я пия, защото сам си я бутнах с крак  като се наведох да надробя едно парче хляб, предназначено от децата за гълъбите :-))).
   Но след половин час мои си тихи занимания да си саморганизирам мислите, забелязах че май тази чанта не е на никоя от майките. И понеже май се канеха всички да си тръгват, че и аз, нахално попитах на кой е тази чанта. Защото щеше да стане собственост на някой щастлив клошар :-)))
   Ами пак баща ми с една фраза ми внуши, че даже ако някой иска да му дадеш нещо от чантата, трябва да му занесеш самата чанта. Но имаше една отракана мама, която бръкна и видя че там има детско яке и дребни играчки, и многопластов женски портфейл, с лична карта, и кредитни такива, и множество бележчици с подаващи се между тях метални левчета и стинки :-)))
   И се събраха всички мами и започна разследване. Една веща в решаването на проблеми жена реши да звъни на банката от кредитните карти. Но аз с опит нарочен от съдбата ми да намирам и издирвам собственици на документи, започнах да звъня на телефоните от бележките. И на втория телефон разбира се попаднах на Боби, която трябваше да звънне на жената. Но една майка ми взе телефона и започна безпредметен женски разговор, на който сложих край с думите – Абе дай си ми телефона (мааа), че Боби да се обади... :-)))
   И тогава пак адекватната мама каза: - Ха, ами тя май идва... И аз погледнах и казах – Ами да, тя е, познах я по снимката. Чак тогава започнаха телефонните звънежи за да се уточни ситуацията и да се посмеем. Ами жената, наистина си беше притеснена, и представяте ли какво я накарало да си тръгне с детенцето без чантата си... А после вика – Ами да ви почерпя нещо! Разбира се никой не му беше до черпене. Но аз се замислих, че никога като съм издирвал за да върна документи на хора, никой не ме и почерпи. Само да уточня че обикновено крадците, след като откраднат чанта или портфейл, вземат парите и останалото захвърлят. А аз понеже съм наблюдателен все ми се пада да ги издирвам.
   Та после си мисля... А бе май трябваше да накарам тази жена да ми даде левче за една биричка. Може би тя поне нямаше да се разлее :-))))

---------
   И само за тези, на ръба на разбирането на моята логорея, ще уточня поантата на Великденските ми мисли.
   Ако ние бихме се престорили на Христос и бихме се „жертвали“ за Хората... Даже човешкото ни Негово „подобие“ не би парадирало с това!!!
   Защото Той е казал: „Похвалиш ли се, взел си своята награда!“
   Ако Господ и Сина му, обичат хората, Те биха направили всичко за да ги радват и да са щастливи, давайки им винаги лесни задачи за просто разрешаване за Тем подражание.
   А избора, дали ние ги приемаме за Проблеми от които да страдаме и да се примиряваме пред „някой“... е Наш!!! 
   Времето на Великденските празници наистина е Велико! Всеки има избор да осъзнае защо.
   А аз лично, ще го потърся в моето си червено яйце, нарочено да споделя цяла година греховете ми разпнати, но и във всички шарени яйца, с които си споделяме и пожелаваме истински усмивки и радост от възкръсналата край нас Природа, по Негово подобие, намерили Щастието ни, което е баш до нас,  обичаните ни хора... Сега!








Гласувай:
15
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - пак една ...камара..глупотевини..
26.04.2019 21:03
сякаш ги...снасяш като кокетлива мъшка..кокошка..
туй за дон Хуан, го кажи на буля въскъ...и онова за Плашилото в двора..
щот, Кастанеда затуй е Учителят, щот е прост..и директен..и контролирано..луд.
аа ,и не разказва шизоидни компилации..за трайно самотни патици..
а бе, кой ви пита...с въскъ, как живеете?!! къде ядете, спите, пърдите...
що за тъпо предположение...
цитирай
2. lexparsy - Благодаря за очевидно „простото“ ти детско тълкувание Юлке :-)))
26.04.2019 21:22
Казват че хората, като остареят си връщат детското мислене... И тогава си даваме сметка и за детството им. Особено до 7 годинки... :-)))
А аз съм благодарен че не си играеш с някоя топка в градинката, дето си пия тишомълком биричката...
Кажи на психоаналитика ти че ми дължи 5 лева... Ако по грешка си му ги дала :-)))
цитирай
3. missana - Харесвам твоите експерименти, Лекс!
26.04.2019 21:57
Светли великденски празници от мен!
цитирай
4. lexparsy - Искрено съм благодарен за твоето "харесване" Приятелю
26.04.2019 23:18
missana написа:
Харесвам твоите експерименти, Лекс!
Светли великденски празници от мен!

но откровено ще ти споделя че то не помага с нищо, „Нещото“, което искам да споделя приятелски, така надявайки се на твоята поетична изобретателност.
И аз ти желая Велики Дни, нарочени ни за празнуване, което имаме правото сами да си избираме!
Знам че ще намериш своето, и ти го пожелавам!
цитирай
5. katan - Колко лесно било ...
27.04.2019 08:28
Много Неща ми направиха впечатление и ми дадоха идеи за решаване на Задачи.
Всичко е лесно, когато имаш Решение по детски - едно листо, една усмивка, една топка и ...една разлята бира ...
Много, много ме впечатли с разсъжденията си "по тема".
Щастието весело да подскача пред теб, до теб и винаги с теб, Лекси!

Светли и благословени да са Великденските ти празници! Настроение и усмивки да имаш вместо Задачи!
цитирай
6. lexparsy - Радвам се че и тебе лесно и по детски усмихнах Кате :-)
27.04.2019 10:12
katan написа:
Колко лесно било ... Много Неща ми направиха впечатление и ми дадоха идеи за решаване на Задачи.
Всичко е лесно, когато имаш Решение по детски - едно листо, една усмивка, една топка и ...една разлята бира ...
Много, много ме впечатли с разсъжденията си "по тема".
Щастието весело да подскача пред теб, до теб и винаги с теб, Лекси!

Светли и благословени да са Великденските ти празници! Настроение и усмивки да имаш вместо Задачи!

Благодаря ти и за пожеланията.
Но пак припомням че радостта и щастието ни е точно в разрешаването на задачите с които този чиято жертва празнуваме просто ни задава всекидневно.
И ако престанем да ги нарочваме за „проблеми“ от които заедно с този, който е толкова Син на Бога, колкото и ние.... Просто ще се радваме и ще сме щастливи, и ще се смеем заедно с Него...
А аз ти пожелавам много сладурски и усмихнати и щастливи проблемчета покрай празниците :-)))


П. Понеже имам празнично време и нямам „проблеми“ за разрешаване, реших на тебе, но и на други щастливи приятели да разкажа още една история от същия ми ден....
цитирай
7. lexparsy -    А как пък на никой не му хрумна да ...
27.04.2019 13:22
   А как пък на никой не му хрумна да обвини в Омраза, всички хейтъри на които изтрих коментарите, камо ли поне да им се престорят на мразещи, че да ограничат обидните им своеволия донесли им само тъга, и нито една усмивка.
   На кой Бог се престорваме и подражаваме, разпнати на кръста на примирението и самосъжалението си, че чак тялото ни Му ни е Миро, а кръвта ни купешко жертвено вино вече...?
цитирай
8. lexparsy - И само за тези, на ръба на разбирането на моята логорея, ще уточня поантата на Великденските ми мисли.
28.04.2019 10:25
   Ако ние бихме се престорили на Христос и бихме се „жертвали“ за Хората... Даже човешкото ни Негово „подобие“ не би парадирало с това!!!
   Защото Той е казал: „Похвалиш ли се, взел си своята награда!“
   Ако Господ и Сина му, обичат хората, Те биха направили всичко за да ги радват и да са щастливи, давайки им винаги лесни задачи за просто разрешаване за Тем подражание.
   А избора, дали ние ги приемаме за Проблеми от които да страдаме и да се примиряваме пред „някой“... е Наш!!!
   Времето на Великденските празници наистина е Велико! Всеки има избор да осъзнае защо.
   А аз лично, ще го потърся в моето си червено яйце, нарочено да споделя цяла година греховете ми разпнати, но и във всички шарени яйца, с които си споделяме и пожелаваме истински усмивки и радост от възкръсналата край нас Природа, по Негово подобие, намерили Щастието ни, което е баш до нас, обичаните ни хора... Сега!

П. А пък на пук четейки „новини“ тази сутрин попаднах на статия „Окултните корени на Великден“... Не я прочетох! Защото си нарочих други щастливи „проблеми“ да си мисля...
И успях... защото пръв днес ми се обади бай ‘Ристо от Смолян (правещ гайди и свирещ ги сред красотите на планината), с който рядко се чуваме, но ми сподели и пожела само красиви неща, послания от живата Родопа!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 744106
Постинги: 404
Коментари: 3612
Гласове: 4665