Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2019 12:50 - Обичайте се, пролетно си нужни
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 5060 Коментари: 15 Гласове:
16

Последна промяна: 23.03.2019 22:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Заложен в гена въглероден атом,
крещи несподелен за други,
изморен в стенания безспирни,
но закаляващ ме със Вяра.

Вяра, в мен‘ вибрираща със тон,
несподелен от пролетни въздишки,
но след сезони следвани бе стон,
вдъхнових се в споделено дишане.

Непреклонно ще изхвърля първо,
несподелимите пороци чужди,
и безмилост в тебе ще се взра,
в пролетни за сбъдване надежди!

С примитивна въглеродна Вяра,
ефирно слети в стон от песен...
вибрационно ще почистим
зима, пролет, лято есен...


Посичам с вяра въглеродна,
капани зимни на мечтите,
с любов ще пусна нам природна
пролетност ни в съдбините!

-------

А Пролет ли сега празнуваме?
За нея имаме ли Време,
когато жертви сме пробудени,
и чуждо нечие ни бреме?

Потърсил Ви в Ефирен смисъл,
с меч от въглеродни молекули,
нежно ще освободя пространство...
Обичайте се, пролетно си нужни.


-------
Като отговор на Младен :-)
Май трябва да преструкторираме и почистим всичко което съдържа въглерод и силиций :-)))
image

За споделеното от Бенелина :-)
И да заплетем с чисти чувства картини за споделяне, както прави Пролетта
image



Гласувай:
16
0



1. misteriavechna - Кислороднопролетно те посещавам с две-три молекули вяра.
22.03.2019 14:04
Много бира пиеш, та чак в гена ти е вкарала въглерод, да и се невиди! [^_^]
Дишай, дишай, да го издишаш. •...*
цитирай
2. missana - Много находчив стих, Лекс!
22.03.2019 14:11
"въглеродна Вяра" - не знаеш колко ме размисли. Дали да не я допълним с "неорганична Вяра", та да обхванем по същество всичко. На мен лично ми импонира "силициева Вяра". Тя ще да е по-ронлива, но и от нея несъмнено ще има полза. Искрено се възхищавам на изобретателността ти!
цитирай
3. lexparsy - Ама баш проблема е в "дишшането" бе Мисии
22.03.2019 14:48
misteriavechna написа:
Кислороднопролетно те посещавам с две-три молекули вяра.
Много бира пиеш, та чак в гена ти е вкарала въглерод, да и се невиди! [^_^]
Дишай, дишай, да го издишаш. •...*

Какво и колко тъй вдъхновено целенарочно вдъхнуваме пролетно ни дадно да "пийваме" от другоселци нам пролетно неземни... не се самоозсъзнуваме даже :-)))
Нали знаш че тъй тъпо се изразявам, кат‘ ми е запушен ума... :-)
А бирата ни дава само подготовка за освежаване погълнато от жаждата ни за Лято... когато Древните за да се охладят... и душевно даже....
Чай горещ са пиели,
свеж от пролетните билки,
арабски летен с вдъхновения,
есенен ни за ретроспекция,
и целебно зимен за сънуване....

Благодаря за споделянето, приятелко винаги пролетно разсмиваща ме:-)
цитирай
4. lexparsy - Никаква „изобретателност“ няма в мене Младен... само Примитивна „въглеродна“ Вяра :-)
22.03.2019 15:02
missana написа:
Много находчив стих, Лекс!
"въглеродна Вяра" - не знаеш колко ме размисли. Дали да не я допълним с "неорганична Вяра", та да обхванем по същество всичко. На мен лично ми импонира "силициева Вяра". Тя ще да е по-ронлива, но и от нея несъмнено ще има полза. Искрено се възхищавам на изобретателността ти!

А „Силициевата“ такава, така примитивно ни е съобладала приятелю, че я бъркаме с „примитивно“ въглеродната ни даже....
Защото някои елементи от Менделеевата таблица преди въглерода, и участващи в Пролетното ни себеосъзнаване са забранени за себепризнание даже, а други силициево вградени в битието ни, самонарочно ни анихилират от съзнанието, нам Богу дащтно...
цитирай
5. blackpredator - мноо добро!
22.03.2019 16:02
мноо аеробен протеин!
за разлика от постните чучелови спагети със сос от владайска ряпа..
цитирай
6. lexparsy - Благодаря за вкуса на езика ти постингово вкусващ:-)))
22.03.2019 18:47
blackpredator написа:
мноо аеробен протеин!
за разлика от постните чучелови спагети със сос от владайска ряпа..

"Черен хищнико" :-) знам че и ти може би ни подканяш да вкусим „аеробните протеини“ млекопитаещите в нас :-)))
Това предизвиква проветрителни провокации за бели естествени чувства за Пролет...
Благодаря, и от името на други!
цитирай
7. vesever - Пролетта определено е сезон на н...
22.03.2019 20:32
Пролетта определено е сезон на надежди и вдъхновения....
Поздрави и от мен!
цитирай
8. lexparsy - Признавам честно че съм Предател и Предатор и всак‘ъв ви наречен „хищник‘,
22.03.2019 20:35
само не човешки... За това ще Ви цитирам част от личната си споделяне с Люси (otherwise) която уж се „страхува“ и рядко споделя с Вас така:
:::
Наточвам се сред силен натиск и плам.
Безчет искри се отразяват в мен
без да оставят нито една драскотина,
въпреки ефекта на огледалото.

Щом ги повикам по име с ожаднял от жегата глас
всички въглеродни атоми
вкупом се подреждат и преброяват.

Заедно образуват сложна, почти цинична решетка с вкус на монета.
Очите им са широко открехнати, а шлемовете им лъснати.
Понасят успешно на раменете си цялата тежест на авангарда.

Имам несломими здравина и неръждаемост от сътворяването.
Наред със способност за пълно проникване.
От зад хриле, през черупки, до дъно, по кадифе или поне до безкрая.

Пързаляш ли се по тънкото острие?
Сигурно искаш последния допир до гладкостта ми
и затова.

В готовност съм
за пълното срязване на всичките паяжиниф
и отпускането посред урагана на пълната свобода.

Мислиш ли, че ще можеш
да ме поддържаш винаги
в бляскавата гама на калената белота?

Помня как цялата ти повърхност настръхва
от аромата на стъпките, пълни
с приток на топлина…

((Елмакс е една от най-здравите стомани за изработка на ножове. Неръждаема. Калена. Т.нар. бяла. С изключителни твърдост, устойчйчивоат. Както и със съответните режещи/посичащи свойства. Абе стомана за Ескалибур :)) Или, в духовно-душевен смисъл, за фундамент и материал, съставляващ понякога понякъде човешкия характер :)))

ПРЕДАТЕЛ СЪМ, И СИ ГО ЗНАМ,
ПРЕДИЗВИКАТЕЛ СЪМ, ПРИЗВАН...
А ВИЕ СМЕЕТЕ ЛИ???

---
Колко лесно и просто е да скажеш с думи Люси...
Но когато се изправиш пред „врага“ простил нему
пред мечове с порочен смисъл, или с ... пред острие на меч кован от въглеРодно споделена ти стомана, и отговорна и за други...
Какво би сторил???

Когато Меч посичащ, но съставил се от наречена “”sincero” теб стомана, тъй бяла, че може само жертвите си да помилва.....
Горест нямаме, за участ тяхна...
Ти май знаеш повече за въглерода и стоманата Люси... И как пролетно с меч се почиства :-)
цитирай
9. inel379 - С дъх на пролет пукнала!:)
22.03.2019 21:04
Каква по-свежа вяра от тази
с дъх на пролет пукнала!
И колко искрени копнежи
на светлата душа след нея хукнала!

Честита пролет, Lexparsy!
С чаша ароматен чай
и много усмивки за теб!:)))
цитирай
10. lexparsy - С дъх на пролет пукнала!:) Каква ...
23.03.2019 07:22
inel379 написа:
С дъх на пролет пукнала!:)
Каква по-свежа вяра от тази
с дъх на пролет пукнала!
И колко искрени копнежи
на светлата душа след нея хукнала!

Честита пролет, Lexparsy!
С чаша ароматен чай
и много усмивки за теб!:)))

С чаша ароматно кафе, вкусено от устните жадно отпиващи през очите светлина от изгрева на слънцето, през пролетния ден нейде хукнало...
Те поздравявам Инел :-)
цитирай
11. lexparsy - Надеждите и вдъхновенията не седят в торба вързани, а в хладилник стават чупливи :-)))
23.03.2019 07:25
vesever написа:
Пролетта определено е сезон на надежди и вдъхновения....
Поздрави и от мен!

Трябва да се споделят и раздават, както ти за пример правиш Веси.
цитирай
12. lexparsy - ПОНЕЖЕ МЕ Е СРАМ че съм на Първа със спонтанната си недоизказана поезия...
23.03.2019 08:04
и със съзнание Предаторско (хищническо) и предателски ще Ви цитирам какво коментира тази сутрин Бенелина, която се отказа да ВИ пише...
:::
Има хора – пчели и хора - мухи. Едните и на сметището ще намерят цвете, другите и в най-красивата градина ще търсят боклук...
-------
По хоризонта пясъкът се рони,
морето сгъва бягащи вълни,
а птиците на спрялото ни бъдеще
разпадат се на късове изстинали
и капят по брега на самотата.

Но ние сме пресечени стрели
намираме се, па макар на части,
в мига, когато времето е спряло
във ехото на мокри дъждобрани,
които шушнат в мрака ни раздвижени
и чакам дъх да хване светлината ти...
когато далтонизмът спира в миглите,
очите ти отдавна несънували
примигващо подканят за погубване
на всички народени в мен илюзии
и бавно ме съблича тишината ти
от думите с измислена възвишеност -
тогава голотата ми е кожа
и вижда се единствено солта ми -
безкрайно земна и безкрайно тежка.
Но с теб не си приличаме по слънцето -
по блясъка на хладно острие
измиваме мътилката в очите си.
Не искам в този час да съм ти чужда,
като стояла дълго раковина
на дъното на многото ти вчера.
Остана ли искрица за намиране,
да стъпвам бавно в твоето безвремие?...
Прозорците са малки за умиране-
напускам ги,
безкрайното пространство
в ръцете ти смирено ме побира.
... Познаваш ме веднага по очите,
които някак празнично събират
чертите ти в магнитно огледало
и плахо се прилепват за оставане.
Минутите са кратки като смигане,
а струнен ритъм в мен барабани
-игрището е дом за доживотно.
Петно от сложни гърбици - нощта,
размазва се в сияние бездумно
и призрачно потръпваща свещта
чертае кръгове от меланхолия.
Спирално се завъртат негативите,
игра на сенки в лунен съпровод,
единствено от себе си зависими
танцуват мислите,
застанали лице срещу лице -
частични наши форми на живот.
-------
П. И добавих последната илюстрация като метафора на това как се плетат и споделят с думи пролетни картини...
Поезия му викали :-)))
цитирай
13. emelika - Лекс, благодаря за акта на закаляването!
23.03.2019 09:20
С мислите ти и споделеното в коментарите започвам деня със закалителни процедури горещо-ледено, от блатото в чисти води... Цялото ни пребиваване е устояване в учене на издръжливост. Без закалка не става. Още съм мокра. Но ей го на - грейна слънчице, ще ме изсуши. Погрей се и ти малко безметежно. А въглерода в теб другарува с менделевата подредба. Не го оставяй сам.:))))
цитирай
14. lexparsy - Благодаря че допълни и разтълкува въглеродните ми аспекти Емелика :-)
23.03.2019 09:59
emelika написа:
Лекс, благодаря за акта на закаляването!
С мислите ти и споделеното в коментарите започвам деня със закалителни процедури горещо-ледено, от блатото в чисти води... Цялото ни пребиваване е устояване в учене на издръжливост. Без закалка не става. Още съм мокра. Но ей го на - грейна слънчице, ще ме изсуши. Погрей се и ти малко безметежно. А въглерода в теб другарува с менделевата подредба. Не го оставяй сам.:))))

Щом си мокра и пак на слънце значи закалката ти е в пълна сила :-)

Благодаря и за страхотните цветни снимки от Япония. Но аз ако съм там ще се завра и на други скришни японски неща, като при мечовете им например. Как се изработват и как се закаляват. Имах подробна статия пещта и изливането на метала, и как от друг майстор се кове, а от трети полира и довършва... Всъщност не знам защо му казват грешно меч, като е нещо между ятаган и сабя :-)
И по интересен е манталитета и отношението на японеца към това оръжие. Дали някой би ми позволил да го подържа, камо ли развъртя :-)))
Уауу, сетих се как един приятел в къщи беше разплел лентата на дръжката на катаната, за да видел как е оплетена.... А аз му викам - Абе малоумник, ако това го направиш в Япония, ще е последното което е видяла главата ти докато още е на раменете :-))))
Много японски цветен и по български слънчев уикенд да имаш Емелика :-)
цитирай
15. lexparsy - Ще се опитам да обясня защо временно деактивирах този постинг, докато беше „напомпан“ четуемо на първа...
24.03.2019 07:04
Само тези, които са смели да се гмурнат в собствените си чувства и да изразят спонтанно в някакви импровизирани думи сън или въображение, могат да разберат усилието да ги напишеш споделено за други себемислещи...
Аз самия бях ужасен от грешно подбраните думи на послание, смесени с други чувства... които после се опитах да доподредя :-)
Интересното е че въпреки това всички мои приятели „въглеродно“ и Ефирно подразбраха мислите и посланието ми, и откликнаха повече от адекватно...
Искрено благодаря за споделеното разбиране на Приятели, и няма какво друго да Ви пожелая освен да си Бъдете :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 730843
Постинги: 395
Коментари: 3517
Гласове: 4448