Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2019 20:20 - Водопадам си край тебе...
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 4336 Коментари: 8 Гласове:
15

Последна промяна: 24.02.2019 10:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

От изгрева ти вдъхнових се,
и изпарих се със надежди.
В небето твое прикачих се,
сред облачните ти одежди.

Вятър духна ме от нейде,
твойто Слънце призова ме!
Водопадам си край тебе,
ти щом дойде... гмурни ме!

Твоят път велосипеден,
дълъг бил е..., като моя.
Но с цветята ти обречен,
ще водопаднем в наш... Покоя...

С цветята твои ще се вземем,
в реката наша споделена,
и вдъхновено ще поемем
към морето, в съизмерност,
... наша!


image

-------
   На една специална приятелка, която може да „чете“ мисли, и да Ви ги разказва даже, както Вие не сте си ги прочели още :-) Като се чуем, и когато, отговаря поесловно или краткомилно, или ми изпраща илюстрации... Та в това стихо, споделих хей сега спонтанно и „поесрично“ една изпратена снимка..., Беше си написано, само му намерих думи... защото исках да и подражавам поетично :-)
   Тайно да Ви кажа... Тя не ще да пише поезия в този блог, както и много други мои приятели също... Защото ги били осЦенували, и им били осквернявали Музите чувствословни. Между нас да си остане...

   И още ще Ви кажа и като Послание!
   Тези които изразяват Себе си и Вас с това, което наричаме Поезия, Духа им живее в други светове... Те Тук са беззащитни като малки деца. И когато ги Осъждате и Нагрубявате и Анализирате и Поругавате... помислете дали така правите и с вашите близки хора...
   Поетите се изразяват само с абстрактни мисли от своите, но и Ваши Светове обитавани.., те са и Вашата Съвест и честно Самопризнание и откровено търсене... Те са крехките птици на чувствата Ви, кацнали веднъж само на рамото. А за разлика от Лешоядите които изгонваме с камъка на лоша дума, Те не се връщат повече при Вас... А и така си оставаме сами сред мършата, която храни ни става...
    Това важи и за хората които правят нашата Култура, на която се опитваме да подражаваме. Но дали само когато Тя ни е угодна на Егото себезвано...
   Пазете си Поетите и ги защитавайте каквито са, защото Те водят не само своите, но и Вашите битки със себе си! И ги споделяйте, защото Те са говорители на ценната Ви   Различност и  Вашите Пророци за Сбъдване на непрочетени, от Вас самите Ви пожелания.

 ---
   А музикално и след водопадното вече настроение ,ще споделя едно любимо пиано, отнасящо ни заедно по Реката... всеки неговата... Там... различни, но Споделени...
Yiruma - River Flows in You
Избрах от многото клипове този, с изразността на Yiruma на пианото, вдъхновена да подражаваме Нашата... вдъхновена самосъщно Ни...
Другото Сами ще го намерим... Само се огледайте :-)
 




Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. misteriavechna - Чуднопадно и водоизгревно,
21.02.2019 21:42
фантастилистично звучноромонно слънцеизживяване в стихотвория. *_*
цитирай
2. lexparsy - Трябва да си говоря нормално, за да ти благодаря за дарбата спонтанно и естествено да споделяш усмивки Мисси
21.02.2019 22:05
misteriavechna написа:
Чуднопадно и водоизгревно,
фантастилистично звучноромонно слънцеизживяване в стихотвория. *_*

Как пък тъй успенчваш да ме напуподубуваш говородарно смихсловно...
Но откроверно е, че имуществаш неподозирно съпридаририе да разсмеясваш развсетъжностите на хоруването :-)))

Ти си добра приятелка Мисси, и Пич даже, за разлика от други някои, с окончателната надставка „ка“ :-)))
Бъдувай си :-)))

цитирай
3. missana - Водопадам си по твоето стихо, Лекс!
21.02.2019 22:14
Пиши все така, Изобретателю на словопади.
цитирай
4. lexparsy - Искрено благодаря за „съпривиждането на моята водопадност“ :-)))
21.02.2019 22:32
missana написа:
Водопадам си по твоето стихо, Лекс!
Пиши все така, Изобретателю със „словопади“ нсеприсъщи за лесната ни осъзнатост Приятелю.

Благодаря ти още че твоето „водовъртежно космодумие“ ... уффф... попаднало в „сърадието на грехуването“ ни... ме размисля много благотворно!
Много ценя твоята оценка и съпричастност.
Бъди си, пожелавам... Но и бъднопролетно възрадвано промислен:-)))
цитирай
5. vesever - Е, как я намери тази картинка, много ...
22.02.2019 10:41
Е, как я намери тази картинка, много ми хареса и на мен!
И стихотворението - всяко вдъхновение е наистина като рожба, която на поета е свидна и мила.
И аз мисля така за поетите и въобще за творците. Те са като ангели сред хората, пример и олицетворение на райските светове, в които няма нищо зло и пошло, а само Добрина и Обич. Да, проблем е, когато хората са слепи и когато сами си избират ада, вместо да прогледнат в Рая, но...всеки с избора си.
Поздрави и от мен!
цитирай
6. lexparsy - Поезията и вдъхновенията сами ни намират, когато сме Отворени Веси...
22.02.2019 11:55
vesever написа:
Е, как я намери тази картинка, много ми хареса и на мен!
И стихотворението - всяко вдъхновение е наистина като рожба, която на поета е свидна и мила.
И аз мисля така за поетите и въобще за творците. Те са като ангели сред хората, пример и олицетворение на райските светове, в които няма нищо зло и пошло, а само Добрина и Обич. Да, проблем е, когато хората са слепи и когато сами си избират ада, вместо да прогледнат в Рая, но...всеки с избора си.
Поздрави и от мен!

Нали казах че картинки ми изпраща една приятелка като знаци за поезия... Не винаги словата само са такива... Уффф пак се протестирам, като си спомня правилото „Поезията говорела с думи, и не се нуждаела от друго“.... Лелееееееее, ами ни познаваме ли си ДУМИТЕ с които говорим..., че да се изразяваме??? Защо нямаме право да призовем импресията си чрез визията на света около нас... За да се изразим... И както и да е... Е Поезия!

Когато сме Смели да бъдем себе си и ОТВОРЕНИ, и да раздаваме споделянията си... също като тебе... Тогава сме и Творци по Подобие на Творението, което наподобяваме....
Това може да звучи Адддски Тривиално за някои „нечовеци“... но си трябва да им го припомняме... и все по-често!
Си и бъди такава Веси :-)
цитирай
7. benelina - Хубаво и цветно, Лекс! Пролет да ти бъде!
22.02.2019 14:22
Законен дъжд и облаци без време,
изискан цирк-подобие на празник.
Със жълти дъждобрани пременени,
от гъбките нанизваме гердани.

Прескочиха реките планината,
Защото равнината мами с навик.
Кълвачът си намества очилата
и от съмненията червей вади.

Нали е рано все за пеперуди,
но всяко рано по- е безопасно.
Признанията, раждали заблуди,
след дългите мълчания зарастват.

И вятърът надлъгва ширината,
донася семе, цветове възпява...
Върти във кръг очите на ината,
отива си, а винаги остава.

Виж, ято теменужки прелетяха
над щъркелите, за да ги събудят!
Зората е на точното си място.
Които искат, нека да я съдят!
цитирай
8. lexparsy - Сега съм горд вече че съм напомпан като първенец в блога :-)))
22.02.2019 17:32
За да прочета и аз и приятелите нещо наистина пролетно свежо и весело поетично.
Ммммного благодаря за стихчето Рени.
Със замлъкнала поетичност ти желая да намериш споделяне на цялата твоя душевна поезия. Мене лично ме радва и вдъхновява неизказано.
Целувам те като Приятелка.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 705797
Постинги: 362
Коментари: 3326
Гласове: 3961