Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2019 14:45 - Бягства
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 4500 Коментари: 18 Гласове:
15

Последна промяна: 25.01.2019 16:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
imageimage
На всички наши приятели, избягали от битието ни непригодно тем, преди да разберат че зад думите изпаднали от ума, понякога се крият чувства непрочетени за обич. 
Можем ли да се научим да говорим споделено на езика на очите и сърцето!
Дали ще се върне някой обичан? 
Като зимните ни ябълки в килера!

   А по случай 81 годишнината от рождението на Висотский ви поздравявам с една любима песен –Лирическая.
   А също и тези избягали, но чули зова за Завръщане...
   Да споделя само. Преди време, освен че ме затрудни симултанния превод от руски, но и не намерих точните акорди за китара. А и уж е лесна мелодиката, но не съм чул още някой друг да я изпее вярно, камо ли с чувството и дикцията на Висотски.

 






Тагове:   бягства,


Гласувай:
15



1. lexparsy - :-O
25.01.2019 14:53
Абе на мене ми отне по-малко време да напиша тъпото си стихче от времето да го публикувам...
В този блог има 5 страници бъгове, които съм сигурен че се поправят и от ученичка, и само IF->ELSE <message>.
Хе, а сега сигурно някой ще ми прочете 5 страници лекция дали и понеже и защото. Ами Защото те на некадърниците за това им плащат най-много... Празните приказки! :-))))
цитирай
2. misteriavechna - https://youtu.be/wK8iw7nzhW8
25.01.2019 16:14
Стихът е ябълковолиричен, чуден и проникновен.
Но, аз не съм ;))
Иии- хууу
цитирай
3. blagovestie - Копнежен стих,
25.01.2019 17:14
с дъх на канела, надежда и носталгия.

А зеленото не е ли неузряло, тоест бъдещо червено :)
Ех, това туптящо червено...

Наистина е лесно човек, който се губи в/поради/заради любимия/любимата си, - да се почувства беден. А всъщност това е най-голямото богатство. Нетленно, отвъдвременно и свръхценно съкровище. И (себе)намиране.

Красиво-споделена и усмихната да е вечерта ти, Лекс! :)
цитирай
4. lexparsy - Мятало Ленче ябълки :-)))
25.01.2019 19:09
misteriavechna написа:
https://youtu/wK8iw7nzhW8
Стихът е ябълковолиричен, чуден и проникновен.
Но, аз не съм ;))
Иии- хууу

Ай, ама това Ленчето ли било бе... Аз си мислех че ми се усмихва, а тя ми се хилела.
Като ги заметка тез ябълки, че червен ми стана носа, и три цицини имам докат‘ избягам в гората с ръченичена стъпка.
Щом са с червени шапки, да им немаш вяра ей... :-)))
Добре че стиха не е любимата, тя е и по зла даже...

Благодаря че ме развесели Мисси. Да ти се връща дано!

цитирай
5. benelina - Нека е хубаво
25.01.2019 19:45
https://youtu/ffAUr2h63HI
цитирай
6. lexparsy - Правилно си ме прочела Люси...
25.01.2019 20:23
blagovestie написа:
Копнежен стих, с дъх на канела, надежда и носталгия.

А зеленото не е ли неузряло, тоест бъдещо червено :)
Ех, това туптящо червено...

Наистина е лесно човек, който се губи в/поради/заради любимия/любимата си, - да се почувства беден. А всъщност това е най-голямото богатство. Нетленно, отвъдвременно и свръхценно съкровище. И (себе)намиране.

Красиво-споделена и усмихната да е вечерта ти, Лекс! :)

Копнеж и носталгия, но и надежда и любов са чувствата ми.
Но не само за „бягствата“ на любими, но и за децата и приятели също.
Хе, уж децата имаха неузрели зелени мисли, а сега пораснали и поучават зелената ми загриженост здравословно с червени бузки.:-)
Ами да всички обичани са си наше съкровище, нищо че всеки си бяга по неговите си овощни пътеки и си папка своите плодове.

Да ти се връщат пожеланията красиво споделени!
цитирай
7. lexparsy - Красива песен с красиви пейзажи! Може да си крадна някой за стихче :-)))
25.01.2019 20:36
benelina написа:
Нека е хубаво
https://youtu/ffAUr2h63HI

No more troubles
Благодаря ти. Нека и ти нямаш никакви тревоги, а само вдъхновения за впечатляващите ти стихове.

П.П. Линковете ако се поставят в заглавието не се развалят.
Защото иначе великите блогови програмисти любезно изтриват всичко от първата точка до първата наклонена черта в линка. Т.е. тук - „.be/”.
Колко ли са се трудили милите да измислят алгоритъма :-(((
цитирай
8. vesever - Хареса ми стихчето, уютничко зв...
25.01.2019 20:59
Хареса ми стихчето, уютничко звучи...
А Висоцки е невероятен, светът много загуби с него!
цитирай
9. missana - Пъстроцветен е стихът ти, Лекс! Поздравление!
25.01.2019 21:20
Тъкмо бях тръгнал да се обърквам в лабиринта между себе и мене, но тутакси си спомних за нишката на Ариадна и налучках изхода. Единственото лошо е, че Ариадна се не види наблизо. Весел уикенд за теб!
цитирай
10. lexparsy - Пъстроцветен е комплимент Младен
25.01.2019 23:14
missana написа:
Пъстроцветен е стихът ти, Лекс! Поздравление!
Тъкмо бях тръгнал да се обърквам в лабиринта между себе и мене, но тутакси си спомних за нишката на Ариадна и налучках изхода. Единственото лошо е, че Ариадна се не види наблизо. Весел уикенд за теб!

Пъстроцветен е комплимент Младен. Благодаря. Особено когато сме заобиколени от сивотата на бита ни или от кичозната шарения.
Аз се радвам да контактувам с хора в различни нюанси. Както знаеш и в сивото има много :-) Но с хората, с които споделяш живота си е нужно просто да се съчетае подходяща красива картина. А за това трябва да я дорисуват заедно. Нали :-)

А нишката на Ариадна е добър пример за намиране на разликата между Аз, Мене, Себе... :-) Май трябва да си ги открием първо тези наште, и после да се рисуваме с други. :-)

Благодаря че пак ме размисли Младен. Това го можеш Приятелю!
цитирай
11. lexparsy - Радвам се че ти хареса Веси
25.01.2019 23:52
vesever написа:
Хареса ми стихчето, уютничко звучи...
А Висоцки е невероятен, светът много загуби с него!

Ами да, уютничко е да си мислиш край камината с чаша вино за обичани хора! Но аз предпочитам с тях.
А Висотски си е велик. Но аз се учудвам че срещам хора, които категорично заявяват че не им харесвали песните му. Смешно е. Той не е за слушане докато се забавляваш или всеки ден. Какво означава за някои хора, за които живота им е купон и забавление понятието Харесвам ?
цитирай
12. stih - Внасяш ведрина, Лекс!
26.01.2019 01:02
И със стиха си, и с песента на Висоцки на въвеждаш в света на красотата и мечтите...
Благодаря за хубавия пост!
цитирай
13. lexparsy - Значи че мислите ми са ти познати Ели
26.01.2019 01:46
stih написа:
И със стиха си, и с песента на Висоцки на въвеждаш в света на красотата и мечтите...
Благодаря за хубавия пост!

Защото всичко тъжно или носталгично е просто шарка на чергата на живота ни.
А бягствата са амплитудата на махалото на любовта :-)
„Тhere should be laughter after pain...“ харесвам тази песен на Dire Straits - Why Worry
Поздравявам тебе и всички приятели.
https://www.youtube/watch?v=_fNfTC6Mzzg
цитирай
14. benelina - :)
26.01.2019 08:55
В една кошница имало 4 ябълки. 4 деца си взели по една ябълка, но в кошницата е останала една ябълка. Как е възможно това?
цитирай
15. lexparsy - :-)))
26.01.2019 09:41
:-)))
benelina написа:
В една кошница имало 4 ябълки. 4 деца си взели по една ябълка, но в кошницата е останала една ябълка. Как е възможно това?

   Ама че загадъчна задачка за тъпия ми сутрешен ум ми метна Рени!
   Ами сигурно едното детенце я е върнало ябълката, защото другарчето му предложило да си разделят неговата...
   Или някое от детенцата се било престорило на самата кошничка...
   Или я е върнало защото баща му казал, че майка му е сготвила агнешко с ориз, и не трябва да яде ябълка преди обилна вечеря...
   Или едното детенце е било Месията, или като този с кошницата и рибите... Но тогава трябваше да напълни кошницата с ябълки бе...
   Уффф, трябва да е нещо по-просто... Като пия кафе ще го измисля :-)

   Ха пих кафе и си спомних... защото видях кошничката с ябълката в килера. Ами аз бях едното детенце бе Рени... Благодаря ти за ябълката.
Може ли да си я разделя с тебе?

Аз пък ще ти кажа друга загадка.
Четири детенца си играели на полянката, но едното казало че си мисли да избяга, защото му е скучно. Но на полянката пак останали четири дечица...
Отговор с една дума.
Що е то?
цитирай
16. benelina - В кошницата остава една ябълка, ...
26.01.2019 09:56
В кошницата остава една ябълка, защото копнежът винаги вижда желаното като спомен или въображение, като обич, която винаги можеш да дадеш...
цитирай
17. benelina - А не защото последното детенце си ...
26.01.2019 09:58
А не защото последното детенце си тръгва с кошницатА... Както твърди болната логика
цитирай
18. lexparsy - Първия отговор е вече в твоя неподражаем стил Рени.
26.01.2019 10:15
benelina написа:

В кошницата остава една ябълка, защото копнежът винаги вижда желаното като спомен или въображение, като обич, която винаги можеш да дадеш...

benelina написа:
А не защото последното детенце си тръгва с кошницатА... Както твърди болната логика

Да де, нали аз бях детенцето дето е свило кошничката от лелката на пазаря бе. За това я скрих в килера, а ябълката ти я давам за благодарност и награда за поетичния отговор :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1363860
Постинги: 484
Коментари: 4222
Гласове: 7375