Постинг
09.01.2019 20:30 -
Съм храна, за зимни птици
Автор: lexparsy
Категория: Поезия
Прочетен: 4573 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2019 09:43
Прочетен: 4573 Коментари: 9 Гласове:
9
Последна промяна: 10.01.2019 09:43
Но твоите птици мене не забравят,не в клоните ще кацнат, а до ствола.
Там с семе разпиляно ще се хранят, за полет птици, а дърво за пролет.
Лекс туй днес го драсна спонтанно защото бил прочел контекста на един стих с червени балони, дето се изгубвали в безнищностно заоблаченото небе…
И каза че бил материливзирал в балоните некви си птици, които неочуквано и приклюнни на себе си, щели са да ги били спукали да отлетят, коя накъдето си знае.... Откачалка е, да знаете!
Абе на мене Поетичко ми викат, ама пак нищо не му разбрах бе… А вие?
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
misteriavechna -
Моето дърво е разядка за гъсеници, които после се превръщат в пеперуди...
09.01.2019 22:46
09.01.2019 22:46
пърхащи из нечии черва (намразих ги, защото са поетно преупотребени), а твоето е перспектива за хвъркати. С флората на измислиците ни подхранихме една илюзорна фауна и може да се каже, че сме хуманни фантазьори ;))))
цитирай
2.
lexparsy -
Хуманни фантазьори… да такива са всички с крака стъпили на земята и с поглед вперен в небето.
09.01.2019 23:23
09.01.2019 23:23
misteriavechna написа:
Моето дърво е разядка за гъсеници, които после се превръщат в пеперуди... пърхащи из нечии черва (намразих ги, защото са поетно преупотребени), а твоето е перспектива за хвъркати. С флората на измислиците ни подхранихме една илюзорна фауна и може да се каже, че сме хуманни фантазьори ;))))
А едно дърво даже е повече в това отношение.
Хехе, ами ако трябва да си обединим дърветата с Мистерия, си става една добра зимна флора за фантазьори.
Благодаря за коментара, и ти желая още хуманни фантазии споделени с други такива :-)
Такива са рядкост, Лекс. Това допълнително покачва стойността на написаното от теб. Поздрав - сърдечен!
цитирайmissana написа:
Умни птици!
Такива са рядкост, Лекс. Това допълнително покачва стойността на написаното от теб. Поздрав - сърдечен!
Такива са рядкост, Лекс. Това допълнително покачва стойността на написаното от теб. Поздрав - сърдечен!
Извини ме за апострофа, с хумора на моето разбиране,
но мисля че ние ще върнем поне малко от стойността си, ако сме съпричастни към Земята, колкото птиците и дърветата.
И от мене сърдечни поздрави, даже и от тях :-)
На мен ми хареса идеята. Точно в това е смисълът на живота, да спукаме балоните и да излетим.
Така де, птиците да излетят.
А ние не сме ли птици?
Сме, разбира се!
Тук ще споделя едно мое стихо, много старо, малко меланхолично, но вярвам, може да се вникне в смисъла, въпреки меланхолията и тъгата, на пръв поглед.
Като тих и хладен лунен Лъч
Докоснат от Зората на Деня
В безкрайното Небе, без злъч
Ще се разтворя и ще се стопя
Ще ме поеме с ласка пак Простора
И ще ме топлят ангелски Криле
Далече от шума на всички хора
В душата на пораснало Дете
Цветята с топли длани ще прегърна
И с Вятъра ще потанцувам боса
В небесна Птица аз ще се превърна
Мечтата си завинаги ще нося...
цитирайТака де, птиците да излетят.
А ние не сме ли птици?
Сме, разбира се!
Тук ще споделя едно мое стихо, много старо, малко меланхолично, но вярвам, може да се вникне в смисъла, въпреки меланхолията и тъгата, на пръв поглед.
Като тих и хладен лунен Лъч
Докоснат от Зората на Деня
В безкрайното Небе, без злъч
Ще се разтворя и ще се стопя
Ще ме поеме с ласка пак Простора
И ще ме топлят ангелски Криле
Далече от шума на всички хора
В душата на пораснало Дете
Цветята с топли длани ще прегърна
И с Вятъра ще потанцувам боса
В небесна Птица аз ще се превърна
Мечтата си завинаги ще нося...
vesever написа:
На мен ми хареса идеята. Точно в това е смисълът на живота, да спукаме балоните и да излетим.
Така де, птиците да излетят.
А ние не сме ли птици?
Сме, разбира се!
Тук ще споделя едно мое стихо, много старо, малко меланхолично, но вярвам, може да се вникне в смисъла, въпреки меланхолията и тъгата, на пръв поглед.
Като тих и хладен лунен Лъч
Докоснат от Зората на Деня
В безкрайното Небе, без злъч
Ще се разтворя и ще се стопя
Ще ме поеме с ласка пак Простора
И ще ме топлят ангелски Криле
Далече от шума на всички хора
В душата на пораснало Дете
Цветята с топли длани ще прегърна
И с Вятъра ще потанцувам боса
В небесна Птица аз ще се превърна
Мечтата си завинаги ще нося...
Така де, птиците да излетят.
А ние не сме ли птици?
Сме, разбира се!
Тук ще споделя едно мое стихо, много старо, малко меланхолично, но вярвам, може да се вникне в смисъла, въпреки меланхолията и тъгата, на пръв поглед.
Като тих и хладен лунен Лъч
Докоснат от Зората на Деня
В безкрайното Небе, без злъч
Ще се разтворя и ще се стопя
Ще ме поеме с ласка пак Простора
И ще ме топлят ангелски Криле
Далече от шума на всички хора
В душата на пораснало Дете
Цветята с топли длани ще прегърна
И с Вятъра ще потанцувам боса
В небесна Птица аз ще се превърна
Мечтата си завинаги ще нося...
А кой пък ти каза че е меланхолично това стихо?
Напротив – за мене е позитивно и с душевна фантазия.
Ами Да Веси, май сме затворени в прекалено много балони, скриващи красивите неща от живота. Че на това отгоре и въздуха им вътре трябва да дишаме…
Давайте бе хораааа… Голямо пукане и голям купон ще падне :-)))
Дърветата, които не прегърнах,
те всичките на птици ще прошепнат,
че няма начин да не се завърнат
различните ни аз в света на светлото...
Много е различно дървото ти, Лекс!
Когато ми омръзне от себе си ще присядам под него... Песента е страхотна. Лек си...
цитирайте всичките на птици ще прошепнат,
че няма начин да не се завърнат
различните ни аз в света на светлото...
Много е различно дървото ти, Лекс!
Когато ми омръзне от себе си ще присядам под него... Песента е страхотна. Лек си...
benelina написа:
Птиците са убийци на самотата
Дърветата, които не прегърнах,
те всичките на птици ще прошепнат,
че няма начин да не се завърнат
различните ни аз в света на светлото...
Много е различно дървото ти, Лекс!
Когато ми омръзне от себе си ще присядам под него... Песента е страхотна. Лек си...
Дърветата, които не прегърнах,
те всичките на птици ще прошепнат,
че няма начин да не се завърнат
различните ни аз в света на светлото...
Много е различно дървото ти, Лекс!
Когато ми омръзне от себе си ще присядам под него... Песента е страхотна. Лек си...
Птиците спасители са на мечти – перифразирах.
Ами защото ми стана хоби да превръщам негативните думи на контекста в позитивни. Но никой не би се справил с един телевизор примерно. Или блог захвърлен в юлска жега. Прости ми за шегата Рени
Сред дърветата има и приветливи и неочаквани и чакащи и всяк‘ви…
А птиците са си птици… имат свободата да изберат свое дърво.
И само на ужким отлитат Рени.
Моля, остани,
защото и други искат да присядат до хубави стихове когато си омръзнат на себе си ;D
Ами, стихото има интересна история. Беше ответ на стихо на Приятел, който беше в тежък период и се беше получила много приятна меланхолична комуникация и съпричастност... Та такива ми ти спомени...
Ми да, хубаво е човек да е свободен, независимо колко усилия може да му коства.
Днес разказвах на сина ми какви вдъхновени приключения вършех на неговата възраст... Нсистина купон)))
цитирайМи да, хубаво е човек да е свободен, независимо колко усилия може да му коства.
Днес разказвах на сина ми какви вдъхновени приключения вършех на неговата възраст... Нсистина купон)))
Търсене
За този блог
Гласове: 7375
Блогрол
1. Моля, напиши ми стих!
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна