Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02 07:35 - Утро, несънувано…
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 167 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 09.02 07:39


Огънят посрещна слънце, зимен сън пропуснах, в пепелта ухае утро. 
Какъв простор и синева, разказа ми но изгоря, зад камък бях се сгушил. 
image
image





Тагове:   Утро,   несънувано,


Гласувай:
8
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emelika - Прекрасно!
09.02 09:48
А когато няколко изкуства се съчетаят правилно, усещането е бездумно!
цитирай
2. lexparsy - Благодаря Емелика
09.02 10:03
emelika написа:
А когато няколко изкуства се съчетаят правилно, усещането е бездумно!

Приятно е да получиш комплимент от някой по-добър в писането и израза :-)
цитирай
3. cinderellathespy - Резониране...
09.02 10:24
Привет, Алекс:)
Камъните крият много тайни. Всеки може да ги чуе,
стига да резонира на тяхната честотност.
А утро винаги ще има, дори и да заживеем
в светло безвремие. Хората имат постоянна нужда от начало,
защото всяко начало носи най-вече надежда.
Обичам огън, нали съм жената на феникса.
Обичам и идеята за вечното възраждане,
но мисля че вървим от кръг към триъгълна развръзка:)
Това ми хрумна докато четох твоите:

***

До камъчето шепне чудо,
а огън тихичко гори,
сърцето бие пак до лудост,
една душа в синхрон трепти.

Земята бавно се събужда,
от своя зимен страстен сън,
от пепел феникс се възражда
с неподражаем звезден звън.

Лети, лети мечта красива,
стигни любимия в зори
и обгърни го с обич жива,
оставяйки от мен следи.

Ели
:)

Усмихнат петъчен ден, Алекс!
Виж при мен (в мойто блогче) как простих...*
Ще ми е интересно да ми напишеш мнение(!)
цитирай
4. lexparsy - Така ме зарадва коментара ти Ели :-)
09.02 11:29
   Възхитен съм от твоята дарба не само да пишеш поезия, но и да я раждаш спонтанно… да бе, сетих се, нали си феникс, ти си я вадиш готова от огъня :-)))
   Прекрасно разбирам какво имаш предвид за камъните. Има такива дето крият повече отношение от човека и повече информация от Гугъл :-)
   А за връщането в триъгълника съм съгласен. Когато хармонията на кръга е нарушена, трябва да се върнем към първичното в творението. Последното, което прочетох в книгата беше твърдението на героя че света се върти от Страха и Желанията, а Любовта и Омразата са следствие и избор…Къде ще сложим точката на триъгълника?
   Та ветровития ми ум съчета желанията с камъчето и се сетих…Подарих на дъщеря ми едно специално камъче, което разбира се и казах че е вълшебно. Просто трябва да го хване с палеца и някой от пръстите и да си пожелае :-) Но понеже и разказах прозаично, сега импровизирам поетично:
Пожелаване с вълшебно камъче и пръсти:

С Палеца ти свойта воля даваш,
    да хващаш и да пожелаваш!
С Показалец другите ги сочиш,
    пожелай с любов да ги нарочиш!
В Средния се крие всяко Его
    с желанията си внимавай с него!
Безименния твоето име носи,
    пожелай за себе си въпроси!
А Малкото, не си е без заслуги,
    прости на себе си, че и на други!

Пожелавам ти ползотворен петък и релаксиращ уикенд.
цитирай
5. missana - Възхищаваш, Приятелю!
12.02 01:37
Постигаш силно синтетично въздействие. Аплаузи!
цитирай
6. lexparsy - Благодаря за комплимента „синтетично “ Младен
12.02 04:00
missana написа:
Постигаш силно синтетично въздействие. Аплаузи!

Ще се опитам да обясня защо…
Понякога мислите като красиви, странни или грозни птици прелитат и кацат за малко на рамото ни... а ние си мислим че са наши и бързаме да ги опишем, а те вече са отлетели... и нищо друго не сме ги питали... С мислите трябва да се говори чрез всички сетива и синтетично и аналитично и да ги опитомяваме, също както Малкия принц Розата, за да я сподели с Лисичката :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 75412
Постинги: 108
Коментари: 509
Гласове: 476
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728