Ти гледаш ме от там

от пурпурния свод

на зимното небе омая.

Надничаш в този грешен мой живот,

и чудиш се аз колко ще изтрая

да търся пътя си .

От него извървях не малко .

И лутах се И тичах , не пълзях.

Макар изгубен ,винаги обичах.

Раздавах чувствата си ,не щадях

терзания ,не криех ,а копнях

да видя радост и усмивки

бистър смях ,очи в мен впити,

без сълзи и страх ,

без злоба и без болка ,и без гняв..

раздавах нежност , тъй -без ресто ,

не крадях

надежди и мечти ,

не спях на чужди прагове .

и в чуждите сърца не спях.

Дори да имаше за мене място в тях...

Мълчиш, но аз усещам погледът ти тежък.

Недей вини ме ти за чужди скърби.

Ако закриляш ме ,бъди мой ангел ти

пазител ,

не кори мойте криволици земни.

Без тях не е тъй лесно да вървя .

Пред мен пътека няма , ни бразда.

За мойте грехове ще си платя

там горе .Не сега.

Затуй закриляй ме , пази ме от беда...

Мой Ангеле .

А туй което сам не ще простя на себе си

ще ти го кажа на ухо

когато дойде онзи час мой сетен

да се въздигна там към пурпурния свод при тебе..