Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2017 14:14 - ДоброКрайЩастно за ЧервеноШапка, Питка и ДруГор'ки Герои
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 749 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 25.07.2017 05:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

(МалоВразумна преРазказка редактирана ДоброКрайЩастно)     

     Много си го обичах мой‘то миМиче, дет‘ работеше за една Приказка. А и всички си го обичаха, и тя си обичаше Приказката и всичко в Нея. И беше домакиня  и красива, работлива и в свой‘та Приказка щастлива, че на Тези от Другите такива все им викаше „Заета съм с приказНоБреме, и това ми е щастлиВоВреме“.
     Да, ама дойде ЕдНовоВреме, когато в края на Приказката Ловеца взе да и разказва на ЧервеноШапка за ДругоПриказките, защото беше ЛъвоЛюб и имаше роля във всички МелоДруми в ГораЩастлива.
     И в този НовоДен тя както винаги си изпече Питката, която както винаги трябваше да занесе на Баба си, защото НекакТо винаги мислеше не за Питката си, а как ще срещне заВинаГи и Ловеца в КрайПалатЗавинаги, а и да изнаМери ЕдноВреме за това!
     А тя си знаеше, както и ние знаем, че ще срещне Кумчо Вълчо, дето си я знае нея, а и тя си знаеше репликите… 

     Да, ама Кумеца рекъл:
-      Здравей, ПътеБийке заблудена,
       с таз‘ Питка Заспала студена!
-      Хей… Вълчо, та тука трябва
       с ЛъжЕзик да ме заБлудиш,
       та да хвана твоя ДългоПът,
       а ти по моята Пътечка. .
       А Питката ми МекоСладка,
       хич не е във ТихУнес,
       а е тука УтурБата,
       с Кекса дето правих днес!
-      Знай че моя ДългоПът,
       ти не ще поемеш РусоГлавка.
       Пътища не те зоват,
       без твоята ЧервеноШапка!
-      Не бъди ПростоЕзичник,
       аз съм си ЧервеноШапка,
       а ДългоПът ако не ми покажеш...
       да ти еее… баничката сладка, а пък ако още пак меее… бавиш да ти еее… баба Меца на помощ!
-      ДългоПът не тъй минават,
       тез‘ дето мееене бавят.
      Туй е Приказка за КосоЧервена,
       ти за туй не си родена!
      И на Лиса даже като гледам
       и е по-червен перчема!
-      Лелеее, к‘ва съм ПътеБийка,
       като зарад" тази Питка
       си забравих мойта Шапка,
       лелееее к‘ва съм Патка.
-      Ще ти кажа ПаткоРуса,
       ти за туй се погрижи,
       и ЧервеноШапка си сложи,
       и Приказката неее бави! 

      И замислила се като Патка...,
     
пътеБийка си бе, и без Шапка.
-      Ще поема път назад,
        този път ми е познат.
        Време колко ли ще мине...?
        Питката ще ми изстине.
        Но за тъй‘ си трябва ритъм,
        Зайо Байо ще попитам.
        Той е винаги напет,
        бързо ще даде съвет.
        Ха, и ето го отпред,
        и ѝ каза кат‘ поет:
-      РусоКоска си глупата,
       толко‘з Кекс държиш  в торбата.
       Питката ти по е важна,
       откровено ще го кажа.
       Нямаш никакви проблеми,
       имаш шапчици големи!
       Пътечката си покажи,
       с тебе може да дружим.
       Мене Поход ми се прави,
       може и да сеее забавим.

     И този Ден, за ГорГерои паметен,
спря да го има ЕдноВреме в ГораЩастлива… Бабата недовиждаше и взе миМичето за Вълчо. А той малко закъсня, понеже срещнал Зайо и така се взРевнЯдоса че прободОблади  Питка топлоМека, та да не става за човека. А тя тъй натъжена милата тръгна да си обикаля Нивата. На зрънца да стане си мечта, и при Лиса с утеха заспа!
     А Вълчо СамоСъжалилОпил се със приятели ДруГорски, и вразумнУбедил се, че ще има ТрайНоВръзка с Лиса тъй ЧервеноКозка. И тъй си се всеОпростили, даже Питката си споделили.
     Ловеца не дочака обещаната му Питка и изпадна в депресия и даже в репресия!
     А сещате ли се какво стана със Снежната Кралица и Снежанка и милите Джуджонки… и онези в Другите Приказки…?


    И всичко заради една Питка Заспала!
    Само Зайо защити я:
-       Може да е ПътноСпала,
       ама Нас не е предала!
    А свраката благоКреслива мъдРутинно проЗарече:
-      ПъткУспала се е май нанива!
        И за храна не става вече!
    Но както Вълчо тъй предрече,
    Бухала в съда отсече:
-    „Всички Нея вСпомениха,
       и така не я откриха“.
   Тъй че Нея обвиниха!


     А обичаното миМиче си смени името и послуша Свраката да емигрират в ГораДалечЩастлива, и казват че разказва понякога на ОблачеЛеБяло, ама не за себе си… само за Патките!
---------------------------------------
  
  Е....
   Знам, че тъжно Ви се стори,
   на Разказвач се аз престорих,
   и след ПоследнИстория МалоВразУмна,
   без новОприказки тоз" новоКрай ми хрумна...:

     Може пък да е прозаВидяло
     наш‘то ОблачеЛеБяло.

     ВиднОслушало е и си мълчало,
     ам‘ пак нещо е разбрало!

     А То не мъдРазказа много,
     не нужно туй‘, ей Богу!

-        Бабите ни - каза то,
         не простоСъвети дават,
         а животоМъдро поучават.
         Щом лакомОмразно МъдроЛюбите предаваш,
         туй е ясно че ще страдаш.
         С ЗаедНоПриятел по-щастлив се става,
         питай и ПървоСеДава!

     Тази МръсноСловна ИстиНоСказка
     и от телевизора ни даже стряска!
     И тъжНоМисли сълзи ще избърша,
     И крайНоЩастно ще си я завърша:

ЧервеноШапчица ОбичноНиедна,
Главногерой бе в ПриказкоПоследна.
И там в ГораДалечЩастлива още,
С ТъжноРидай споделя свойте нощи.

Но ГораЩастлива си е още там.
А ЗлочестоЛюбите но с МалкоСрам,
ДоброСъветник искат да им стана,
Със МъдроТърси на СъветПоляна.

ДетеМечтай ще се престоря МайКОмай,
Ще СпомнйоВърна Им го ПриказкоБезкрай.
ДобреРазказко знае всички роли!
ДоброСрам е тук‘ и СамоПомоли!


И ОблачеЛеБялоСмихно Им повярва
ВълшебноПриказно и вярно заразКазва.
Първо то ТъжноРидай разкаЗарадва
и ЧервеноШапчица разбра че трябва!

ВърНачално да отиде тя на Нива,
Питка да замеси ТъйЩастлива.
Шапка да си слага се научи.
После знаем си какво се случи!

Приказката тръгна си на слука
И децата взеха си поука!
И след края не се разделиха!
Пяха, пиха и се веселиха!

Е, и аз повеселих се малко
покани ме там БлагоНравко.
Смъмри че добре не се държали!
Ами приказни са си... За т"ва ли?

***  

     Е и този вариант от YouTube може да им пуснете на децата, ама аз не препоръчвам…
     Предлагам Ви на Недялко Йорданов да му простим, както и да преразкаже таз‘ ПриказкоЧудесна, че да стане на песничка лесна!.
     Ама ми е жал и за Вълка и за Ловеца, миличките! Защото и аз съм се Увълчил, ама ми се иска да я поканя на разходка, даже и без шапка. Нали си я ‘бичкам!
     Ама или Ловеца ша ма гръмне,  или Аз шъ го лапна и пак в Пандиза, по наш‘те закони. :-)






Гласувай:
3



1. milady - мон дьо, само такъв плетопелтек..
19.07.2017 14:28
липсваше у блогу..
ти, май не си мъШ.
а онуй на дъШд...
айде, ко ти беше..имету..
извади ..го тукЪ..
цитирай
2. lexparsy - липсваше у блогу. . ти, май не си мъШ. ...
19.07.2017 14:42
milady написа:
липсваше у блогу..
ти, май не си мъШ.
а онуй на дъШд...
айде, ко ти беше..имету..
извади ..го тукЪ..


Аз не липсвам му на блогу
Липсва му на него – Богу...

А пък туй дали съм Мъж…?
Да не кажа ти го Дръж…

А мен и Дъжд да завали
Тебе няма да те натори…

Името си ми е Мое
Простотията ти Твоя

Искаш да ти ГО покажа
мога и да ти ГО разкажа...
Не казвай мисли с рима кратка,
иначе си си ЧервеноШапка!
А искаш ли да кажеш кратко
Мечтай си думите ги малко

***
а на всички, които коментират толкова МъдроПлитко,
ще се престоря на Доктор Фройд да кажа
Ми май на всички, дето им липсва сексуално удовлетворение го търсят в Ментална Мастурбация ТъйКратка :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1364754
Постинги: 484
Коментари: 4222
Гласове: 7375