Прочетен: 4052 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2017 00:05
Аз лично съм от „споделящите мисли“, но се замислям и се старая да разбера как би трябвало да изглежда Поезията, за да се слуша и звучи красиво… а не да е просто Абстрактен разказ.
Когато не сме в кондиция да споделим мислите си в размер, ритъм и рима често се получава това, което наричаме Бял Стих. Та това е темата.
Длъжни сме да проверим каква е дефиницията, а в Уикипедия пише доста лаконично (моля прочетете за да не цитирам).
Стандартния стих с който сме свикнали има размер (измерва се в броя срички на строфа), но и ритъм, т.е. силно време като в музиката. А римата си се подразбира за да бъде напев… Всъщност стиха според мене трябва да го приемем като изпят с музика.
Разбира се има и много други стилове като Белия Стих, а от източните ние май познаваме само хайку.
Важат ли някакви правила за Белия Стих?
Много добри поети са писали и пишат с Бели Стихове, но не мисля че това просто е прозаичен разказвателен стил. Белите стихове също трябва да имат ритъм а може дори и скрита или явна рима…
Осмелявам се да вметна че те са като нашата „неравноделна“ народна музика, която звучи красиво. А мислите ли че няма Ритъм? И трудно се записва не само заради ритъма, но и защото не се състои само от темперирани във времето тонове, както ги учим по западната музикална школа. А за ужас на писача певеца може да я изпее различно и пак е същата!
Май същото е с белия стих…
В този блог чета много хубави стихове, написани с чувство и душевен изказ достоен да бъде споделен. Но като го зачетем пак често виждаме че това не е стандартен стих, защото някъде се губи размера и ритъма, а и римата… Но дали е и Бял стих след като е подреден в стандартни строфи?
Ето един пример, дето размера се променя през два стиха, а римата (напева) е повтарящи се фрази:
Най те обичам
когато далеч’ си от мене,
и чакам,
най те обичам.
Когато си близо до мене
и искам те,
най те обичам.
Най ми е тъжно,
когато ме искаш,
а си далече,
най ми е тъжно.
Когато си близо до мене
и чакаш ме,
най ми е тъжно.
Според мене много автори, дали от несериозно отношение или от мързел, не са го преспали стиха па да вземет да си го подредят… Ами понякога не е много сложно, ако разместиш малко думите или подбереш други правилни като се запази посланието.
С Белия стих на пръв поглед е по-просто, но и там има ритъм и напев…
Ще си позволя да дам пример с нещо кратко от мой‘та „тетрадка“ просто защото си го коригирах вчера.
Бях го написал така:
В ритъма
на своите крачки
ще се върна
по снега си.
Ще запазя красотата
на зимата си.
Ще се върна там,
където, крачките ни,
Наши са.
но го промених:
В ритъма
на своите крачки
ще се върна
по снега си.
Ще запазя красота
от зимата,
но връщам се пак там,
"дет крачките са Наши.
Примерно… :-) май пак не е ‘тва, ама ще го потърся като си върна спомена и чувството...
Аз лично познавам не само писатели, но и поети, които преди да издадат стихосбирка дават на приятели поети да ги редактират ако трябва… защото сами не могат да си пипнат произведенията.
Моля коментирайте и споделете и мнения и стихове за пример.
А ако имате някакви дефиници, моля споделете и източника им.
-----
Твоят стих – в бял ямб:
Със свои стъпки и във ритъм
ще се завърна по снега.
Ще нося красота от зимата –
по нашите места.
----
Най-добронамерено: Елица
Но аз си мисля че съм чел Бели стихове на добри поети, в които няма размер, или се променя без правила между няколко строфи.
Ще трябва да потърся...
Извини ме... не разбрах размера на твоя пример... (9:8:10:6) ?
"СВОБОДНИЯТ СТИХ" Владимир Минев
http://liternet/publish5/vminev/stih.htm
Cтъpшeл Cтъpжeл - "Белият стих като убежище за некадърници"
http://clubs.dir/showflat.php?Board=poetry&Number=1937901158&page=&view=&sb=&part=all&vc=1
Май наистина има голямо "съвременно културно" объркване и недефинираност по темата...
И ти си го чела ама не сподели.
Май тук е място само за нападки и недомлъвки... Самотно
Отдели 2 дни от времето си и се начети в търсачката на Гугъл, след като толкова те е засърбяло за белия стих.
Имам си любими поети тук, не са от първа стр., но със стил и собствен почерк:
http://krassko.blog/
http://zemela.blog/
http://timudjin.blog/
http://cinderellathespy.blog/
Имам и такива, които чета, за да видя до къде може да стигне човек като ниво на ужасна поезия. Тях ще ги спестя. Ако останеш по-дълго тук сам ще ги откриеш.:)
Белият стих не ми е от любимите, но то си личи.:)
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна