Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2019 20:35 - СИМФОНИИТЕ НА БЕТХОВЕН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 1213 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 15.09.2019 20:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

СИМФОННИТЕ НА БЕТХОВЕН – ОБЛИГАТНА ЧАСТ ОТ

 ДУХОВНИЯ  ЖИВОТ  НА  ВСЕКИ  КУЛТУРЕН  ЧОВЕК

 
                image

    Встъпление:

    Този постинг е написан да звучи BUFFA, но е от типа SERIA

 

    Своите симфонии Бетховен твори през всичките характерни за него периоди на живота и творчеството си, които според мен са четири. Симфониите му заемат важен дял в творчеството му, защото във всяка своя творба, дори и камерна, той мисли симфонично. Неистина е твърдението на съветските музиколози следвайки указанието на Музикиалния отдел в НКВД, че симфониите на Бетховен са най-важната част от неговото творчество и са най-великите от сътвореното в този жанр въобще. Това е заблуда, за съжаление възприета като истина от мнозина от обичащите музиката, но недообразовани в нея.

     Бетховен завършва ерата на класическата симфония, загатвайки за новата епоха в музиката, която идва, романтизма. Всяко поколение след него има композитори, създали симфониите на тяхното време, ще цитирам само двама – Брамс и Шостакович, мисълта е на Шуман. А преди Бетховен има също много велики симфонии. Противоестествено и просташко е да се сравняват творби на такова високо ниво. Бетховен е многолик, с разум-вселена.  Създаденото от него в музиката е много значително във всяка сфера от нея, в соят той е творил. Цитирам многобройните му камерни творби за клавир и за почти всички съществуващи камерни ансамбли, операта му Фиделио, религиозната му творба Миса Солемнис.

    Подобно на всички други велики композитори с напредването на годините Бетховен натрупва опит и творбите му стават  все по-сложни и съвършенни като все по-голямо внимание той отдава на полифонията. Тяхната художествена стойност обаче въпреки трудностите, които Бетховен преживява, цитирам само глухотата му, не намалява. Привеждам за пример последните му камерни творби, които той твори, защото вече няма сили да напише нова симфония, макар да има „скици” за нова, Десета симфония. Бетховен записва музикалните си теми, към които ще се върне когато започне да работи върху съответното произведение в свой дневник, скицник. В този – последен! – период от живота си той създава фуга за струнен квартет, както и една много сложна фуга за пиано, явяващаф се финал на сонатата му, наречена Хамерклавир. Бяхме близки с проф. Божидар Абрашев, който след изпълнение на творба от Бетховен, която слушаше винаги с максимално напрежение, казваше:

-         Много е велик!

За проявяващите по-голям интерес към живота и

творчеството на Бетховен  прилагм линк на мой постинг, върху който доста се постарах:

 

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2014/04/29/chetirite-tvorcheski-perioda-v-jivota-na-bethoven.1260955

 

    Симфониите на Бетховен са много характерни за творческия му период, в които те са създадени така, както струнните му квартети са характерни за върховите или напрегнати периоди от живота му, когато той има житейски или духовни проблеми или се чувства особено силен и вдъхновен, за да напише този тип камерна творба - най-трудната от всички. Цитирам квартета „Сериозо” когато става ясно, че брак с Тереза Малфати няма да има, квартета с Благодарствената песен на оздравявящия, когато той преодолява сеиозно заболяване.

    Първата си симфония Бегховен пише на 30 годишна възраст през 1800 г, тя е издадена с опус 21. Симфонията е в светлата тоналност  до мажор и наподобява много на симфониите на Хайдн на първо място, но и на тези на Моцарт. Симфонията започва бавно встъпление както всички симфонии на Хайдн. Възприемам я като поглед на млад човек от прозореца на дома си към света, в който той се е подготвил да се втурне като Хомонокулос, решен да счупи епруветката си, в която е затворен, за да живее свободно в океана. Прекрасно произведение на млад човек, отразил в него света както го вижда през очите на младостта си.

    Веднага след тази симзфония Бетховен започва работа над Втората си симфонния. Тя е в тържествената тонналност ре мажор, а мислите на композитора са доста по-различни. Личи и натрупаният опит след Първата му симфония. Тази симфония аз възприемам като един от ликовете на композитора - доста сериозен, дори намръщен, със заявка да отрази в нея живота от към друга негова срана чрез изкуството си. Прозвучи ли ми тази симфония веднага пред погледа ми се появава точно определен негов портрет, един от най-строгите. И в тази симфонияя обаче има бавна встъпитлена част подобно на симфониите на Хайдн.

   След тези две симфонии Бетховен си почива малко от този жанр, но вдъхновен от Наполеон, в чиито идеи той се е заблуждавал – изказвам лично мнение, хората на изкуството са съвсем леки за заблуждаване! -  започва да пише една от най-великите творби в живота  си, Третата симфония. Симфонията има опус  55 и излиза през 1804 г. Тя започва с героично начало, в което има стълкновение, чува се дисонираща валдхорна, която още повече усилва напрежението. Следва траурен марш, чрез който се изпраща старото време ведно с недостатъците му. Във финала с мощ идва новото време според композитора, това, което от Франция идва с Наполеон. Препускат коне, има движение на хора, такава могъща музикална картина се среща много рядко. Истината обече става ясна и за Бетховен,  Наполеон се провъзгласява за император. Затова Бетховен се отказва от посвещението на  симфонията на Наполеон и я нарича Героична. В някаква степен обаче симфонията е и програмна.

   Към тази симфония искам да изкажа лично мнение:

   Ако я нямаше Симфонията на Моцарт № 39 с дисониращия щрайх и в същата тоналност,  нямаше да я има и тази симфония или поне щеше да бъде доста различна. Големите творци се учат един от друг.

   Четвъртата симфония на Бетховен  е била почивка след огромното напреженение при работата над Третата.  Тя излиза две години след Третата под опус 60 и е в светлата тонналност си бемол мажор. Красотата на мислите на Бетховен присъства във всяка нейна част. Започва с Ларго както симфониите на Хайдн. Това бе първата симфония на Бетховен, която като дете чух по радиото и ми направи такова силно впечатенние,че се зачетох в излизащия тогава в/к Радиопреглед, видях кога ще изпълняват и други негови симфонии и така чух всичките. Колко съм разбирал от музика тогава е друг въпрос, но симфониите на Бетховен останаха в сърцето ми, макар да предпчоитам камерните му творби. Когато изпълняват тази симфония пред очите ми се връща образът на радиото и къде стоеше то върху един бюфет. А това бе преди почти 70 години. Такова силно впечатление върху мен оставя музиката.

    Петата симфония също е много напрегната, такава е и тоналността й, до минор. Симфонията има опус 67 и излиза през 1808 г.  Бетховен вече има трудности със слуха и други проблеми. Обяснявяйки как да бъде  изпълнявана симфонията му, той казва на оркестрантите за първата тема, че така съдбата чука на вратата.

    Шестата имфония на Бетховен е програмна, наречена е Пасторална /Селска/. Тя излиза в същата година, когато е издадена и Петата, но е съвсем различна, тоналността й е светла, фа мажор.  В нея има селски картини, към които чувствителен към природата човек като мен е особено възприемчив. Хората работят, идва дъжд, буря, после слънце, пеене на птици, танци, благодарност към Бог за днешния ден. Има доста пасторални симфонии и произведения от други композитори, но тази според мен е най-великата.

   А сега втори шедьовър в този жанр, велик като Третата симфония, Седмата. Тя е в тоналност ла минор, има опус 92, а Бетховен е в период на голяма криза, засягаща и творчеството му. Бетховен не може да осъществява контакти с хората, защото вече е съвсем глух, „слуша” музика само ако разглежда партитурата й. Тази велика негова творба, една от най-великите му въобще, е изключение за периода на кризата, която той изживява по това време. В симфонията има едно трагично Анданте. Тя завършва с апотеоз от танци, който оценява дори Вагнер, считащ себе се за най-първия от всички композитори на света. Тази симфония и Третата са две от лицата на Майстора, съвсем различни, пред които ще се дивят хората по земята докато Путин не ги тресне с могъщите си ракети в името на мира и не ги избие до крак - чак тогава ще престанат да се изпълняват тези две велики произведения, съхранявани в сърцата на хората, каквито са за мен. Чувайки част от тези симфонии аз оставям всичко, ако това е възможно, заставам прав и така ги изслушвам до края. Ако изпълнението не е достатъчно добро, на помощ идва вътрешният ми слух. Двата акорда от първата част на Третата са ми достатъчни, светът до края на симфонията, когато препускат конете, подобно на Финала от Първата фсимфония на Брамс, за мен да замре. Има и още една причина така да резонира Третата симфония в мен - аз се чувствам настроен в тоналност ми-бемол мажор и тя резонира в мен ако бъде изпълнявано произведение в такава тоналност.

      Осмата симфония е с две първи сериозни части и две кратки, като да се довърши симфонията. По това време се появява метрономът на Мелцел и Бетховен му отдава заслуженото – в една от темите метроном отброява ритъма. И Хайдн има подобна симфония, наречена „Часовникът”. Предполагам, че и тази симфония, подобно на Четвърта и Шеста е писана за да си почине Бетховен от голямото напрежение при работата над предшестващите.

    Минават 12 години, Бетховен не пише сифонии, но споменава на някоко пъти в разговорните си тетрадки:

-         Ние трябва да имаме симфония в ре минор!

   Замисълът му е много отдавна, още от Фантазията му за пиано, хор и оркестър, където се явява темата в Одата на радостта от финала на Деветата. Бетховен създава нова велика творба, различна от предидущите. В Четвъратат част той включва хор с вокален квартет, където тези солисти трябва да изпеят  партии, по трудност надвишаващи тези в оперите.  Тази симфония, както и Петата са най-популярните симфонии на Бетховен.

    Така завъършва пътя си като симфониик и Шостакович, който в своите 13-а и 14-а симфонии ползва текст и хор с различни солисти. Истинският творец търси, защото в изкуството винаги има още, а до върха му никой не е достигал. Може би само президентът ни в усилията да служи на Бащицата, който го турнах на този пост.

 

    Прилагам линкове със симфониите на Бетховен.

 

1.     https://www.youtube.com/watch?v=pKRb9pCaB70

2.     https://www.youtube.com/watch?v=3MGXpakCu9I

3.     https://www.youtube.com/watch?v=BgIjGSPmk7I

4.     https://www.youtube.com/watch?v=uliun1CMR8s

5.     https://www.youtube.com/watch?v=S5EkOpYEx0w

6.     https://www.youtube.com/watch?v=t2VY33VXnrQ

7.     https://www.youtube.com/watch?v=UYSooMonRv8

8.     https://www.youtube.com/watch?v=dV1zTM2P_LE

9.     https://www.youtube.com/watch?v=87AGRbiq7Qw

  

   Ще допълня и още нещо:

   По времето на Сталин как да се тълкуват комунистическими способами музикалните произведения, какво да се мисли за композиторите им,  е било спускано от Музикалния отдел на НКВД. В него са работели музиканти, всичките вписани в шесттомната БМЭ като велики. А те са били офицери от НКВД. Писачите на учебници по музика са се съобразявали с дадените им насоки - някои музиколози съвестно, както сега президентът ни изпълнявайки указанията на Путин и се разсдмърдява след всеки глсуван в парламента закон, други музиколози  пък съзнателно са писали глупости само и само да има нещо писано за великите творци, за да чуят изучаващите музика, че тези творци ги е имало. Давам пример с Бах, за когото енкаведемузиколозите твърдят, че твори за народа и творбите му са против Господа. За тази цел срещу него бива противопоставян Хендел, което е обидно и просташко спрямо двамата творци. Изкривен е и образът на Бетховен – директно се пише, че той е създал най-великите симфонии на света, че операта му Фиделио е по-велика от всичките опери на Моцарт, взети заедно и други простакисимуско-симпилицитаснически простащини. С Бетховен се свързва и сифилитикът Ленин, който като слушал Сонатата му Апасионата и се размишлявал какви велики творби творили хората. Аз съм виждал и картина на тази тема, аз така не мога да слушам сонатата, по ленинским. Изучаващите музика облигатно са учели тези простотии, нямащи нищо общо с истината и са били изпитвани върху тях от длъжните да проституират на тази тема преподаватели. По тези учебници-ментета, които ги има до днес са учели нашите студенти в Москва и у нас и възприелите тези „истини” за музиката и великите музиканти вместо в мислещи музиканти, които да свързват музикалното изкуство с живота са били превърнати в музиканти-ментета. Завръщани от Голямата страна в България те са били тургани на отговорни постове в музиката – много от тях още неумряли заемат тези си постове,  ако са били разработени за сотрудники на НКВД, след това КГБ. Най-първият музикант-менте в света сега е олигархът Валерий Гергиев, музикант колкото полк. Гундяев е вярвящ. Аз, като като присъстващ в тези среди почти 50 години съм запознат с тези проблеми и съм поставял на място музиканти-ментета с титли, получени по времето на  соца, защото те не предполагат, че хора извън музиката могат да са запознати задълбочено с нея, както и с това, което политмафиоти случват около нея.

   В тази връзка ще посоча два от най-вредните трудове, писани за музиката. Единият е за Бетховен, на Арнолд Альшванг и вторият е за /по точно е да кажа против!/ Бах на Георгий Хубов. По-голяма простащина от тия двамата нещастници само нашият президент би могъл да напише, ако  го бяха назначили не за президент, а за пишещ музиколог. В името на истината обаче,  приложенията към тези две книги с творбите на автора са верни и изчерпателни, само за това могат да се ползват.

    Тоова мое писание, не влизащо съвсем в стандарта посвещавам на един мой критик от блога, който ме обвинава, че като блогър съм обладан от грозна простащина. Той ползва съветската  дума грозить, с която преводът на български означава, че съм обладан от страшна /агресивна?/ простащина. Той не е лош човек, но си е виновен сам – при наличието на толкоз красиви българки, оти му е било потребно да си взема за жена укрорускиня. Вместо да ме нарича така, по-добре е да напише постинг със заглавие:

 

              ЦЯЛ  ЖИВОТ  ПОД  ЕДНА  ЗАВИВКА

    С  УКРОБАНДЕРОФАШИСТКА  МАЙДАНИСТКА  

 

   Дано да отвори блога ми този промит+вбетонен мозък и да прослуша симфониите на Бетховен. Ако разбере музиката им и посланията, закодирани в нея, би могъл да се размисли, да преоцени раздаваните от него акъли и диагнози, което означава да си даде вярна самооценка и да осъзнае, че промитият мозък и вбетонената глава прави притежателите на такиви части на оргатнизЪма им за кашмер пред нормалните хора.

     Двете най-велики симфонии – 3-а и 7-а на Бетховен ще приложа в отделен линк. Препоръчвам преди прослушването на Деветата запознаване с Фантазията на Бетховен  за пиано, хор и оркестър.

    Любимият ми дириент на симфониите на Бетховен е Клаудио Абадо, но с това не твърдя, че той е най-великият им интерпретатор. Неговата трактовка ми е най-близка, аз така ги чувствам.

    Приятно запознаване с тези велики творби.

    Следва още един постинг за Бетховен.

    А когато започна да описвам симфониите на Хайдн ще ми е доста по-трудно, защото те са 104.

  

 

   

   









Гласувай:
6



1. barin - Здравей, Коста. По принцип се шири ...
16.09.2019 05:56
Здравей, Коста. По принцип се шири мнението, че нечетните симфонии на Бетовен са по-сполучливи. Аз харесвам класическа музика, но не съм слушал всички. Лично на мен 5-та, 7-ма и 9-та ми харесаха най-много от тези, които съм слушал. Сред класиците Бетовен го потавят най-високо, преди Хайдн и Моцарт.
Поздрави!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Неправилно е да се степенуват като достижения симфониите
16.09.2019 09:50
barin написа:
Здравей, Коста. По принцип се шири мнението, че нечетните симфонии на Бетовен са по-сполучливи. Аз харесвам класическа музика, но не съм слушал всички. Лично на мен 5-та, 7-ма и 9-та ми харесаха най-много от тези, които съм слушал. Сред класиците Бетовен го потавят най-високо, преди Хайдн и Моцарт.
Поздрави!


на класииците. Таткото на този вид творби е Хайдн, Моцарт го надминава, умира, Хайдн се учи от Моцарт и достига върха на тези свои творби при гостуването си в Лондон с неговите 12 Лондонски симфонии. Бегховен започва от достигнатите от тези двама предшестващи го класици. Има друга причина обичащите музиката да предпочиитат произведенията на Бетховен пред тези на двамата предществащи го класици, това е сложна тема, с която са наясно профеесионалните музиканти, но добавям: Не всичките!!!. Но има и нещо още по-неприятно - считат се някои симфонии за най-добрите без да се познават доста произведения от този жанр.
Симфониите на Брамс са още по-сложни от тези на Бетховен. Ге отразяват неговото време, втората половиина на ХІХ век. Първата симфония на Брамс е един жалон за следващото поколение симфоници в какво направление да работя През ХХ век се появява нов композитор на симфонии, Шостакович, те пък относими към неговото време, за съжаление ужасно. Чрез симфоните си той се явяваа жив барометър на своето време. Но за да се знае това, трябва сериоззно занимание с трорчеството му.
Обичащите музиката за да разбират какво слушат трябва да са образовани в нея. Това е така важно, каакто изучаващите музика да научат 30-те Инвенции и симфонии на Бах,. Непоознаването на една от тези творби е все еедно да не познаваш една от 30-те букви на азбуката. Това е труден процес, върху който се работи с години. Има ли напредък по този процес личи по факта, когато едно и също произведение не е слушано с години и след това бъде прослушано, въъздйствието върху слушателя променено ли е.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12149385
Постинги: 4532
Коментари: 10746
Гласове: 18291
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031