Имаше време,когато скандирахме- Времето е наше...,но вече е време
да допълним - Но ние не сме в него.Пътувахме нагоре по някакви измерения.
Стигнахме края и туп се върнахме в изходната точка.Но стана нещо,
което беше непредсказуемо. Земята зае друга позиция.И ние вместо нагоре
започнахме да дълбаем низините.За успокоение на търсещите
изява под покрова на астролози,които предричат
ужасии - земята пак се движи,но гледа да запази
положение и функция във вселената,а не е като нас  да се
доказва.Ще усещаме реакции,но на кой колкото е
определено.А ние сме малко в ляво от средата на млечния път.
Има много изменения,които предстоят, за които са се наострили
заобикалящите ни млечнопланетяни- звездички. Ако имаме
късмет да не са точни и луната да ни пази. Тя се обръща
към земята с лице / извитата част/, а с гърба /издадената част/ ,като
поема удара от приближаващата опасност / метеорити/. Бог да ни пази.