Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2019 10:11 - С цвете снимка замъглена...
Автор: lexparsy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1552 Коментари: 8 Гласове:
17

Последна промяна: 26.03.2019 17:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
На Слънце споделени мисли,
самотни зимно побеляват...
Но пролетно и в замъглен си смисъл,
цветно ни се проявяват.

Зимно как сме се изказвали?
Дали на пролет е по-лесно?
Но само мисълта „Какво ни...?“,
отрази ме слънчево и цветно.

image

-------
   Тази сутрин не пожелах да си спомням сънища, а поисках да се зарадвам на Слънцето пролетно изгряло... и отвръщайки поглед от него се взрях в стената, където то ме „снимаше“ на фона на цветето на прозореца ми...
   Снимачката на ГСМ-то ми си беше изгубила фокуса, и аз си спомних колко ли грешни думи съм споделил през зимата си някои приятели, които трябва да преосмисля на фона на сниманото от слънцето цъфнало пролетно цвете на прозореца ми. И се запитах... Колко ли недоизказани в зимните ни мъгли въпроси, и колко грешни и замъглени отговори терзаят ума ни? И дали сме готови да посрещнем на чисто красотата на пролетта си?

    Като се замислих и за поведението на телефона ми, че и на компютъра, пак се замислих за  размисли ми преди дни и за разликата между естествения ни въглерод и силиконовия на устройствата ни, кристализиран да чете и внушава нам все повече вградени в битуваното ни съмислие, по нечия воля примирено ни... Нашата е по силна, а Пролетта я захранва с несъизмерими вдъхновения...
... които не трябва да раздаваме на чужди ветрове разпиляващи ни, и черпещи поезия от смартфнона, или от телевизора бълващ агресия и депреси и с аромата на есенните си гнили листа, или вдъхновени от копнежите на птиците си, в клетки зимни приютили, и чакащи да им попеят...

   Привет от пролетното ми утро и с послание от слънцето ми... Снимайте се споделено, не с фотоапарати, а с неизтриваеми снимки на въображението, уловило всеки миг на пролетното слънце... кадъра може да трае миг от мигване и пак да го изпуснете... или птица вдъхновение да е кацнала на рамото ви „случайно“, а да не я изслушате...
Запролетете  се :-)








Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Ех, този пусти смисъл...
24.03.2019 11:27
Има да го гоним из полето житейско, като пухче откъснало се от глухарче и подето от немилостив вятър. А ти отново си написал нещо запомнящо се, Лекс!
цитирай
2. lexparsy - Благодаря, че пак разбра кадър спрял от „смисъл“ Младен :-)
24.03.2019 11:47
missana написа:
Ех, този пусти смисъл...
Има да го гоним из полето житейско, като пухче откъснало се от глухарче и подето от немилостив вятър. А ти отново си написал нещо запомнящо се, Лекс!

Контекста само искам да припомня... че това което „гоним из полето житейско, като пухче откъснало се от глухарче“... винаги е било толкова близо до нас... че не го забелязваме даже...
Снимайте се... не за „селфи“ на Муцунките ви възрадвано изгубили Себе си... а за Паметта на Слънцето Ви споделено в този пролетен Миг...
Хванахте ли го в „смисъла Му“... или отлетя... ???

цитирай
3. vesever - Е, аз се запролетих, даже сготвих ...
24.03.2019 20:37
Е, аз се запролетих, даже сготвих Пролет ))))
Пролетно да ти е, и слънчево, Лекси!
цитирай
4. lexparsy - Как я сготви тази твоя пролет бе Веси? :-)
24.03.2019 22:57
vesever написа:
Е, аз се запролетих, даже сготвих Пролет ))))
Пролетно да ти е, и слънчево, Лекси!

Поне една замъглена снимка да беше показала че да те имитираме... но си знам че ще да е вкусно :-)))
цитирай
5. emelika - Открадни го!
25.03.2019 20:27
Така ми казваше моят уникален учител по рисуване. Крадяхме - образи, пейзажи, приумици, усещане, мигове.... Тогава ги крадях върху белия лист. Научих се да ги крада в себе си. Разглеждам си ги, когато ми е нужно и мислено ги преправям или дорисувам. Не е чак толкова лошо да си крадец, крадец на мигове
цитирай
6. lexparsy - И аз съм фен на „краденето“ Емелика
25.03.2019 21:52
emelika написа:
Открадни го!
Така ми казваше моят уникален учител по рисуване. Крадяхме - образи, пейзажи, приумици, усещане, мигове.... Тогава ги крадях върху белия лист. Научих се да ги крада в себе си. Разглеждам си ги, когато ми е нужно и мислено ги преправям или дорисувам. Не е чак толкова лошо да си крадец, крадец на мигове

Всички имаме вродена дарба "да си краднем“ вдъхновения, и особено от въображението на светлината, особено от пролетните и рисунки...
Но не на всеки, както и на мене Съдбата е дала за професия художник... нейна си работа:-)))

Но само да споделя, че средната ми щерка е в рисувателно училище, а там не само че не могат да я научат да „краде“, но и я принуждават да твори тривиално в някакви канони... Много протестирам! Сериозно ти казвам.... аз като си говоря с нея разбирам че не ги учат даже неща от обща култура в изкуството да рисуваш...
Това е работа на душата и вдъхновенията и... тогава само си гледаш ръцете к‘ви ги вършат :-))))
цитирай
7. mihala - Здравей,
26.03.2019 10:52
и благодаря.Посланието ми хареса.Да се фотиме без мисъл да изглеждаме, а каквито сме опърпани и свежи на утринното слънце. Успешни снимки.
цитирай
8. lexparsy - И аз благодаря за разбирането на спонтанността ми :-)
26.03.2019 11:51
mihala написа:
Здравей, и благодаря.Посланието ми хареса.Да се фотиме без мисъл да изглеждаме, а каквито сме опърпани и свежи на утринното слънце. Успешни снимки.

Усещаме как сме привикнали да търсим себеосъзнаването и красотата само в нейните наложени ни от някой шаблони. А когато се огледаме само, виждаме толкова реалистични „снимки“ за истинската същност на света ни, тъй често грозен... Но също и невероятна красота винаги надделяваща, както става всяка пролет :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1365402
Постинги: 484
Коментари: 4222
Гласове: 7375