Постинг
10.03.2019 11:44 -
Още за Жената, „Belly Dance“, тайната на Съкровището и още нещо...
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4279 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 10.03.2019 14:20
Прочетен: 4279 Коментари: 8 Гласове:
15
Последна промяна: 10.03.2019 14:20
Цитат от книга, която четох преди сън за сънуване:-)
-------
- Сарасвати означава „богата на вода”, но също така означава „даваща съществуване” и „свисше знание”. Смята се, че Сарасвати е богиня, която заедно с лечителя Ашвин е помогнала и е върнала силите на Индра. Има спор богиня на коя река е Сарасвати. Някои хора смятат, че нейната река е Харакайти, намираща се в планините, а други, че река Инд има две имена, едното е Инд, с което всички я знаят, а другото е тайното и свещено име, което е Сарасвати.
От жената разбрах, че богинята, на която тя се нарече, е изобразявана седнала върху бял лебед, Докато говорехме с нея, видях, че други жени бяха влезли и танцуваха. Техният танц ми направи силно впечатление. Музиката беше протяжна и бавна. Жените този път бяха облечени с по-плътни шалвари, много подобни на тези, с които бяхме облечени ние. На главите си имаха високи шапки, подобни на тази, с която беше раджата допреди малко. Разбира се, те не бяха от злато и сигурно не бяха толкова тежки.
Наблюдавах танца им. Жените правеха странни движения с ръцете си. Те променяха положенията на пръстите си, „чупеха ги” странно, все едно някой друг ги държеше в ръката си и ги кълчеше. Наблюдавах ги и си припомних, че такива знаци бях виждал да се изпълняват от индуистките богове и от будистките светци. Тези знаци се наричаха мудри. Гледах танца им, това по скоро беше пантомима, която разказваше някаква история. Този танц беше много по-различен от еротичния танц, който жените бяха танцували преди малко.
Докато наблюдавах танца, Сарасвати прекара нежната си ръка по гърба и рамото ми. Отново настръхнах. Жената хвана мускулите на врата ми и бавно започна да ги размачква. Доспа ми се, но не знаех как да се оттегля. Мъжете допреди малко бяха унесени, но сега като че ли се раздвижиха.
Накарах Цита да ми превежда това, което двамата мъже - раджата и ковачът, си говорят. От техния разговор разбрах, че из цяла Индия се разнесла легенда, че в някакъв манастир близо до столицата, Чандрагупта II бил скрил най-голямото съкровище на света. Това накарало хиляди крадци и разбойници да бродят около манастира на Митра и да се опитват да открият и откраднат това съкровище.
- Само ние двамата с теб знаем къде е съкровището! - доволен каза Кумарагупта.
- Аз, защото баща ми ми завеща да го пазя, и ти, защото точно ти си го поставил там.
Слушах с интерес не защото имах нужда от съкровище, а бях наострил уши с онова детско любопитство, с което децата слушат приказки и с въображението си участват в тях и ги дорисувах.
Кашияпа се премести по-близо до мен. От одеве той не се докосваше до нито една жена и като че ли не ги забелязваше. По-късно щях да разбера, че сутът е аскет и спазва пълно въздържание.
- За какво става въпрос? - попитах го аз.
- ... Само двама човека в света знаят къде е скрито съкровището, това са Ковендра, който го е скрил заедно с Чандрагупта II, и Кумарахупта, на когото баща му на смъртния си одър му казал къде е съкровището. Точно заради тази тайна Ковендра вече толкова време е в затвора.
- Нима е възможно?- възкликнах аз. - Но това означава, че той наистина не е извършил нищо, за да бъде в затвора и е невинен.
- Нали и ние ви казахме същото.
...
-------
И като се събудих, се досетих че винаги съм знаел къде е Съкровището... На най-тайното място, но винаги откриваемо – В нас самите. И тогава може да го разпознаем и в мириадите красиви неща около нас. Само трябва да се протегнем и да го вземем... Може и Жена да е:-)))
-------
- Сарасвати означава „богата на вода”, но също така означава „даваща съществуване” и „свисше знание”. Смята се, че Сарасвати е богиня, която заедно с лечителя Ашвин е помогнала и е върнала силите на Индра. Има спор богиня на коя река е Сарасвати. Някои хора смятат, че нейната река е Харакайти, намираща се в планините, а други, че река Инд има две имена, едното е Инд, с което всички я знаят, а другото е тайното и свещено име, което е Сарасвати.
От жената разбрах, че богинята, на която тя се нарече, е изобразявана седнала върху бял лебед, Докато говорехме с нея, видях, че други жени бяха влезли и танцуваха. Техният танц ми направи силно впечатление. Музиката беше протяжна и бавна. Жените този път бяха облечени с по-плътни шалвари, много подобни на тези, с които бяхме облечени ние. На главите си имаха високи шапки, подобни на тази, с която беше раджата допреди малко. Разбира се, те не бяха от злато и сигурно не бяха толкова тежки.
Наблюдавах танца им. Жените правеха странни движения с ръцете си. Те променяха положенията на пръстите си, „чупеха ги” странно, все едно някой друг ги държеше в ръката си и ги кълчеше. Наблюдавах ги и си припомних, че такива знаци бях виждал да се изпълняват от индуистките богове и от будистките светци. Тези знаци се наричаха мудри. Гледах танца им, това по скоро беше пантомима, която разказваше някаква история. Този танц беше много по-различен от еротичния танц, който жените бяха танцували преди малко.
Докато наблюдавах танца, Сарасвати прекара нежната си ръка по гърба и рамото ми. Отново настръхнах. Жената хвана мускулите на врата ми и бавно започна да ги размачква. Доспа ми се, но не знаех как да се оттегля. Мъжете допреди малко бяха унесени, но сега като че ли се раздвижиха.
Накарах Цита да ми превежда това, което двамата мъже - раджата и ковачът, си говорят. От техния разговор разбрах, че из цяла Индия се разнесла легенда, че в някакъв манастир близо до столицата, Чандрагупта II бил скрил най-голямото съкровище на света. Това накарало хиляди крадци и разбойници да бродят около манастира на Митра и да се опитват да открият и откраднат това съкровище.
- Само ние двамата с теб знаем къде е съкровището! - доволен каза Кумарагупта.
- Аз, защото баща ми ми завеща да го пазя, и ти, защото точно ти си го поставил там.
Слушах с интерес не защото имах нужда от съкровище, а бях наострил уши с онова детско любопитство, с което децата слушат приказки и с въображението си участват в тях и ги дорисувах.
Кашияпа се премести по-близо до мен. От одеве той не се докосваше до нито една жена и като че ли не ги забелязваше. По-късно щях да разбера, че сутът е аскет и спазва пълно въздържание.
- За какво става въпрос? - попитах го аз.
- ... Само двама човека в света знаят къде е скрито съкровището, това са Ковендра, който го е скрил заедно с Чандрагупта II, и Кумарахупта, на когото баща му на смъртния си одър му казал къде е съкровището. Точно заради тази тайна Ковендра вече толкова време е в затвора.
- Нима е възможно?- възкликнах аз. - Но това означава, че той наистина не е извършил нищо, за да бъде в затвора и е невинен.
- Нали и ние ви казахме същото.
...
-------
И като се събудих, се досетих че винаги съм знаел къде е Съкровището... На най-тайното място, но винаги откриваемо – В нас самите. И тогава може да го разпознаем и в мириадите красиви неща около нас. Само трябва да се протегнем и да го вземем... Може и Жена да е:-)))
не случайно двамина знаят със сигурност къде е то. Припомняйки си, че Кашиапа е самороден или "този, който произхожда от времето", то тайното място, всъщност е най-явното, затова никой не го намира и търсят ли ,търсят...
цитирайПоздравявам те. А ако с нещо някога съм те огорчил, то моля за прошка.
цитирайemelika написа:
Щом Кашиапа е скрил съкровището на великия владетел Чандрагупта не случайно двамина знаят със сигурност къде е то. Припомняйки си, че Кашиапа е самороден или "този, който произхожда от времето", то тайното място, всъщност е най-явното, затова никой не го намира и търсят ли ,търсят...
Но аз съм спокоен, че няма кой неправилно да го оскверни Съкровището, защото за тези хора кратката пътечка към това тайно място е толкова буренясала, че и за ръка да ги водиш пак ще се спъват и падат и оплакват...
А те си предпочитат да чупят всички красиви неща по света, да не би там да е :-)))
Толкова ме радва свежото ти присъствие отново в този блог. Благословени да са посланията ти :-)
missana написа:
Красив пасаж, Лекс!
Поздравявам те. А ако с нещо някога съм те огорчил, то моля за прошка.
Поздравявам те. А ако с нещо някога съм те огорчил, то моля за прошка.
А от къде пък ти хрумна че баш ти можеш да ме огорчиш... трябва много да се постараеш брат :-))) което е толкова лесно за „поетичната дарба“ на някои радиоактивни злословци и с едно изречение даже.
Напротив, хубаво е когато се споделяме и взаимно вдъхновяваме, спонтанно, и даже със слабостите и грешките си... за които благодарната критика се подразбира заедно с прошката.
Нали е Прощена неделя. А ти беше първия ми четец в блога. Конкретно - Лекс прости неволните ми словесни прегрешения! Кой не пише, той не греши!
цитирайТърсачи на Съкровища има много, ала не всеки ги открива.
И аз смятам, че Съкровището е вътре в нас, Бог ни е дал частица от Себе си и от това по-ценно няма.
Когато хората пропиляват това Съкровище и поемат по други пътища, накрая може би ще разберат какво са изгубили. А може и да не разберат...защото не всеки разбира.
Поздрави и от мен!
цитирайИ аз смятам, че Съкровището е вътре в нас, Бог ни е дал частица от Себе си и от това по-ценно няма.
Когато хората пропиляват това Съкровище и поемат по други пътища, накрая може би ще разберат какво са изгубили. А може и да не разберат...защото не всеки разбира.
Поздрави и от мен!
7.
lexparsy -
Еййй, благодаря че ми напомни Емелика! Аз пък недосънувано бях пропуснал че е Прощена неделя :-)
10.03.2019 14:40
10.03.2019 14:40
И аз смирено моля Прошка за всички прегрешения в старанието си да бъда споделено себе си.
И благодаря и прощавам на всички, които себеподобно ме направиха малко по-добър.
Даже и на тези, които себеподобно ме накараха да изхвърля всичко грозно и пошло от себе си :-)))
цитирайИ благодаря и прощавам на всички, които себеподобно ме направиха малко по-добър.
Даже и на тези, които себеподобно ме накараха да изхвърля всичко грозно и пошло от себе си :-)))
vesever написа:
Търсачи на Съкровища има много, ала не всеки ги открива.
И аз смятам, че Съкровището е вътре в нас, Бог ни е дал частица от Себе си и от това по-ценно няма.
Когато хората пропиляват това Съкровище и поемат по други пътища, накрая може би ще разберат какво са изгубили. А може и да не разберат...защото не всеки разбира.
Поздрави и от мен!
И аз смятам, че Съкровището е вътре в нас, Бог ни е дал частица от Себе си и от това по-ценно няма.
Когато хората пропиляват това Съкровище и поемат по други пътища, накрая може би ще разберат какво са изгубили. А може и да не разберат...защото не всеки разбира.
Поздрави и от мен!
Но важно е поне да не позволяваме на разни „търсачи на съкровища“ да ни въвличат и нас в грозното си и опустошително за душите ни търсене...
Много красиви цветни съкровища да поникнат в градината ти пожелавам :-)
Търсене
За този блог
Гласове: 7375
Блогрол
1. Моля, напиши ми стих!
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна