Постинг
07.03.2019 23:09 -
Празната лодка
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4755 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2019 21:47
Прочетен: 4755 Коментари: 8 Гласове:
15
Последна промяна: 09.03.2019 21:47
Споделям една притча, с която приятел ме поздрави за първи март. Може би му е хрумнало, защото е от тези, които могат да четат мисли, и винаги знаят какво да подаряват. Мартеницата му беше червена, като себеосъзнаване, и бяла като прошка :-)
Един от най-великите учители на дзен, Линдзъ, обичал да казва: "Докато бях млад, много ми харесваше да карам лодка. Имах една малка лодка и отивах сам в езерото. Оставах там с часове.
Един ден стана така, че със затворени очи в моята лодка медитирах върху прекрасната нощ. Носена от течението, доплува една празна лодка и се удари в моята. Очите ми бяха затворени и аз си помислих: "Тук има някой с лодка и той се удари в моята лодка."
Появи се гнева. Отворих очи и се канех да кажа нещо сърдито на този човек. После разбрах, че лодката е празна. След това не можах да продължа.
Върху кого да излея гнева си? Лодката беше празна. Тя плаваше по течението и тя дойде и ме удари." Нямало какво да направи. Нямало как да пренесе гнева си върху празната лодка.
И така, Линдзъ казал: "Затворих очи. Бях разгневен - но не виждайки начин, и просто отплавах обратно заедно с гнева си. И тази празна лодка се превърна в моето Осъществяване.
Достигнах до една точка в мен в тази безмълвна нощ. Тази празна лодка стана моя гуру. И сега, ако дойде някой с лодка и ме обиди, аз се смея и казвам, че тази лодка също е празна.
Затварям очи и от Вам навътре.
-------
Един от първите ми постинги тук се казваше „ПРАЗНИТЕ ХОРА - Как да ги разпознаваме?“(Ctrl+ ) Такива хора са празни от душевност лодки, но и претъпкани с излишен умствен багаж, който постоянно иска да се блъска в нас по течението на живота ни....
Какво да направим ли? Ами просто се отдръпнете и им дайте път да си пътуват... на някъде към водопада си :-))) Но ако са настоятелно агресивни.. просто им пробийте малка дупка... товара им скоро ще ги потъне :-))))
-------
А защото Росен днес има рожден ден, и понеже професията му е да омайва и изпълва с любов и вдъхновение децата, и само с позитивно отношение и думи, с които ги учи да боравят... Аз подбрах за поздрав друга китайска притча. Защото мисля че е много напред в този път на разбиране на хората и живота. Понеже притчата няма име, аз я кръстих:
Най-краткият от дългите пътища.
Учителят Лие Дзъ разказва как започнал да се учи.
Минаха три години и аз прогоних от сърцето си мислите за истинското и неистинското, а на устата забраних да говори за полезно и за вредно. Едва тогава бях удостоен с поглед от Стария Шан.
Минаха пет години и в сърцето ми се родиха нови мисли за истинското и неистинското, устата затворих поновому за полезно и вредно. Едва тогава бях удостоен с усмивка от Стария Шан.
Минаха седем години, когато давах воля на сърцето си, аз вече не мислех нито за истинското, нито за неистинското, когато давах воля на устата си, не говорех нито за полезно, нито за вредно. Едва тогава учителят ме повика и ме накара да седна до него на рогозката.
Минаха девет години и колкото и да принуждавах сърцето си да мисли, колкото и да принуждавах устата си да говори, вече не знаех кое за мен е истинско и кое неистинско, кое е полезно и кое вредно... Не знаех кое за другите е истинско и кое неистинско, кое полезно и кое вредно. Престанах да различавам вътрешното от външното.
И тогава всичките чувства сякаш се сляха в едно: зрението се уподоби на слуха, слухът - на обонянието, обонянието - на вкуса. Мисълта се сгъсти, а тялото се освободи, костите и мускулите се споиха в едно. Престанах да усещам на какво се опира тялото, на какво стъпва кракът, за какво мисли сърцето, какво се крие в думите.
Това е всичко. Тогава именно в законите на природата не остана нищо скрито от мен.”
Един от най-великите учители на дзен, Линдзъ, обичал да казва: "Докато бях млад, много ми харесваше да карам лодка. Имах една малка лодка и отивах сам в езерото. Оставах там с часове.
Един ден стана така, че със затворени очи в моята лодка медитирах върху прекрасната нощ. Носена от течението, доплува една празна лодка и се удари в моята. Очите ми бяха затворени и аз си помислих: "Тук има някой с лодка и той се удари в моята лодка."
Появи се гнева. Отворих очи и се канех да кажа нещо сърдито на този човек. После разбрах, че лодката е празна. След това не можах да продължа.
Върху кого да излея гнева си? Лодката беше празна. Тя плаваше по течението и тя дойде и ме удари." Нямало какво да направи. Нямало как да пренесе гнева си върху празната лодка.
И така, Линдзъ казал: "Затворих очи. Бях разгневен - но не виждайки начин, и просто отплавах обратно заедно с гнева си. И тази празна лодка се превърна в моето Осъществяване.
Достигнах до една точка в мен в тази безмълвна нощ. Тази празна лодка стана моя гуру. И сега, ако дойде някой с лодка и ме обиди, аз се смея и казвам, че тази лодка също е празна.
Затварям очи и от Вам навътре.
-------
Един от първите ми постинги тук се казваше „ПРАЗНИТЕ ХОРА - Как да ги разпознаваме?“(Ctrl+ ) Такива хора са празни от душевност лодки, но и претъпкани с излишен умствен багаж, който постоянно иска да се блъска в нас по течението на живота ни....
Какво да направим ли? Ами просто се отдръпнете и им дайте път да си пътуват... на някъде към водопада си :-))) Но ако са настоятелно агресивни.. просто им пробийте малка дупка... товара им скоро ще ги потъне :-))))
-------
А защото Росен днес има рожден ден, и понеже професията му е да омайва и изпълва с любов и вдъхновение децата, и само с позитивно отношение и думи, с които ги учи да боравят... Аз подбрах за поздрав друга китайска притча. Защото мисля че е много напред в този път на разбиране на хората и живота. Понеже притчата няма име, аз я кръстих:
Най-краткият от дългите пътища.
Учителят Лие Дзъ разказва как започнал да се учи.
Минаха три години и аз прогоних от сърцето си мислите за истинското и неистинското, а на устата забраних да говори за полезно и за вредно. Едва тогава бях удостоен с поглед от Стария Шан.
Минаха пет години и в сърцето ми се родиха нови мисли за истинското и неистинското, устата затворих поновому за полезно и вредно. Едва тогава бях удостоен с усмивка от Стария Шан.
Минаха седем години, когато давах воля на сърцето си, аз вече не мислех нито за истинското, нито за неистинското, когато давах воля на устата си, не говорех нито за полезно, нито за вредно. Едва тогава учителят ме повика и ме накара да седна до него на рогозката.
Минаха девет години и колкото и да принуждавах сърцето си да мисли, колкото и да принуждавах устата си да говори, вече не знаех кое за мен е истинско и кое неистинско, кое е полезно и кое вредно... Не знаех кое за другите е истинско и кое неистинско, кое полезно и кое вредно. Престанах да различавам вътрешното от външното.
И тогава всичките чувства сякаш се сляха в едно: зрението се уподоби на слуха, слухът - на обонянието, обонянието - на вкуса. Мисълта се сгъсти, а тялото се освободи, костите и мускулите се споиха в едно. Престанах да усещам на какво се опира тялото, на какво стъпва кракът, за какво мисли сърцето, какво се крие в думите.
Това е всичко. Тогава именно в законите на природата не остана нищо скрито от мен.”
-------
А се сети още за Сидхарта, който лодкаря многократно го е пренасял по духовните му и житейските му пътища, но накрая се връща там, край Реката, за да намери в нея просветлението си.... И за това Ви поздравявам с тази песен :-)
-------
И Веси ме подсетих за една друга асоциация и пожелание...
Всички имаме много празни лодки с излишни пожелания , или с неподобаващи за споделяне товари, без лодкар в тях.
Пожелавам на всички да се освободим от вечно блъскащите се в нас самите празни лодки, за да може да пуснем по реката на живота си тези, с искрените ни пожелания за сбъдване!
Ех, пустия му дамски празник. Явно ти действа вдъхновяващо. Внимавай само да не пропуснеш да честитиш на главната Дама!
цитирайmissana написа:
Поучително разказваш, Лекс! Поздравление!
Ех, пустия му дамски празник. Явно ти действа вдъхновяващо. Внимавай само да не пропуснеш да честитиш на главната Дама!
Ех, пустия му дамски празник. Явно ти действа вдъхновяващо. Внимавай само да не пропуснеш да честитиш на главната Дама!
Аз разказвам спонтанно и жестикуларно текущите си мисли... както май не е позволено вече :-)
Поучително разказват само призваните за „мъдри‘... аз не смея :-)
Относно „дамския празник“ си мисля че само ЕманциПатките, които са си го измислили самосъжалейно си го празнуват :-)))
И не само аз мисля че жената, както и любовта не са събитие което да празнуваме, защото им се наслаждаваме целогодишно!
А „Главната Дама“ аз съм забелезал брат, че не е тази, с която други те визират сериално, нито тази, с която сте се втренчили себезнайно. Обикновено е тази, за която си запазил „Последния танц“... Помниш ли песента? :-)
Аз просто си танцувам Приятелю. Може ли :-)))
Много ми хареса притчата за празната лодка. Дай Боже да има повече такива мъдри хора.
Ама чакай да се похваля с моята лодка в реката. Е, тя е хартиена, мъничка, но огряна от слънцето и детската ми радост...
Ето я
https://www.youtube.com/watch?v=dYKdbrnH7dc
цитирайАма чакай да се похваля с моята лодка в реката. Е, тя е хартиена, мъничка, но огряна от слънцето и детската ми радост...
Ето я
https://www.youtube.com/watch?v=dYKdbrnH7dc
Чек както съм се вдъхновила, да пратя и превода си на Лодка в Реката, не помня пращала ли съм го.
https://lyricstranslate.com/en/boat-river-%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0.html
цитирайhttps://lyricstranslate.com/en/boat-river-%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0.html
къде се крие твоя гуру, докато не се прояви. Но не всеки вижда проявяването му. Всъщност Учителят е навсякъде. Пък ние учим ли ,учим - уроците недоучени...
цитирайvesever написа:
Много ми хареса притчата за празната лодка. Дай Боже да има повече такива мъдри хора.
Ама чакай да се похваля с моята лодка в реката. Е, тя е хартиена, мъничка, но огряна от слънцето и детската ми радост...
Ето я
https://www/watch?v=dYKdbrnH7dc
Ама чакай да се похваля с моята лодка в реката. Е, тя е хартиена, мъничка, но огряна от слънцето и детската ми радост...
Ето я
https://www/watch?v=dYKdbrnH7dc
Твоето клипче ме подсети да добавя още една асоциация и пожелание към постинга.... Защото трябва да отличаваме празните от пълните лодки които срещаме.
А ти умееш да ги пускаш по реката, че и чуждите с добри пожелания :-) Благодаря и за превода ти на песента.
Продължавай да пускаш твоите лодки, пълни с пролетни настроения :-)
7.
lexparsy -
Така ме усмихна вчерашният рожденик, като ми изпрати следния коментар:
08.03.2019 10:40
08.03.2019 10:40
Под мостовете нашият живот изтича,
от мостовете ние гледаме с печал...
Скочи, скочи, скочи, скочи от моста
в хартиената лодка полетяла..
Искрени благодарности Росен! Сега разбирам защо си научил и децата около тебе да казват без скрупули „Обичам те“.
И че истинската поезия е споделеното в този ценен миг, нужен ни да се изразим Сега! Защото после може да е само паднали красиви листа или цветове, отнесени от реката и споделени със Земята ни ...
цитирайот мостовете ние гледаме с печал...
Скочи, скочи, скочи, скочи от моста
в хартиената лодка полетяла..
Искрени благодарности Росен! Сега разбирам защо си научил и децата около тебе да казват без скрупули „Обичам те“.
И че истинската поезия е споделеното в този ценен миг, нужен ни да се изразим Сега! Защото после може да е само паднали красиви листа или цветове, отнесени от реката и споделени със Земята ни ...
Достави ми вътрешно удовлетворение, което само изчистването на съзнанието може да предизвика!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 7375
Блогрол
1. Моля, напиши ми стих!
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна